Р Е Ш Е Н И Е
№ 588
София, 27.07.2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на десети юни две хиляди и девета година в състав:
Председател: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
Членове: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 1790 по описа за 2008 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 218и, ал.1 ГПК вр. с чл. 218а, б. “а” ГПК (отм.) вр. с § 2, ал. 3 ГПК.
С решение № 375 от 15.12.2007 г. на Смолянски окръжен съд по гр.д. № 499/2007 г. е оставено в сила решение № 239 от 21.06.2007 г. по гр.д. № 110/2006 г. на Златоградски районен съд, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 13, ал. 8 ЗВСГЗГФ, предявен от К. А. Б. от гр. Н. за признаване на установено по отношение на Д. лесничейство гр. З. и Министерство на земеделието и горите, гр. С., че към момента на образуване на ТКЗС е бил собственик на имот с площ от 1,575 дка, попадащ в държавния горски фонд в имот № 0* записан като горско-стопанска територия.
Касационна жалба против решението на Смолянски окръжен съд е постъпила от К. А. Б. с оплаквания за необоснованост на съдебния акт и за постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон – касационни основания по чл. 218б, ал.1, б. “в” ГПК (отм.). Поддържа се, че в нарушение на правото на защита на страната, съдът не е допуснал гласни доказателства за установяване придобиването на имота въз основа на давностно владение; не е задължил ответниците да представят доказателства през коя година и на какво основание имотът е картографиран като горска площ; приложил е неправилно чл.13, ал.3 от ЗВСГЗГФ, тъй като процесната земя към момента на обобществяването и е била овощна градина и е формирал необосновани изводи за принадлежността и към горския фонд.
Ответниците по касационната жалба Д. лесничейство гр. З. и Министерство на земеделието и горите, гр. С. не вземат становище.
Касационната жалба е постъпила своевременно в срока по чл.218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима.
При проверка на обжалваното решение с оглед изложените отменителни основания и съобразно изискванията на чл. 218ж ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира за установено следното:
В решението на Смолянски окръжен съд е прието за установено, че процесният имот с площ от 1,575 дка попада изцяло в имот № 0* част от държавния горски фонд. Прието е, че ищецът не е доказал правото си на собственост върху имота – права, възникнали въз основа на решение на Общинска служба по земеделие и гори, както и права на собственост върху земята към момента на обобществяването и. Прието е, че представеният предварителен договор от 11.12.1942 година, с оглед разпоредбата на чл. 219 ЗЗД (отм.) не е годно доказателство за собственост, а от показанията на разпитаните по делото свидетели не може да се установи по безсъмнен начин твърдяното от ищеца непрекъснато несмущавано давностно владение върху имота от 1920 година до внасянето му в ТКЗС, с оглед на което е отхвърлил предявения иск като неоснователен.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че обжалваното въззивно решението е недопустимо.
Производството по иск с правно основание чл.13, ал. 8 от ЗВСГЗГФ по своята правна същност е установителен иск за принадлежността на правото на собственост върху земи от горския фонд към един минал момент – момента на одържавяването им или включването им в ТКЗС, ДЗС или други организации. Предпоставка за допустимостта на иска е интереса от установяването, а такъв интерес е налице, когато установяването на принадлежността на правото на собственост към момента на одържавяването обуславя реституцията на тези земи по реда на ЗВСГЗГФ – когато в рамките на административното производство по чл. 13 и чл. 14 ЗВСГЗГФ се установи, че възстановяване на собствеността върху една и съща земя се претендира от различни лица или че собствеността е възстановена на различни собственици с решения на комисията по чл. 14, ал. 3 ЗВСГЗГФ. Оспорването на правото на собственост върху земи от горския фонд по съдебен ред е допустимо само при висящо административно производство или възможност то да бъде образувано, както и при окончателно решение на поземлената комисия за възстановяване на собствеността върху земята. Процесуално недопустимо обаче е предявяването на иск по чл. 13, ал. 8 ЗВСГЗГФ когато административното производство е приключило с окончателен отказ за възстановяване на собствеността – постановеният административен акт с отказ за реституция на земята не може да бъде изменен, поради което липсва правен интерес от установяването на собствеността върху същата земя към момента на одържавяването и.
От представените по делото доказателства, както и от въведените от ищеца твърдения не следва, че правото на собственост върху процесната земя е било възстановено по реда на ЗВСГЗГФ. Решение на комисията по чл. 14, ал.3 ЗВСГЗГФ не е представено, нито се твърди наличието на такова. Приложеното решение № 2* на ОСлЗГ гр. Н. от 12.12.2005 г. касае друга земеделска земя, правото на собственост върху която е било признато с влязло в сила решение по гр.д. № 714/2003 г. на Смолянски окръжен съд и за която ищецът се е снабдил с нот. акт № 76, дело № 76 от 2006 г., удостоверяващ правото му на собственост. Обстоятелството, че процесната земя не е била възстановена следва и от въведените от ищеца твърдения по гр.д. № 80/2001 г., съгласно които поземлената комисия е отказала правото на възстановяване върху процесната земя, без да са въведени твърдения, че този отказ е обжалван или че е налице висящо административно производство. Обстоятелствата дали ищецът е заявил процесната земя като земеделска и дали впоследствие е залесена или самозалесила се, както и кога е била включена в държавния горски фонд са без правно значение за допустимостта на иска, която се определя от наличието на решение за възстановяване на земята или висящо административно производство за възстановяването и. Същите обстоятелства – заявена ли е за възстановяване, включена ли е и кога в държавния горски фонд са от значение в административното производство по заявлението за възстановяване, както е указано и в решение № 1* от 20.11.2003 г. по гр.д. № 2121/2002 г. на Върховен касационен съд, търговска колегия, съгласно което доводите за приложимостта на чл. 10, ал. 5 ЗСПЗЗ биха били релевантни в производство по обжалване на отказа на поземлената комисия да възстанови този имот, но не и в производство по чл. 13, ал.8 ЗВСГЗГФ, което е недопустимо при окончателен отказ за възстановяване на земята.
Предвид изложеното, обжалваният съдебен акт следва да се обезсили като недопустим, а производството по предявения иск с правно основание чл. 13, ал.8 ЗВСГЗГФ следва да бъде прекратено.
Воден от изложеното и на основание чл. 218ж, ал.1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 375 от 15.12.2007 г. на Смолянски окръжен съд по гр.д. № 499/2007 година.
ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от К. А. Б. от гр. Н. иск с правно основание чл. 13, ал. 8 ЗВСГЗГФ за признаване на установено по отношение на Д. лесничейство гр. З. и Министерство на земеделието и горите, гр. С., че към момента на образуване на ТКЗС е бил собственик на имот с площ от 1,575 дка, попадащ в държавния горски фонд, съставляващ част от имот № 0* записан като горско-стопанска територия.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: