О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1070
София,.14.08.2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на пети август две хиляди и девета година в състав:
Председател: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
Членове: СВЕТЛА ЦАЧЕВА АЛБЕНА БОНЕВА
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 720 по описа за 2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 36 от 30.01.2009 година по гр.д. № 8/2009 година на Русенски окръжен съд е потвърдено решение № 119 от 31.10.2008 г. по гр.д. № 1690/2008 г. на Русенски районен съд, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 29, ал.1 ЗЗД, предявен от Я. Г. М. против Г. И. В., двамата от с. Н., Русенска област за унищожаване на сделка, сключена с нот. акт № 0* том ІІ, рег. № 1* дело 063 на нотариус рег. № 220 по регистъра на Нотариалната камара. В решението е прието, че с договор от 09.04.2003 г., ищцата Я. Г. М. е дарила на племенника си Г. иванов В. – ответник по делото, дворно място в с. Н., Русенска област, ведно с втория етаж от жилищна сграда и масивен гараж, застроени в дворното място. След анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства е прието, че сделката не е извършена при условията на измама – дарителката не е била въведена умишлено в заблуждение от страна на надарения относно правните последици от сключения договор. Съдебното решение е постановено на 30.01.2009 г., в тридневен срок след провеждане на заседанието по съществото на правния спор, в което на въззивницата – ищца по делото е предоставен седмичен срок за представяне на писмена защита.
Касационна жалба против решението на Русенски окръжен съд е постъпила от Я. Г. М.. Поддържа се, че съдът е лишил страната от защита, постановявайки съдебния си акт преди да е упражнено правото и за представяне на писмена защита по делото, който процесуален въпрос е съществен, като обуславящ изхода на спора. Въведени са доводи и за неточно приложение на чл. 29, ал.1 ЗЗД. Поддържа се, че по съществения по делото материалноправен въпрос – кои са определящите елементи на измамата по чл. 29, ал.1 ЗЗД, решението е постановено в противоречие с практиката на съдилищата и в частност с решение № 532 от 29.08.2003 г. по гр.д. № 1142/2002 г. на Второ отделение на Върховния касационен съд.
Ответникът по касационната жалба Г. И. В. не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че повдигнатият в изложението материалноправен въпрос по приложението на чл. 29 ЗЗД не обуславя допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал.1, т.2 ГПК. По въпроса за фактическия състав на чл. 29, ал.1 ЗЗД е налице трайно установена съдебна практика, израз на която е и приложеното решение на Второ отделение на Върховния касационен съд, в съответствие с която практика във въззивното решение е прието, че за да е сключен договорът при условията на измама, страната трябва да е действала под влияние на невярна представа, че последиците на сключения договор няма да настъпят; че измама по смисъла на чл. 29, ал.1 ЗЗД е налице, когато съзнавайки какво е съдържанието на договора който сключва, страната не осъзнава правните на договора в резултат на създадена и поддържана от съконтрахента невярна представа.
Обжалваното въззивно решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване при условията на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по повдигнатия с изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК процесуален въпрос по приложението на чл. 149, ал.3 ГПК – налице ли е съществено процесуално нарушение, когато съдът постанови решението си преди изтичане на предоставения на страната срок за представяне на писмена защита, по който въпрос няма формирана съдебна практика, а разрешаването му е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 36 от 30.01.2009 година по гр.д. № 8/2009 година на Русенски окръжен съд.
УКАЗВА на касатора Я. Г. М. от с. Н., Русенска област в седмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена държавна такса по касационната жалба в размер на 39,95 лева, както и че при неизпълнение на указанията в срок касационната жалба ще бъде върната на основание чл. 286, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 284, ал. 3, т. 4 ГПК.
При своевременно изпълнение на указанията за внасяне на държавна такса, делото да се докладва за насрочване на Председателя на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: