о п р е д е л е н и е
№ 614
София 30.10.2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и девета година в състав:
Председател: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
Членове: СВЕТЛА ЦАЧЕВА АЛБЕНА БОНЕВА
изслуша докладваното от съдията Цачева ч. гр. д. № 491 по описа за 2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал.1, т.2 ГПК.
С определение на Пернишки окръжен съд от 01.07.2009 година е спряно на основание чл. 182, б. “г” ГПК (отм.) производството по гр.д. № 155/2009 година.
Частна жалба срещу определението на Пернишки окръжен съд с оплаквания за незаконосъобразността му е постъпила от Д. К. А., действаща лично за себе си и в качеството си на законен представител на малолетния М. К. М.
Жалбата е подадена в срок, редовна е и е процесуално допустима – обжалваният съдебен акт, постановен от въззивна инстанция, прегражда по-нататъшното развитие на делото, поради което подлежи на касационно обжалване на основание чл. 274, ал.1, т.2 ГПК вр. с § 2, ал. 14 ПЗР ГПК.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Гражданско дело № 155/2009 година е образувано по въззивни жалби, подадени от “С” О. , гр. П. и Д. К. А. против решение № 265 от 12.12.2008 година по гр.д. № 632/2008 година на Радомирски районен съд, предмет на което са субективно съединени искове с правно основание чл. 200 КТ, предявени от Д. К. А. и М. К. М. , действащ чрез своята майка и законен представител Д. К. А. против “С”, гр. П.. Предявените искове са за присъждане обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на общия наследодател на страните К, настъпила вследствие на трудова злополука на 09.09.2007 година, причинена от автотранспортно произшествие с лек автомобил “Ф” с ДК № С* по вина на водача П. В. З. , служител в ответното дружество “С” ООД. В производството пред въззивната инстанция са представени решение № 198 от 30.04.2009 г. по наказателно дело № 169/2009 г. на Върховен касационен съд, Първо наказателно отделение, с което е оставено в сила решение № 483 от 12.01.2009 г. по н.о.х.д. № 796/2008 г. на Софийски апелативен съд, с което П. В. З. , прекият причинител на деликта, вследствие на който е настъпила смъртта на наследодателя на ищците е осъден да им заплати в качеството им на граждански ищци по наказателното дело обезщетение в размер на по 60000 лева на всеки един. Представено е и решение № 21 от 07.04.2009 г. по гр.д. № 485/2008 г. на Пернишки окръжен съд, с което на основание чл. 226, ал.1 КЗ, застрахователят на лекия автомобил “Ф” с ДК № С* по риск “гражданска отговорност” ЗК “Уника” АД, гр. С. е осъдено да заплати на Д. К. А. сумата 20000 лева и на малолетния М. К. М. 30000 лева, съставляващи неимуществени вреди, причинени от смъртта на наследодателя им. Решението по гр.д. № 485/2008 г. на Пернишки окръжен съд не е влязло в сила. С определение от 01.07.2009 година, Пернишки окръжен съд е спрял производството по въззивно гр.д. № 1989/2006 година на основание чл. 182, б. “г” ГПК до приключване на производството по гр.д. № 485/2008 г. на Пернишки окръжен съд. Въззивният съд е приел, че определения размер на обезщетението, дължимо от застрахователя има преюдициално значение по отношение на спорното право.
Определението е незаконосъобразно.
Съдът спира делото на основание чл. 182, б. г” ГПК (отм.), когато с решението по обуславящото дело се установява със сила на пресъдено нещо право, което е преюдициално спрямо предмета на спряното дело. Между предмета на гр.д. № 485/2008 г. на Пернишки окръжен съд и този по гр.д. № 491/2009 година на Пернишки окръжен съд няма отношение на преюдициалност. Пострадалият от деликт разполага с правната възможност да предяви искове за претърпените неимуществени вреди срещу прекия причинител на деликта ( чл. 45 ЗЗД); срещу отговорния за действията му ( чл. 59 ЗЗД и чл. 200 ЗЗД) или срещу отговорния за вредите по застрахователен договор (чл. 226 ЗК), което може да бъде сторено в едно общо производство или с отделни дела, който ред е бил предпочетен от ищците за реализиране на правото им да бъдат възмездени за претърпените вреди от смъртта на общия им наследодател. Независимо обаче дали искът е насочен срещу всички субекти, отговорни за вредите от деликта, пострадалият е претърпял едни вреди и може да получи само едно обезщетение за тях. Когато размерът на това обезщетение е определен с влязло в сила решение по отношение на деликвента – главния длъжник, то съдът по споровете срещу други лица, отговорни за действията на прекия извършител са обвързани от силата на пресъдено нещо за отхвърлената или непредявена част от претенцията, която забранява да се приеме, че вредите са в по-висок размер. Няма пречка съдът да приеме, че вредите са в по-нисък размер или че част от вземането за обезщетение е погасено чрез плащане, което обаче няма отношение към размера на вземането от главния длъжник, установен със сила на пресъдено нещо. Действително, работодателят, отговарящ по чл. 200 КТ може да прави възражение за погасяване на част от вредите чрез плащането им от застрахователя по застрахователния договор или от главния длъжник, но възражението е за плащане, не и за присъждане на вреди, платими от останалите отговорни субекти, поради което изводът на въззивния съд за наличието на предпоставките по чл. 182, б. “г” ГПК (отм.) е незаконосъобразен.
Предвид изложеното, постановеното определение за спиране на делото следва да се отмени като незаконосъобразно и делото да се върне на Пернишки окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯВА определение на Пернишки окръжен съд от 01.07.2009 година, с което е спряно на основание чл. 182, б. “г” ГПК (отм.) производството по гр.д. № 155/2009 година до приключване на производството по гр.д. № 485/2008 година на Пернишки окръжен съд.
ВРЪЩА делото на Пернишки окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по гр.д. № 155/2009 година.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: