Р Е Ш Е Н И Е
№ 589
София,29.07.2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на десети юни две хиляди и девета година в състав:
Председател: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
Членове: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 1880 по описа за 2008 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 218и ГПК (отм.) вр. с чл. 218а, б. “б” ГПК (отм.) вр. с § 2, ал. 3 ГПК.
С решение № 731 от 22.01.2008 г. на Русенски окръжен съд по гр.д. № 524/2007 година е оставено в сила решение № 138 от 14.06.2005 г. по гр.д. № 135/2005 г. на Б. районен съд, с което са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 59 ЗЗД, предявени от З. “З”, с. О., Русенска област против АД “П”, гр. С., което е осъдено да предаде държането на терен от 850 кв.м., находящ се в землището на с. О., кв. 75 и да заплати обезщетение в размер на 6870 лева, с която сума дружеството се е обогатило неоснователно от ползуването имота в периода от 25.08.2003 г. до 01.01.2005 година.
Касационна жалба против решението на Русенски окръжен съд е постъпила от АД “П”, гр. С. с оплаквания за постановяването му при необоснованост, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 218б, ал.1, б. “в” ГПК (отм.). Поддържа се, че въззивният съд не е съобразил забраната на чл. 7, ал.2 вр. с чл. 3, ал.2 ЗОС за разпореждане с имоти публична общинска собственост и е признал за валидна сделка, сключена от продавач без титул за собственост съгласно изискванията на ЗОС и в нарушение на чл. 33 ЗС и чл. 17а ЗППДОП (отм.). Изложени са оплаквания, че в нарушение на чл. 218з, ал.1 ГПК (отм.), въззивният съд не е съобразил указанията на Върховния касационен съд по гр.д. № 561/2006 г. – не е обсъдил релевираните основания за нищожност на договора за продажба на недвижимия имот, сключен в нарушение на чл. 7, ал. 2 ЗОС и евентуално при заобикаляне на закона, с оглед издаването на акт за общинска соб9ственост извън хипотезите на чл. 56, ал.1 вр. с чл.2, ал.1 ЗОС и Наредба № 5/2005 г. за утвърждаване на образците за актове за общинска собственост; не е съобразил характера и предназначението на имота, съставляващ пътна връзка, част от републиканската и общинска пътна мрежа; не е констатирал по реда на косвения съдебен контрол нищожността на оспорените административни актове; не е извършил преценка доколко процедурата по продажба на търг отговаря на изискванията на Наредба № 2 на Общински съвет и противоречи ли Наредбата на актове от по-висока степен – ЗПСПК, ЗОС и Наредбата за търговете и конкурсите; в нарушение на чл. 188, ал.1 ГПК (отм.) не е обсъдил доказателствата по делото в тяхната цялост; в нарушение правото на защита на страната не е допуснал експертиза, която да установи как е формирана цената на терена и включени ли са в цената поставените в него съоръжения; формирал е необосновани изводи за характера на имота и неправилен извод за правната му характеристика.
Ответникът по касационната жалба З. “З”, с. О., Русенска област я оспорва и моли да бъде оставено в сила въззивното решение. Претендира съдебни разноски.
Касационната жалба е постъпила своевременно в срока по чл.218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима.
При проверка на обжалваното решение с оглед изложените отменителни основания и съобразно изискванията на чл. 218ж ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че жалбата е неоснователна предвид следното:
В обжалваното решение на Русенски окръжен съд е прието за установено, че през 1966 година е било извършено изменение на регулационния и кадастрален план на с. О., Русенска област, при която е било обособено пространство между южната граница с шосето Русе – Бяла – трасето е било изместено, а новообразуваното пространство е било включено в строителните граници; били са образувани два нови парцела ІХ и Х, всеки с площ от по 1160 кв.м., актувани като държавни с АДС № 103 и 104 като незастроени дворни места. Със заповед № 1* от 1966 г. е бил одобрен нов кадастрален и регулационен план, с който за същата площ е бил отреден нов парцел **** за бензиностанция с площ от 2200 кв.м. и неурегулирана свободна площ до уличната регулация от 850 кв.м. С нот. Акт № 47 от 95 г., З. “Ж” е бил признат на основание чл. 27 ЗСПЗЗ и чл. 48 ППЗСПЗЗ за собственик на парцел **** в кв. 75 с построената в него сграда, а с влязло в сила решение по гр.д. № 320/1966 г. на Б. районен съд, АД “П” е бил осъдено да предаде бензиностанцията на кооперацията – договорът за наем със З. “Ж”, по силата на който АД “П” е държало имота е бил развален, а дружеството осъдено да предаде държането му на кооперацията. Съседният терен от 850 кв.м., обособен в самостоятелен имот с пл. № 731 е бил актуван като частна общинска собственост и продаден на З. “Житен клас с договор от 25.08.2003 г. след проведен търг по реда на чл. 26, ал.1 от Наредба № 2 на Общинския съвет, издадена на основание чл. 8, ал.2 ЗОбС.
При така установените факти, въззивният съд е приел, че предявеният иск с правно основание чл. 108 ЗС е основателен. Приел е, че правото на собственост на ищеца върху процесния имот № 731 по плана на с. О., с площ от 850 кв.м., придобит чрез валидна покупко-продажба, е установено по безсъмнен начин, както и че ответникът владее имота без правно основание, поради което е уважил ревандикационната претенция. Приел е, че след придобиване от ищеца на правото на собственост върху имота с договор от 25.08.2003 г., до 01.01.2005 година ответното дружество е ползвало имота без основание, поради което дължи обезщетение в размер на пропуснатите от ищеца ползи.
Решението е правилно.
Касационните оплаквания за постановяване на решението в нарушение на чл. 7, ал.2 вр. с чл. 3, ал.2 ЗОС са неоснователни. Не могат да бъдат отчуждавани и прехвърляни в собственост на трети лица имотите, съставляващи общинска собственост – чл. 7, ал. 2 ЗОбС. Процесният имот обаче съставлява частна общинска собственост, поради което и съгласно чл. 7, ал.3 ЗОбС няма пречка да бъде обект на разпореждане, както правилно е прието в обжалваното въззивно решение. Правилен е и изводът за правната характеристика на имота, която се определя от предназначението му – при включването му в регулационните граници теренът е съставлявал земеделска земя; не е отреждан за обществено мероприятие с регулационния план на селището при условията на чл. 22 ЗТСУ (отм.), нито при условията на чл. 110, ал.1, т.2 ЗУТ, поради което съставлява частна общинска собственост извън кръга на обектите по чл. 3, ал.2 ЗОбС. Липсва и твърдяното нарушение на чл. 33, ал. 1 ЗС. Процесният имот пл. № 731 с площ от 850 кв.м. е обособен като самостоятелен, не е и не е съставлявал част от парцел **** и по предходни регулационни планове – заключение на вещо лице инж. С от 21.09.2007 г. Независимо от това, за ответника АД “П” липсва правен интерес от поддържания довод за допуснато нарушение на чл. 33, ал.1 ЗС, тъй като не е собственик на съседния парцел ****, поради което дори и при наличие на съсобственост, общината не е имала задължение да му предложи изкупуване на имота. Не се установява и допуснато нарушение на чл. 17а ЗППДОП (отм.), тъй като процесният имот не е бил предоставян за стопанисване и управление на АД “П”, което обстоятелство се признава и от ответника – с.з. от 06.05.2005 г. гр.д. № 135/2005 г. на Б. районен съд.
Неоснователни са и релевираните в касационната жалба оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е обсъдил всички относими към спорното право доказателства, формирайки обосновани изводи за фактите по делото. В съответствие с чл. 218з, ал.1 ГПК (отм.), съдът е изяснил регулационния статут на имота по предходните планове; възложил е на вещо лице да проследи промените, настъпили по силата на регулационните планове и въз основа на приетата техническа експертиза е формирал изводите си, че имотът не е част от УПИ ХІ; не е имало промяна на предназначението му по решение на Общинския съвет, както и че имотът не съставлява пътна връзка, част от републиканската или общинска пътна мрежа, което го определя като частна общинска собственост. В изпълнение на дадените указания с решение № 708 от 29.06.2007 г. по гр.д. № 561/2006 г. на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение, въззивният съд е изследвал и доколко проведения търг на процесния имот е извършен в съответствие с уредбата за търговете. След констатация, че продажната цена на имота е била 9485 лева при стойност на сто минимални заплати към момента на провеждане на търга 11000 лева, съдът е формирал правилния извод за неоснователност на доводите за нищожност на придобивната сделка по договор от 25.08.2003 г, поради сключването и в нарушение на чл. 26, ал.1 от Наредба № 2 за реда на придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество – съгласно чл. 26 от Наредбата, продажбата на недвижими имоти на стойност до 100 минимални работни заплати за страната се извършва от Кмета на общината чрез провеждане на търг по Наредба № 10, които условия за спазени при провеждане на търга, въз основа на който ищцовата кооперация е изкупила процесния имот.
Неоснователни са и въведените оплаквания за противоречие на Наредба № 2 за реда на придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество с чл. 35, ал.1 ЗОС, съответно за извършване в нарушение на закона на търга, въз основа на който ищецът е придобил процесния имот. Наредба № 2 е приета от Общинския съвет в кръга на правомощията му, предоставени със законовата делегация по чл. 8, ал.2 ЗОС, съгласно който Общинския съвет определя не само реда на придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, но и конкретните правомощия на кметовете. В съответствие с чл. 35, ал.1 ЗОС (ред. ДВ, бр. 96 от 1999 г. действаща към момента на провеждане на търга) е и разпоредбата на чл. 26, ал.1 от Наредбата, овластяваща кмета да извършва чрез търг продажба на имоти частна общинска собственост – съгласно чл. 35, ал.1 в цитираната му редакция, продажбата на имоти частна общинска собственост се извършва с решение на общинския съвет или със заповед на кмета на общината след проведен търг или конкурс или предвидени са две алтернативни възможности, в съответствие с които Общинският съвет е определил правомощията на кмета по чл. 26, ал.1 от Наредбата.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 64, ал.2 ГПК (отм.) на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените в касационното производство съдебни разноски в размер на 700 лева – възнаграждение, изплатено по договор за правна помощ № 0* от 2009 г. с адвокат К от адвокатска колегия гр. Р..
Воден от изложеното и на основание чл. 218ж, ал.1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 731 от 22.01.2008 г. на Русенски окръжен съд по гр.д. № 524/2007 година.
ОСЪЖДА АД “П”, гр. С. да заплати на З. “З”, с. О., Русенска област сумата 700 (седемстотин) лева разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: