Р Е Ш Е Н И Е
№ 96
София, 30.06.2009 година
В И М Е ТО Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на четвърти февруари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанета Найденова
ЧЛЕНОВЕ: Светла Цачева
Албена Бонева
при секретаря Юлия Георгиева, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 158 по описа за 2008 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 218е ГПК (отм.) вр. с чл. 218а, б. “а” ГПК (отм.) вр. с § 2, ал. 3 ГПК.
С решение № 240 на Старозагорски окръжен съд от 15.10.2007 година по гр.д. № 434/2007 година е отхвърлен иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, предявен от Н. Б. К., К. В. К. и И. В. К., всички от гр. Р., за признаване на установено по отношение на Д. И. К. от гр. Н., М. И. С., Г. Г. Б., Н. Д. Д., К. Р. К., П. Р. К., всички от гр. Р. и Д. Б. К. от гр. С., че към момента на образуване на ТКЗС, общият им наследодател К, б. ж. на с. Г., починал на 14.12.1959 г. е бил собственик на земеделски земи в землището на с. Г., община Р., съставлаващи нива от 12 дка в м. „Малкия бозалък”; нива от 12 дка в м. „Селска килимя”; нива от 10 дка в м. „Яр Бунар”; нива от 8 дка в м. „Ич бунар”; нива от 10 дка в м. „Могилата; нива от 7 дка в м. Старите гробища”; нива от 7 дка в м. „Гипсови мини” и лозе от 1 дка в м. „Новите гробища”.
Касационна жалба против решението на Старозагорски окръжен съд е постъпила от Н. Б. К. с оплаквания за постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон – касационни основания по чл. 218б, ал.1, б. “в” от ГПК (отм.). Поддържа се, че в нарушение на диспозитивното начало в процеса, съдът е изследвал и приел за недоказан факт, по който страните не спорят и без да обсъди доказателствата по делото в тяхната цялост е формирал неправилен извод за неоснователност на претенцията по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ.
Ответниците по касационната жалба К. В. К. , И. В. К., Д. И. К., М. И. С., Г. Г. Б., Н. Д. Д., К. Р. К., П. Р. К., П. И. П. и Б. Д. Б. (последните двама конституирани при условията на чл. 120 ГПК (отм.) на мястото на починалия в хода на процеса на 12.11.2007 г. Д. Б. К. ) не вземат становище.
Касационната жалба е постъпила своевременно в срока по чл.218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима.
При проверка на обжалваното решение с оглед изложените отменителни основания и съобразно изискванията на чл. 218ж ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира за установено следното:
В обжалваното решение на Старозагорски окръжен съд е прието за установено, че страните по делото са низходящи по права линия на общия наследодател К, б. ж. на с. Г., община Р., починал на 14.12.1959 г. С решение № 62 от 15.04.1993 г. на Поземлена комисия Раднево, издадено по заявление на ответника Д. И. К., на наследниците на И. К. Б. (син на общия наследодател К) е било признато правото на възстановяване на земеделски земи в землището на с. Г. общо за 53,001 дка с план за земеразделяне. След редуциране на подлежащата на възстановяване земя с коефициента за намаление за земеделската земя в землището на с. Г., с решение № 181 от 04.09.1995 г. на поземлена комисия Раднево, на наследниците на И. К. Б. е било възстановено правото на собственост върху две ниви общо от 6,467 дка в нови реални граници, а за разликата от 46,640 дка са бил издадени поименни компенсационни бонове. В инвентарната книга на ТКЗС като вносител на земеделските земи – общо 66 дка, е вписан И. К. Б. , наследодател на ответниците М. И. С. и Д. И. К., на чието име са били издадени и компенсаторните бонове. С договор от 31.07.2001 г. М. И. С. и Д. И. К. са отдали под наем възстановените в нови реални граници земи на ЗКПУ „Тракия”, гр. Р., срокът на който договор е бил удължен с 10 стопански години с анекс от 17.11.2005 година.
При така установените факти, въззивният съд е приел, че ищците не са доказали правото на собственост на общия наследодател К върху процесните земеделски земи; че възражението за изтекла придобивна давност след възстановяване на земите, въведено от ответницата М е неотносимо към спора предвид предмета на делото – иск за установяване право на собственост преди масовизацията на земята; че не е доказана и идентичност между възстановените на ответниците М. И. С. и Д. И. К. земеделски земи и имотите, описани в исковата молба, поради което е отхвърлил предявеният установителен иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ като неоснователен.
Решението е неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
В нарушение на чл. 109 ГПК (отм.) съдът не е отделил спорните от безспорните обстоятелства по делото и е постановил решение при неизяснена фактическа обстановка. Предвид въведеното от ищците и неоспорено от ответниците обстоятелство, че процесните земеделски земи имат наследствен характер, съдът е следвало да приеме това обстоятелство за безспорно по делото, за да съсредоточат страните процесуалните си действия по доказването върху определяне на носителя на правото на собственост върху процесните земи към момента на масовизацията им; евентуално прехвърлени ли са валидно от общия наследодател на един от синовете му – наследникът му И. К. Б. , който ги е внесъл в ТКЗС. Неправилен е и изводът, че липсата на идентичност между възстановените и описаните в исковата молба земеделски земи обуславя неоснователност на иска – с решението на поземлената комисия земите са възстановени в нови реални граници, поради което идентичност между внесените и възстановените земи е изначално изключена и неотносима към предмета на делото, който е правото на собственост върху процесните 53 дка земя в землището на с. Г. към момента на внасянето им в ТКЗС.
Предвид изложеното, обжалваното въззивно решение, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, следва да бъде отменено и делото върнато на въззивния съд за постановяване на ново решение по съществото на гражданскоправния спор.
Воден от изложеното и на основание чл. 218ж, ал.1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение № 240 на Старозагорски окръжен съд от 15.10.2007 година по гр.д. № 434/2007 година.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: