О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 757
София, 14.07.2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди и девета година в състав:
Председател: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
Членове: СВЕТЛА ЦАЧЕВА АЛБЕНА БОНЕВА
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 44 по описа за 2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 217 от 16.05.2008 година по гр.д. № 413/2005 година на Софийски градски съд е уважен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, предявен от Ч. Н. Г. от гр. Б. против Л. Н. Р. от гр. С. за сумата 5000 лева, съставляващи обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане. С решение са уважени и обективно съединени насрещни искове, предявени от Л. Н. Р. против Ч. Н. Г., който е осъден да и заплати на основание чл. 45 ЗЗД сумата 1500 лева – обезщетение за неимуществени вреди от извършено на 21.03.2002 година непозволено увреждане; сумата 75,72 лева обезщетение за имуществени вреди, съставляващи стойност на повредена част от ограда в съсобствения им недвижим имот и сумата 39,10 лева – обезщетение в размер на стойността на разрушена преградна стена в съсобствен на страните гараж., Предявен от Л. Р. срещу Ч. Г. насрещен иск за неимуществени вреди в размер на 500 лева от непозволено увреждане, причинено през м. април 1999 година е отхвърлен. В решението е прието, че по обвинение на ответницата Р срещу ищеца Ч. Г. е било образувано н.ч.х.д. № 1885/1995 г. на Софийски районен съд, по което ищецът е бил признат за невиновен и оправдан по предявените обвинения по чл. 130, 2 НК и чл. 148, ал.1, т.1 НК вр. с чл.146, ал.1 НК – затова да е причинил на 21.04.1995 г. Л. Р. лека телесна повреда и да и е нанесъл публично обида; да е казал или извършил нещо унизително за честта и достойнството и. В резултат от противоправното действие, изразяващо се в предявяване на неоснователно обвинение, ищецът е преживял психически стрес и напрежение и е заболял от хипертонична болест или претърпял е неимуществени вреди, които съдът е приел, че следва да бъдат обезвъзмездени с обезщетение в размер на 5000 лева. За да отхвърли насрещният иск за обезщетение на неимуществени вреди съдът е приел, че извършването на твърдяното противоправно действие от страна на Ч. Г. през м. април 1999 година не е доказано. Приел е, че показанията на разпитаните по делото свидетели са относно друго събитие, извършено в друг период от време.
Касационна жалба против решението на Софийски градски съд в частта му, с която е уважен искът с правно основание чл. 45 ЗЗД за сумата 5000 лева и отхвърлен насрещният иск за вреди от непозволено увреждане, причинено през м. април 1999 година е постъпила от Л. Н. Р.. Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи, че обжалваният съдебен акт е основан на изводи за факти, установени в нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа се, че в нарушение на правото на защита на страната съдът е заличил тройна съдебно-медицинска експертиза, което е довело до необосновани изводи за наличие на прличинно следствена връзка между оправдателната присъда по н.ч.х.д. № 1885/1995 г. и заболяванията на ищеца Ч. Г. Изложени са и оплаквания за изопачено възприемане на фактите, установени от разпитаните по делото свидетели относно извършеното през м. април 1999 година непозволено увреждане. Поддържа се, че така поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба Ч. Н. Г. заема становище, че липсват основания за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд по гр.д. № 413/2005 година. Поставените от касатора процесуални въпроси са от значение за изхода на делото, тъй като въз основа събраните доказателства, съдът е формирал изводите си за установените по делото факти, съответно – формирал е правните си изводи по съществото на правния спор. Повдигнатите въпроси обаче не са от значение за развитие на правото, тъй като по въпросите относно допускането, изслушването и заличаването на експертизи и начина на обсъждане на свидетелски показания е налице трайно установена съдебна практика, основания за изменение на която не са налице. В съответствие с установената практика на съдилищата, съгласно която изслушването на тройна експертиза е допустимо, когато първоначалното заключение е неясно, неточно или в недостатъчна степен компетентно; когато страната е обосновала възраженията си срещу първоначалната експертиза и те са основателни, въззивният съд е заличил допуснатата тройна съдебно-медицинска експертиза при условията на чл. 195, ал. 2 ГПК (отм.). В съответствие с установената практика по приложението на чл. 188, ал.1 ГПК, съгласно която съдът цени свидетелските показания наред с всички доказателства по делото и формира преценка за фактите по свое убеждение, въззивният съд е обсъдил и показанията на разпитаните свидетели относно твърдението за извършено от ищеца непозволено увреждане през м. април 1999 година, приемайки, че въведените с насрещния иск твърдения не са установени по безсъмнен начин.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 217 от 16.05.2008 година по гр.д. № 413/2005 година на Софийски градски съд, ІV “д” състав на гражданска колегия.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: