О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 261
гр.София 26.05.2009г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети май през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева частно гр.дело № 154/2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по чл. 274, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ГПК от 2007 г.
Образувано е по частна жалба вх. № 326/13.01.2009 г. на И. Д. Т. и Ж. Д. Т. срещу разпореждане № 445/29.12.2008 г., постановено от съдия при Бургаския окръжен съд по гр.д. № 166/2008 г. С него е върната касационната жалба на страните срещу решение № ІІ-163/26.12.2008 г. в частта по установителния иск за собственост.
Частната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимни лица и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна:
Решението е постановено по положителен установителен иск за собственост на 1/3 ид.ч. /общо за двамата ищци като обикновени съсобственици/ на едно лозе в м. Езерото и една нива в м. Хонят, двете в землището на гр. П..
Администриращият съд, като е взел предвид данъчните оценки на двата имота и това, че се претендира право на собственост до 1/3 ид.ч. от тях, е установил, че обжалваемият интерес е под 1000лв.
На основание чл. 280, ал. 2 ГПК от 2007 г. касационната жалба е върната.
Разпореждането е правилно.
Страните не спорят, а и от данните по делото се установява, че данъчната оценка на цялото лозе при подаване на исковата молба е 2376 лв., а на нивата – 510,20 лв.
Предявени са обективно и субективно съединени искове за собственост върху недвижими вещи, чиято цена и при действието на ГПК от 1952 г. /отм./ и на ГПК от 2007 г. се определя на базата на данъчната оценка на имота, а при липсата на такава – върху пазарната цена.
В случая, двамата ищци общо претендират собственост върху 1/3 ид.ч. от всеки един от двата имота, което означава, че дори сбора от цената на субективно съединените искове е под 1000 лв.
По тях, обаче, се създават самостоятелни процесуални отношения със съда. Той преценява допустимостта на всеки един поотделно, което включва и изискванията за редовност на исковата молба. Всеки един от субективно съединените искове има своя цена и тя определя неговата родова подсъдност, както и евентуално възможността за касационно обжалване.
По настоящото дело И. Д. Т. и Ж. Д. Т. търсят защита на свое субективно материално право, възникнало от наследствено правоприемство и то е половината от 1/3 ид.ч. от двата имота, т.е. по 1/6 ид.ч.
Следователно цената на всеки един от исковете трябва да се изчисли като 1/6 от данъчната оценка на съответния имот или тя е по-ниска и от тази, приета от въззивния съд.
Последващата евентуална промяна в данъчната оценка или пазарната цена на имота е без значение за цената на иска /агр. чл. 56 ГПК от 1952 г., отм. и чл. 70 ГПК от 2007 г. /. Такова изменение не се и твърди.
Цената на иска в общия граждански процес е от значение за определяне родовата и фунционалната подсъдност, размера на дължимите държавни такса, евентуално и на разноските, дължими от страните.
При действието на ГПК от 1952 г. /отм/ в редакцията след изменението с ДВ, бр. 64 от 1999 г., всички вещни спорове, независимо от цената на иска, са подсъдни на районните съдилища, като тя не е ограничение за касационното обжалване – независимо от размера й, исковете в защита вещни права подлежат на разглеждане от Върховен касационен съд по чл. 218а, б. „а” ГПК /отм./.
Исковата молба е от 21.03.2007 г. при действието на отменения ГПК, но касационната жалба е подадена след 01.03.2008 г. и за нея са относими правилата за редовност и допустимост, уредени в чл. 280 и сл. ГПК от 2007 г.
Касационното обжалване е ограничено по силата на чл. 280, ал. 2 ГПК от 2007 г. за всички видове дела по оценяеми искове, каквито са и петиторните искове, независимо от вида на исковата защита, щом са с обжалваем интерес до 1000 лв.
Отмененият ГПК не борави с понятието „обжалваем интерес”, но то не е ново за нормативните актове, така и за съдебната практиката до 01.03.2007 г.
Това е паричният размер на обжалваната част, която може да е равна на цената на иска или да е по-малка от него /напр. Р-566-1980-ІІІ ГО ВС, Р-1319-95-V ГО ВС, Р-203-2003-І ГО ВКС, Р-228-2002-І ГО ВКС, Р-256-2006-5чл. състав ТК ВКС/.
Тарифа № 1 към ЗДТТССПССМП /отм./ определя държавните такси за въззивно и касационно обжалване върху обжалваната част, което е в същност паричният интерес на съответната жалба.
Казаното значи, че обжалваемият интерес се определя на базата на цената на иска, а тя не се променя в хода на процеса, освен в хипотезите на изменение чрез увеличаване или намаляване.
Ето защо, въззивният съд в проверката по чл. 285 ГПК от 2007 г. правилно, като е изходил от чл. 280, ал. 2 ГПК, е върнал касационната жалба.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА разпореждане № 445/29.12.2008 г. постановено от съдия при Бургаския окръжен съд по гр.д. № 166/2008 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: