Р Е Ш Е Н И Е
№775
София,26.10.2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 2824 по описа за 2008 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 218е, ал.1 ГПК вр. с чл. 218а, б. “а” ГПК (отм.) вр. с § 2, ал. 3 ГПК.
С решение № 514 на Софийски окръжен съд от 11.01.2008 година по гр.д. № 486/2007 г. е допуснато да се извърши съдебна делба по отношение на дворно място с площ от 445 кв.м., съставляващо УПИ ХІV-827 в кв. 668 по плана на гр. К., ведно с построената в него масивна двуетажна жилищна сграда с площ от 123 кв.м., паянтова едноетажна стопанска сграда с тоалетна с площ от 8 кв.м. и паянтова беседка с площ от 15 кв.м. между Н. Н. М. с квота 1/3 ид. част и Г. Н. М. с квота 2/ 3 ид. части от съсобствените имоти; отменен е нот. акт № 58/2005 г.; нот. акт № 28/2006 г. в частта, с която Г. Н. М. и П. Т. М. са признати за собственици на 1/3 ид. част от УПИ ХІV-827 в кв. 668 по плана на гр. К., ведно с построената в него масивна двуетажна жилищна сграда и са отхвърлени предявените от Н. Н. М. срещу П. Т. М. и от П. В. М. срещу Г. Н. М. и П. Димитрова М. искове за делба на паянтова едноетажна стопанска сграда с тоалетна с площ от 8 кв.м. и паянтова беседка с площ от 15 кв.м., застроени в УПИ ХІV-827 в кв. 668 по плана на гр. К..
Касационна жалба против решението на Софийски окръжен съд в частта му, с която е допуснато да се извърши съдебна делба по отношение на УПИ ХІV-827 в кв. 668 по плана на гр. К., ведно с построените в него масивна двуетажна жилищна сграда, паянтова едноетажна стопанска сграда и паянтова беседка, както и в частта, с която са отменени нот. акт № 58/2005 г. и нот. акт № 28/2006 г. е постъпила от Г. Н. М. и П. Димитрова М. Изложени са твърдения за необоснованост на съдебния акт и за постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон – касационни основания по чл. 218б, ал.1, б. “в” ГПК (отм.). Поддържа се, че съдът е приложил чл. 431, ал.2 ГПК неправилно, тъй като съделителят Н. Н. М. не е трето лице, а сънаследник на имота, който е могъл да защити правата си по реда на чл. 279 ГПК (отм.) и чл. 281 ГПК (отм.), както и че не е съобразена разпоредбата на чл. 19, ал.1 СК; не е изследвана действителната воля на Г. и Н. М. към момента на изготвяне на проект за нот. акт от 1986 година; формирани са неправилни изводи относно изтеклата придобивна давност в полза на касаторите, без да се съобразят доказателствата, сочещи, че ищецът Н е изгубил правата си на съвладелец и съсобственик; възприети са необосновани изводи относно авторството на извършеното в процесния имот строителство и не е отчетено, че касаторите са придобили право на собственост върху изградените в терена стопанска сграда и беседка по силата на чл. 92 ЗС.
Ответниците по касационната жалба Н. Н. М. и П. В. М. я оспорват като неоснователна и молят да бъде оставено в сила въззивното решение. Претендират съдебни разноски.
Касационната жалба е постъпила своевременно в срока по чл.218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима.
При проверка на обжалваното решение с оглед изложените отменителни основания и съобразно изискванията на чл. 218ж ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че жалбата е неоснователна по следните съображения:
В решението на Софийски окръжен съд е прието за установено, че с договор за дарение от 05.09.1975 г., обективиран в нот. акт № 5 от 1975 г., Никола В. М. е дарил на синовете си В. Н. М. , Н. Н. М. и Г. Н. М. при равни права недвижим имот, съставляващ дворно място с къща в гр. К. имот пл. № V* в кв. 51по плана на града, идентично с УПИ ХІV-827 в кв. 668 по плана на гр. К. от 1987 година. С нот. акт № 4 от 1982 година, В. Н. М. е дарил на брат си Г. Н. М. собствената си 1/3 ид. част от имота. До 2006 година в имота са били застроени паянтова едноетажна стопанска сграда с тоалетна с площ от 8 кв.м., паянтова беседка с площ от 15 кв.м., а съществуващата жилищна сграда, паметник на културата, е била укрепена и реставрирана, като в извършването на строителните работи са участвували Г. Н. М. и Н. Н. М.. До 2000 година имотът е бил ползван от семействата на двамата братя – основно от ответника Г семейството му, а ищецът Н, ведно със семейството си е посещавал имота, в който е организирал празненства, канил е свои гости, настанявани в реставрираната сграда. След 2000 година отношенията между братята Г. и Н. М. се влошили, а през 2005 година ищецът е поискал от ответника Г да му предостави ползването на 1/3 ид. част от имота, до който не е допускан, за което го е уведомил с нотариална покана от 07.11.2005 година.
При така установените факти, съдът е приел, че предявеният иск за делба на УПИ ХІV-827 в кв. 668 по плана на гр. К., ведно с построената в него масивна двуетажна жилищна сграда с площ от 123 кв.м. е основателен. Приел е, че съсобственици на имота са Н. Н. М. с квота 1/3 ид. част, придобита по дарение от неговия баща Н с нот. акт № 5/1975 година и Г. Н. М. с квота 2/ 3 ид. части, от които 1/3 ид. част дарение по нот. акт № 7/1975 г. и 1/3 ид. част по дарение от В. Н. М. с нот. акт № 4 от 1982 година. Приел е, че построените в имота паянтова едноетажна стопанска сграда с тоалетна с площ от 8 кв.м. и паянтова беседка с площ от 15 кв.м. по силата на приращението са съсобствени между ищеца и ответника, предвид което е допуснал делба по отношение на второстепенните постройки, съобразно квотите на страните от дворното място. Приел е, че въведеното от ответниците възражение за изтекла в тяхна полза придобивна давност е неоснователно, тъй като не е установено да са упражнявали непрекъсната необезпокоявана фактическа власт върху процесният имот в продължение на повече от десет години. Констатирайки, че с нот. актове нот. акт № 58/2005 г.; нот. акт № 28/2006 г. са удостоверени права на собственост над притежаваните от ответниците, на основание чл. 431, ал.2 ГПК (отм.), съдът е отменил нот. акт № 58/2005 г. изцяло и нот. акт № 28/2006г. в частта, с която Г. Н. М. и П. Т. М. са признати за собственици на 1/3 ид. част от УПИ ХІV-827 в кв. 668 по плана на гр. К., ведно с построената в него масивна двуетажна жилищна сграда
Решението е правилно.
Касационното оплакване за неправилност на формираните от въззивния съд изводи по възражението на ответниците за изтекла в тяхна полза придобивна давност е неоснователно. Приложението на чл. 79 ЗС е обусловено от установяването на факта на непрекъснато владение върху имота в продължение на десет години с анимус за своенето му. По делото не е установено касаторите да са владели имота само за себе си повече от десет години, отричайки правата на останалите съсобственици, манифестирайки своето намерение спрямо тях и че това им поведение е било известно на ищеца. Такива изводи не следват от показанията на разпитаните по делото свидетели, нито и от приложените писмени доказателства. Ценени в тяхната съвкупност доказателствата по делото сочат, че процесният имот е бил обитаван както от ответника по делото, така и от ищеца, който до 2000 година го е посещавал и ползвал като свой. В тази насока са показанията на свидетелите А, П. , Ч. , К. , които установяват, че до 2000 година къщата в гр. К. е била ползвана и от двамата братя –; че са гостували в тази къща по покана на ищеца Н. М. , който е участвувал и в реконструкцията и обновяването и. Тези показания, ценени ведно с показанията на свидетеля В, брат на страните по делото, имащ преки впечатления от стопанисването и ползването на наследствения имот, изключват напълно тезата за наличие на осъществено от ответниците непрекъснато, несмущавано владение на имота с демонстрирано намерение за своенето му, достигнало до съсобственика Н. М. Твърдението за изтекла в полза на ответниците придобивна давност не се установява и от показанията на свидетелите Б, който в периода след 1992 г. до 2004 година не е живял в България, поради което не може да има непосредствени впечатления за ползването на процесния имот; свидетеля Б, който установява, че е виждал на строежа и братята Н. и В. М. (възпроизведената от свидетеля реплика на Г. М. , че отговаря за строежа не сочи за намерение за своене на имота, а за поета отговорност за ремонта му) и свидетелите Н, К. и Г. , чиито сведения за собствеността върху процесния имот изхождат от ответника Г, а обстоятелството, че като работници на строежа не са виждали останалите братя не обосновава извод за десетгодишно непрекъснато давностно владение. Възражението за изтекла погасителна давност се опровергава и от представеното по делото удостоверение от Община К. от 13.06.2006 г., съгласно което през 1998 г. ответникът Г. Н. М. е декларирал (декларация № 3* от 01.09.1998 г.), че притежава правото на собственост върху 2/3 ид. части от процесният имот, т.е. налице е и едно извънсъдебно признание за субективния елемент по повод отношението на ответника към процесния имот. Ирелевантни към възражението за придобиване на правото на собственост по давност са и представените доказателства за изготвен през 1986 година проект за нотариален акт, обективиращ намерение на ищеца Н. М. да дари на ответника Г своята 1/3 ид. част от процесния имот. Доколкото представеният документ по правната си същност съставлява обещание за дарение, то не е породило действие – чл. 226, ал. 1 ЗЗД, а последващите действия на ищеца по ползване и стопанисване на имота демонстрират изоставяне на намерението за дарение и воля за запазване на съсобствеността.
Въведеното с касационната жалба оплакване за необоснованост на възприетите от въззивния съд изводи относно извършеното в процесния имот строителство и в частност от кого е финансирана дейността по реконструкцията на процесната сграда не следва да бъдат разглеждани като неотносими към спорното правоотношение. Претенциите по сметки, включващи и извършени подобрения в съсобствения имот са предмет на производството по чл. 286 ГПК (отм.), което се развива във фазата по извършване на делбата след влизане в сила на решението по допускането и.
Неоснователно е и касационното оплакване за неправилно приложение на чл. 92 ЗС. Както правилно е прието в обжалваното въззивно решение, паянтовата стопанска сграда и навес с камина съставляват постройки на допълващо застрояване по смисъла на чл. 41 ЗУТ – не съставляват самостоятелен обект на право на собственост, поради което, като приращения следват собствеността на земята, върху която са изградени. При установена съсобственост върху земята, допълващото застрояване е в съсобственост при квоти, отговарящи на дяловете на съделителите върху дворното място.
Решението е правилно и в частта му, с която на основание чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.) са отменени нот. акт № 58/2005 г. изцяло и нот. акт № 28/2006 г. в частта, с която Г. Н. М. и П. Т. М. са признати за собственици на 1/3 ид. част от УПИ ХІV-827 в кв. 668 по плана на гр. К., ведно с построената в него масивна двуетажна жилищна сграда. Въведеното оплакване, че нормата е неприложима по отношение на съделителя Н. Н. М., тъй като не е трето лице, а сънаследник на имота, който е могъл да защити правата си по реда на чл. 279 ГПК (отм.) е неоснователно. Трето лице по смисъла на чл. 431, ал.2 ГПК (отм.) е всеки субект, на когото се противопоставя доказателствената сила на нотариалния акт, удостоверяващ констатирано право на собственост. Съсобственикът на имот има правния интерес в рамките на делбения процес да обори нотариален акт, издаден по реда на чл. 483 ГПК (отм.), удостоверяващ придобито право на собственост по давност върху делбения имот в полза на титуляра на акта, а когато правото на собственост бъде отречено, нотариалния акт се отменява, както правилно е процедирано в обжалвания съдебен акт.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 64, ал. 2 ГПК (отм.) касаторите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника по касация Н. Н. М. сумата 300 лева съдебни разноски – възнаграждение, изплатено по договор за правна помощ от 06.10.2009 г. с адвокат С от Софийска адвокатска колегия.
Воден от изложеното и на основание чл. 218ж, ал.1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 514 на Софийски окръжен съд от 11.01.2008 година по гр.д. № 486/2007 г.
ОСЪЖДА Г. Н. М. с ЕГН ********** и П. Димитрова М. с ЕГН **********, двамата от гр. П., ул. “. № 27 да заплатят на Н. Н. М. с ЕГН ********** сумата 300 (триста) лева съдебни разноски.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: