Р Е Ш Е Н И Е
№ 170
София, 11.05.2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на осемнадесети февруари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанета Найденова
ЧЛЕНОВЕ: Светла Цачева
Албена Бонева
при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 327 по описа за 2008 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 218е, ал.1 ГПК вр. с чл. 218а, б. “а” ГПК (отм.) вр. с § 2, ал. 3 ГПК.
С решение № 146 на Благоевградски окръжен съд от 31.08.2007 година по гр.д. № 926/2005 г. е оставено в сила решение № 246 от 24.06.2005 г. по гр.д. № 246/2004 г. на Разложки районен съд, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 108 ЗС, предявен от Я. А. Г. от гр. Р. против А. Н. П., К. Н. П., Л. И. П., А. А. П. и Н. А. П., всички от с. Г., Община Р. за предаване владението на ливада с площ от 1,440 дка, находяща се в землището на Годлево, м. “С”, съставляваща парцел **** по кадастралния план на селището от 1994 година.
Касационна жалба против решението на Благоевградски окръжен съд е постъпила от Я. А. Г. с оплаквания за необоснованост на съдебния акт и за постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 218б, ал.1, б. “в” от ГПК (отм.). Поддържа се, че в нарушение на процесуалните правила съдът е възприел изцяло непълно и невярно заключение на приетата по делото техническа експертиза и е формирал необосновани изводи за неоснователност на предявената ревандикационна претенция.
Ответникът по касационната жалба А. А. П. я оспорва и моли да бъде оставено в сила въззивното решение. Претендира съдебни разноски.
Ответниците А. Н. П., К. Н. П., Л. И. П. и Н. А. П. не вземат становище по жалбата.
Касационната жалба е постъпила своевременно в срока по чл.218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима.
При проверка на обжалваното решение с оглед изложените отменителни основания и съобразно изискванията на чл. 218ж ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира касационната жалба за неоснователна с оглед следните съображения:
В решението на Благоевградски окръжен съд е прието за установено, че на ищцата Я. А. Г., в качеството и на наследник на Т. Т. Н. е било възстановено правото на собственост върху ид. част от ливада с площ от 1440 дка, находяща се в землището на с. Г., община Р., местността “С”, съставляваща имот № 4, парцел **** от кадастралния план на селището, изработен през 1994 г. – решение № 0* от 20.10.1994 г. на Поземлена комисия гр. Р., с което по реда на чл. 18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ имотът е възстановен в съществуващи стари реални граници. С решение № 0* от 20.10.1994 г. на Поземлена комисия гр. Р., по реда на чл. 18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ на ответниците А. Н. П., К. Н. П., Л. И. П., А. А. П. и Н. А. П., наследници на Н. Т. П. , е било възстановено правото на собственост в стари реални граници върху ливада от 1,780 дка, съставляваща имот № 1* съседен на имота, възстановен на ищцата Я. А. Г.. Имотите се ползват от страните съобразно площта, отразена по плана без на място да е отразена междинна гранична линия.
При така установените факти, въззивният съд е приел, че предявеният иск с правно основание чл. 108 ЗС е неоснователен. Приел е, че не е доказано ответниците да са установили фактическа власт върху процесния имот – ливада с площ от 1440 дка, находяща се в землището на с. Г., община Р., местността “С”, поради което е отхвърлил претенцията за ревандикацията му.
Решението е правилно по същество.
Правилен, в съответствие със закона и доказателствата по делото е формираният в решението извод, че е доказано правото на собственост на ищцата върху процесния имот, съставляващ ливада с площ от 1440 дка в землището на с. Г.. В съответствие с доказателствата по делото е и изводът, че не е установено ответниците да са завзели целия или части от процесния имот, т.е. да са установили без правно основание фактическа власт върху собствения на ищцата имот, поради което претенцията да бъдат осъдени да предадат владението на имота е неоснователна. В диспозитива на решението си обаче съдът е пропуснал да отрази формираните изводи за основателност на установителната претенция по чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.), съдържаща се имплицитно в предявения иск по чл. 108 ЗС, поради което делото следва да бъде върнато за отстраняване на допуснатата очевидна фактическа грешка по реда на чл. 192, ал.2 ГПК (отм.) – в случаите, когато претенцията за предаване владението е неоснователна, но правото на собственост на ищеца по отношение на ответниците е установено, съдът се произнася наред с отхвърлителния диспозитив по иска с правно основание чл. 108 ЗС и с отделен диспозитив по претенция по чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) за установяване правото на собственост на ищеца върху процесния имот.
Касационните оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила са неоснователни. В съответствие с чл. 157 ГПК съдът е допуснал техническа експертиза за установяване на място на точната гранична линия между имотите, собственост на страните по делото, както и за извършване на оглед на площите, ползвани от ответниците. Заключенията на техническите експертизи са ценени ведно с всички доказателства по делото – ведно със свидетелските показания, от които не се установява ответниците да са навлезли и да владеят част от имота на ищцата. Релевираното оплакване за непълнота на заключенията е неоснователно. След оглед на място и извършени измервания в присъствие на страните, вещите лица в три поредни експертизи са констатирали, че ответниците владеят площ от 1,78 дка – имот № 1* възстановен им в реални граници с решение № 0* от 20.10.1994 г. на Поземлена комисия гр. Р., както и че няма навлизане в съседния имот, възстановен по реда на ЗСПЗЗ на ищцата по делото.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 64, ал. 2 ГПК (отм.), на ответника по касация А. А. П. следва да се присъдят направените в касационното производство съдебни разноски в размер на 500 лева – възнаграждение, изплатено по договор за правна помощ от 01.10.2007 г. с а. А от адвокатска колегия гр. П..
Воден от изложеното и на основание чл. 218ж, ал.1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 146 на Благоевградски окръжен съд от 31.08.2007 година по гр.д. № 926/2005 година.
ОСЪЖДА Я. А. Г. от гр. Р., ул. “. № 1* да заплати на А. А. П. от с. Г., Благоевградска област с ЕГН ********** сумата 500 (петстотин) лева разноски по делото.
ВРЪЩА делото на Благоевградски окръжен съд за провеждане на производство по чл. 192, ал.2 ГПК (отм.) за отстраняване на очевидна фактическа грешка в решение № 146 на Благоевградски окръжен съд от 31.08.2007 година по гр.д. № 926/2005 година.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: