Определение №204 от по гр. дело №1751/1751 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 204
 
София, 15.02.2010 година
 
 
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО  ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на  десети февруари две хиляди и десета  година в състав:
                            Председател: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
                                   Членове: СВЕТЛА ЦАЧЕВА                                                                                                   АЛБЕНА БОНЕВА
    
изслуша докладваното от съдията  Цачева  гр. д. № 1751 по описа за 2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
        Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 409 на Софийски окръжен съд от 23.06.2009 година по гр.д. № 1116/2008 година е оставено в сила решение № 38 от 08.10.2008 г. по гр.д. № 153/2008 г. на Сливнишки районен съд, с което на основание чл. 135 ЗЗД по отношение на ищеца Т. Д. С. от с. А., община С. е обявен за недействителен договор за дарение, обективиран в нот. акт № 1* т.ІІ-ри, рег. № 1* н.д. № 372/2006 г., сключен между ответниците Н. А. Ф., С. И. Ф. и А. Н. Ф.. В решението е прието, че с влязло в сила решение по гр.д. № 16 от 17.06.2003 г. по гр.д. № 47/2003 г. на Сливнишки районен съд, ответникът Н. А. Ф. е бил осъден да заплати на ищеца Т. Д. С. сумата 5275,50 лева, ведно със законната лихва, считано от 11.02.2003 г. до окончателното изплащане на главницата на задължението, както и 270 лева съдебни разноски. Въз основа на издаден по делото изпълнителен лист от 05.04.2005 година е било образувано изпълнително дело № 30 /2005 година на съдия изпълнител при Сливнишки районен съд, по което на 25.04.2005 г. на длъжника Н. Ф. е била връчена призовка за доброволно изпълнение, а на 28.04.2006 годна длъжникът е бил уведомен за предостоящо принудително изпълнение чрез публична продан на недвижим имот – дворно място с площ от 403 кв.м. в с. А., община С., ведно със застроената в имота двуетажна еднофамилна жилищна сграда. На 11.05.2006 година, ответникът Н. А. Ф. и съпругата му С. И. Ф. са дарили същия недвижим имот на сина си А. Н. Ф., която сделка е била удостоверена с нот. акт № 1* т.ІІ-ри, рег. № 1* н.д. № 372/2006 г. При така установените факти, въззивният съд е приел, че извършеното дарение съставлява увреждащо кредитора действие; че длъжникът е знаел за увреждането, а тъй като сделката е безвъзмездна, знанието на лицето, с което е договарял е без правно значение. Приел е, че в резултат на прехвърлянето се осуетява възможността за насочване на принудително изпълнение върху недвижимия имот и удовлетворяване на кредитора ищец, предвид което и на основание чл. 135, ал.1 ЗЗД е обявил извършеното дарение за недействително по отношение на ищеца.
Касационна жалба против решението на Софийски окръжен съд е постъпила от Н. А. Ф., С. И. Ф. и А. Н. Ф.. Изложени са доводи за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като въпросът може ли съобщение от съдия изпълнител, което не отговаря на изискванията на чл. 450, ал.2 ГПК и няма изпратено съобщение за вписване на възбрана върху имота, да има правното значение на запорно съобщение, е обуславящ изхода на делото и от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба Т. Д. С. не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски окръжен съд по гр.д. № 1116/2008 година.
Въпросът за правното значение за запорното съобщение не е обуславящ изхода на делото, нито текстът на чл. 450, ал.2 ГПК, касаещ запор върху движима вещ или вземане има отношение към спорното право. Въпросът за действието на запора и на възбраната по отношение на длъжника не са относими към иска с правно основание чл. 135, ал.1 ЗЗД за прогласяване недействителност на сделка, увреждаща кредитора. Предмет на делото е установяването на наличие на действително вземане на ищеца кредитор от ответника длъжник и сделка, с която длъжникът отчуждава имущество, след като е знаел за задължението си към кредитора. В рамките на заявения от ищеца предмет на делото, съдът е изследвал налице ли е вземане на ищеца от ответника и сделка, сключена след като ищецът е знаел за възникналото задължение, с която сделка е намалил имуществото си и съответно затруднил изпълнението на задължението. При наличието на доказателства за вземане на ищеца, установено с влязло в сила съдебно решение; започнало производство по принудително изпълнение и сделка, съставляваща безвъзмездно разпореждане с длъжниково имущество в полза на низходящ, въззивният съд е формирал изводи за недействителност на договора за дарение спрямо длъжника в съответствие с установената практика по приложението на чл. 135 ЗЗД, към която въпросът за действието на запора и възбраната няма отношение.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 409 на Софийски окръжен съд от 23.06.2009 година по гр.д. № 1116/2008 година.
Определението не подлежи на обжалване.
 
 
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
 
 
ЧЛЕНОВЕ:
 

Scroll to Top