О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 201
София,15.02.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на десети февруари две хиляди и десета година в състав:
Председател: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
Членове: СВЕТЛА ЦАЧЕВА АЛБЕНА БОНЕВА
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 1793 по описа за 2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение на Софийски градски съд от 07.07.2009 година по гр.д. № 4401/2009 година е потвърдено решение № І* от 18.01.2009 г. по гр.д. № 19460/2008 г. на Софийски районен съд, с което са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ и чл. 224, ал.1 КТ, предявени от Р. Ц. Й. от гр. С. против Ф. “Д”, гр. С. за отмяна на уволнение, извършено със заповед № 3 от 16.05.2008 година; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност; за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ в размер на 1446,72 лева и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 189,32 лева. В решението е прието, че трудовото правоотношение между Р. Ц. Й., изпълнявала длъжността “технически сътрудник” във Ф. “Д” е било прекратено от работодателя със заповед за дисциплинарно уволнение № 3 от 16.05.2008 година за допуснато нарушение по чл. 187, т.1 КТ – закъснение, преждевременно напускане на работа и неуплътняване на работното време.волнението е било извършено без от служителката да са поискани и приети обяснения за констатираните нарушения и без в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание да са посочени дните или периода, в който е допуснато дисциплинарното нарушение, поради което съдът е приел, че работодателят е прекратил трудовият договор в нарушение на закона; отменил е уволнението и с оглед доказателствата, че срокът на действие на трудовия договор не е изтекъл, както и че уволнената служителка не е работила по друго трудово правоотношение е уважил като основателни и исковете за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ.
Касационна жалба против решението на Софийски градски съд е постъпила от Ф. “Д”, гр. С.. Изложени са доводи за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като въпросите относно продължителността на платения годишен отпуск на служителите с намалена работоспособност, работещи по трудов договор в организации с нестопанска цел на основание чл. 31, ал.4 от ЗНЗ и имат ли право тези служители на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ и за чия сметка следва да е то – за сметка на държавния бюджет или за сметка на работодателя, който е организация с нестопанска цел, са обуславящи изхода на делото и от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба Р. Ц. Й. счита, че липсват предпоставки за допускане на касационно обжалване, а по същество касационната жалба е неоснователна. Претендира съдебни разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд по гр.д. № 4401/2009 година.
Въпросът относно продължителността на платения годишен отпуск на служителите с намалена работоспособност, работещи по трудов договор с организации с нестопанска цел на основание чл. 31, ал.4 от ЗНЗ не следва да бъде обсъждан, тъй като въззивното решение в частта му по иска с правно основание чл. 224, ал.1 КТ не подлежи на касационно обжалване. Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по дела с обжалваем интерес до 1000 лева. Цената на предявения иск с правно основание чл. 224, ал.1 КТ е 241,12 лева или обжалваемия интерес е под установения в закона минимум от 1000 лева, поради което на основание чл. 286, ал.1, т.3 ГПК в тази и част касационната жалба следва да бъде върната на касатора като недопустима.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд и по повдигнатият с изложението към касационната жалба въпрос: имат ли право служителите с намалена работоспособност, работещи по трудов договор с организации с нестопанска цел на основание чл. 31, ал.4 от ЗНЗ на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ и за чия сметка следва да е то – за сметка на държавния бюджет или за сметка на работодателя. Въпросът не е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото, тъй като не налага промяна на утвърдената съдебна практика по приложението на чл. 225, ал.1 КТ. В съответствие с утвърдената съдебна практика, съгласно която на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ има право всеки незаконно уволнен работник или служител, който в шестмесечен период от уволнението не е реализирал социално осигурен доход (в т.ч. и в случаите, когато предприятието работодател е държавно учреждение или друга организация, субсидирана от държавния бюджет и когато трудовият договор е сключен в изпълнение на Националната програма за заетост и обучение на хора с трайни увреждания), съдът е уважил като основателен предявения иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.3 КТ срещу работодател – фондация с нестопанска цел, получаваща субсидии от държавния бюджет. В съответствие с утвърдената практика на съдилищата съдът е присъдил обезщетението по чл. 225, ал.1 КТ, независимо от обстоятелството дали периода след уволнението ищцата е получавала обезщетение за безработица. Получаването на обезщетение за безработица е самостоятелно правоотношение с Бюрото по труда, което не е страна в материалноправната връзка по чл. 225, ал. 1 КТ; не е участник в процеса относно това право и не могат да се приложат правилата за прихващането на две насрещни задължения (вземания), тъй като не са осъществени елементите от състава на чл. 103 ЗЗД.
Не следва да бъдат разглеждани и въведените в изложението към касационната жалба доводи по приложението на чл. 193 КТ и чл. 195 КТ, които по правната си същност съставляват касационни оплаквания за неправилност на решението. По въпросите за точното приложение на чл. 193 КТ и чл. 195 КТ е налице трайно установена съдебна практика, съобразно която въззивният съд е приел, че неизпълнението на задължението по чл. 193, ал.1 КТ е основание за отмяна на уволнението без да се разглежда трудовия спор по същество – чл. 193, ал.2 КТ, както и че непосочването на времето, в което е извършено дисциплинарното нарушение препятства контрола за спазване сроковете по чл. 194 КТ и правото на защита на уволнения работник, което обуславя извод за незаконност на уволнението.
Искането за присъждане на съдебни разноски на ответницата по касация следва да бъде оставено без уважение с оглед липсата на доказателства за извършени разноски в производството по чл. 288 ГПК.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ВРЪЩА касационна жалба вх. № 4* от 11.09.2009 г., подадена от Ф. “Д”, гр. С. против решение на Софийски градски съд, ІІ “Б” отделение от 07.07.2009 година по гр.д. № 4401/2009 година в частта му, с която Ф. “Д”, гр. С. е осъдена да заплати на Р. Ц. Й. от гр. С. сумата 189,32 лева на основание чл. 224, ал.1 КТ.
Определението за връщане на касационната жалба подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в седмичен срок от съобщаването му на касатора.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение на Софийски градски съд, ІІ “Б” отделение от 07.07.2009 година по гр.д. № 4401/2009 година в частта му с която са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ и чл. 224, ал.1 КТ, предявени от Р. Ц. Й. от гр. С. против Ф. “Д”, гр. С. за отмяна на уволнение, извършено със заповед № 3 от 16.05.2008 година; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ в размер на 1446,72 лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: