Р Е Ш Е Н И Е
№ 674
София,.25.09.2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и трети септември две хиляди и девета година в състав:
Председател: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
Членове: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 1980 по описа за 2008 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 218е, ал.1 ГПК (отм.) вр. с чл. 218а, б. “а” ГПК (отм.) вр. с § 2, ал. 3 ГПК.
С решение на Софийски градски съд от 12.11.2007 година по гр.д. № 2895/2006 година е оставено в сила решение на Софийски районен съд от 31.05.2006 г. по гр.д. № 116/2005 г., с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 108 ЗС, предявен от И. Г. С. и С. Г. С., двамата от гр. С. против ЕООД “М”, гр. С. за предаване владението на реална част от имот пл. № 542 с площ от 840 кв.м., попадаща в парцел **** от кв. 7 по плана на м. “И”, гр. С..
Касационна жалба против решението на Софийски градски съд е постъпила от И. Г. С. и С. Г. С. с оплаквания за необоснованост на съдебния акт и постановяването му в нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 218б, ал.1, б. “в” от ГПК (отм.). Поддържа се, че съдът е приложил неправилно чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ, без да съобрази обстоятелството, че отчуждаването е извършено без да е изплатено обезщетение на собственика на имота, т.е. не е извършено валидно отчуждаване, поради което реституционните закони не намират приложение.
Ответникът по жалбата “М” ЕООД, гр. С. не взема становище.
Касационната жалба е постъпила своевременно в срока по чл.218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима.
При проверка на обжалваното решение с оглед изложените отменителни основания и съобразно изискванията на чл. 218ж ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира касационната жалба за неоснователна предвид следното:
В решението на Софийски градски съд е прието за установено, че ищците И. Г. С. и С. Г. С. са наследници по закон на Г. С. Д. , починал през 1974 година. През 1945 година наследодателят им е придобил правото на собственост върху нива от 2 дка в м. “М”, която по действащия регулационен план на гр. С. попада в парцел **** от кв. 7 по плана на м. “И”. Процесният имот е влязъл в регулация през 1948 година, а през 1962 година е бил отчужден по реда на ЗПИНМ без да се изплати обезщетение на собственика му. Отчуждаването е било извършено за нуждите на ДИП “С”; а с последващ регулационен план имотът е отреден за нуждите на Министерство на финансите, “М”. В частта от 824 кв.м., попадаща парцел **** от кв. 7 е била застроена масивна жилищна сграда и две стопански постройки за нуждите на ЕООД “М”, което дружество е във владение на имота. С влязло в сила решение по административно дело № 528 от 2000 година на Софийски градски съд, жалбата на И. Г. С. и С. Г. С. срещу отказа на кмета на Столична община да бъде отменено отчуждаването на имота е оставена без уважение.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд е приел, че претенцията за ревандикация на процесния имот е неоснователна. Приел е, че предпоставките за възстановяването и по силата на чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ не са налице, тъй като към момента на влизане в сила на реституционния закон процесният имот не е съществувал реално в границите, в които е отчужден.
Решението е правилно.
Правилно, в съответствие със закона и доказателствата по делото, съдът е приел, че искът за ревандикация на реална част от имот пл. № 542 с площ от 840 кв.м., попадаща в парцел **** от кв. 7 по плана на м. “И”, гр. С. е неоснователен. От събраните по делото доказателства е установено, че част от имота с площ от 340 кв.м. попада в терен, отреден за улица, а частта от 824 кв.м. попада в парцел **** от кв. 7 – терен, застроен от държавата с масивна едноетажна сграда, предадена за стопанисване на ответника “М” ЕООД. Тези факти са установени безпротиворечиво от приетите по делото писмени доказателства и технически експертизи, изготвени след съпоставка на регулационните планове за местността и фактическото положение към момента, отразено и в действащия план на града.становено е и че застрояването на имота е било извършено след одържавяване на имота през 1962 година за нуждите на структура на Министерство на финансите, преобразувана в ЕООД “М” и към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ, съответно към момента на постановяване на въззивното решение имотът не съществува реално в размерите, в които е бил отчужден. Тези факти са обусловили възприетия от въззивния съд правилен извод, че предпоставките за реституция на чл. 2, ал. 3 ЗВСОНИ не са налице, поради което предявената претенция за ревандикация на имота е неоснователна. Така формираният извод е в съответствие с ТР № 1 от 1995 г. ОСГК на ВКС и ТР № 6 от 2006 г. ОСГК на ВКС, съгласно които в хипотеза, в която е отчуждено празно място, което впоследствие е застроено от държавата е налице нов обект на собственост, който не подлежи на реституция.
Релевираните в касационната жалба оплаквания за неправилно приложение на чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ са неоснователни. Както правилно е прието във въззивното решение, когато имотът е отнет от собственика му без законово основание или е отчужден не по установения законов ред от държавата, от общините и от народните съвети в периода от 9 септември 1944 г. до 1989 г., приложима е реституционната разпоредба на чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ. Процесният имот е отчужден от собственика му от държавата не по установения законов ред – без да бъде изплатено дължимото обезщетение по чл. 39, ал.1 ЗПИНМ (отм.), поради което подлежи на реституция именно по реда на чл.2, ал. 2 ЗВСОНИ, но само при наличие на предпоставките по ал. 3 от Закона – ако съществува реално в размерите, в които е отчужден. При наличие на пречка за реституцията му ex lege по силата на чл.2, ал. 2 ЗВСОНИ – когато имотът не може да бъде върнат реално, неправомерно отчуждените собственици разполагат с право на обезщетение по чл. 2 ЗОСОИ, както правилно е прието и в обжалвания съдебен акт.
Воден от изложеното и на основание чл. 218ж, ал.1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 12.11.2007 година по гр.д. № 2895/2006 година на Софийски градски съд, ІІ “г” въззивен състав.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: