О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 676
София,.25.09.2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и трети септември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанета Найденова
ЧЛЕНОВЕ: Светла Цачева
Албена Бонева
при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 3175 по описа за 2008 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 278, ал. 1 ГПК.
С решение № 137 от 17.05.2008 година по гр.д. № 69/2008 година на С. окръжен съд е обезсилено решение № 2 от 03.01.08 г. на Ч. съд по гр.д. № 494/2007 г. и е прекратено като недопустимо производството по молба на С. Г. С. от с. Б. за издаване на заповед по чл. 5, ал.1, т.1 от Закона за защита срещу домашното насилие спрямо М. С. Д. от същото село.
Касационна жалба против решението на С. окръжен съд е постъпила от С. Г. С. от с. Б., община Ч. с изложени оплаквания за постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Поддържа се, че съдът е приложил неправилно чл. 3 ЗЗСДН, тълкувайки го ограничително, както и че изводът за подаване на молбата за защита след преклузивния едномесечен срок е в нарушение на чл. 10 ЗЗСДН.
Ответницата по касационната жалба М. С. Д. я оспорва като неоснователна.
С определение № 522 от 01.06.2009 г., Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско е допуснал касационно обжалване на въззивното решение при условията чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, приемайки, че въпросите: може ли да бъде търсена защита по реда на чл. 3 ЗЗСДН спрямо лице, което е във фактическо съжителство с низходящ на пострадалия и смята ли се пропуснат срока по чл.10, ал.1 ЗЗСДН, когато молбата от пострадалия не е подадена в съда, а е постъпила в друго учреждение или нестопанска организация са от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото.
При проверка на обжалваното решение, имащо характер на определение, преграждащо развитието на делото, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира за установено следното:
На 27.09.2007 г. молителката С. Г. С. е внесла в Сдружение с нестопанска цел “Ф”, гр. Ч. сигнал за оказано и физическо насилие от лицето М. С. Д. от гр. С., живееща във фактическо съжителство със сина и В. К. В. в домът и в с. Б., област С. З. На 18.10.2007 г., Сдружението “Ф” е сезирало Районно полицейско управление гр. Ч., което е внесло на 16.11.2007 г. докладна записка в Ч. районен съд, въз основа на която е било образувано производство по чл. 8, ал.1 от Закона за защита срещу домашното насилие. С решение № 2 от 03.01.2008 г. по гр.д. № 494/2007 г., Чирпански районен съд е постановил да се издаде заповед, с която задължава ответницата М. С. Д. да се въздържа от извършване на домашно насилие срещу пострадалата С. Г. С. , налагайки на нарушителя глоба в размер на 200 лева на основание чл. 5, ал.3 ЗЗСДН. С решение № 137 от 17.05.2008 година по гр.д. № 69/2008 година, С. окръжен съд е обезсилил първоинстанционното решение и е прекратил като недопустимо производството по молба на С. Г. С. от с. Б. за издаване на заповед по чл. 5, ал.1, т.1 от Закона за защита срещу домашното насилие спрямо М. С. Д. от същото село. Въззивният съд е приел, че молбата за защита е подадена след изтичане на преклузивния едномесечен срок по чл. 10, ал.1 ЗЗСДН и спрямо лице, извън лимитативно изброените в 3 ЗЗСДН. Приел е, че хипотеза на домашно насилие, извършено по отношение на родителя на лице, с което нарушителя е във фактическо съжителство не попада в чл. 2 ЗЗСДН; че преценката за спазване на срока по чл. 10, ал.1 ЗЗСДМ се извършва въз основа на данните за постъпване на молбата в съда или в съответното Районното полицейско управление; че постъпването на молбата за защита в други формирования и в частност в сдружение с нестопанска цел “Ф” няма отношение към спазването на преклузивния едномесечен срок, както и че в молбата за защита не е посочена конкретна дата, на която е извършено насилие спрямо молителката, което изключва възможността за проверка за спазване на едномесечния срок по чл. 10 ЗЗСДН.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че постановения от въззивния съд съден акт е незаконосъобразен.
Съгласно чл. 10 ЗЗСДН, молбата или искането за защита се подава в срок от един месец от извършването на акта на домашно насилие. В случаите, когато в молбата са изнесени данни за постоянен ежедневен физически или психически тормоз, молбата е в срок, независимо, че не са посочени конкретните дати, на които са извършени неправомерните действия. Както в сигнала, изпратен от Информационен център за борба срещу домашното насилие, гр. Ч. до началника на полицейски участък с. Б., така и от докладната записка до началника на РПУ, гр. Ч., препратена на Ч. районен съд на 16.11.2007 г. са изнесени сведения за констатиран физически и психически тормоз, осъществяван постоянно над лицето С. С. , родена на 06.03.1930 година. Твърдения за постоянен физически тормоз са въведени и в постъпилата до съда жалба от 05.12.2007 година, поради което изводът на въззивния съд за постъпване на молбата за защита след изтичане на срока по чл. 10, ал.1 ЗЗСДН е незаконосъобразен.
Неправилни са и формираните изводи по приложението на чл. 2 ЗЗСДН. Съгласно чл. 3 ЗЗСДН, защита по реда на този закон може да търси всяко лице, пострадало от домашно насилие, извършено от съпруг или бивш съпруг; от лице, с което се намира или е било във фактическо съпружеско съжителство; от лице, от което има дете; от възходящ; от низходящ; от брат или сестра; от роднина по сватовство до втора степен или от настойник, попечител или приемен родител. Изброяването в чл. 3 ЗЗСДН очертава кръга субекти, спрямо които може да се реализира спешна защита в съответствие с целите на закона, които са превенция по отношение на посегателства в рамките на семейството и дома. В чл. 3 ЗЗСДН са обхванати основните групи отношения, при които са възможни случаи на домашно насилие, включващи близките роднини, както и лицата в семейни отношения или в отношения, основани на фактическо съжителство. Приравняването на хипотезите – съпрузи, бивши съпрузи или лица във фактическо съжителство и същевременно, включването в кръга на лицата по чл. 3 ЗЗСДН роднините по сватовство, сочи, че извършеното домашно насилие спрямо родител на лицето, с което нарушителя е във фактическо съжителство следва да бъде санкционирано по реда на ЗЗСДН. Този извод следва както от съпоставянето на кръга субекти, включени в чл. 3 ЗЗСДН с оглед осъществяване целите на закона, така и от съдържанието на чл. 2 ЗЗДН, съгласно който текст домашно насилие е всеки акт на физическо, психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или родствена връзка, във фактическо съпружеско съжителство или които обитават едно жилище, т.е. когато актът на домашно насилие е осъществен от лице, установило фактическо съпружеско съжителство с низходящ на пострадалия, с когото обитават едно жилище, приложимият закон е ЗЗДН.
Предвид изложеното, изводите на въззивния съд за недопустимост на производството по чл. 12 ЗЗСДН са неправилни, поради което съдебният акт имащ характер на определение следва да бъде отменен и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд за произнасяне по съществото на спорното правоотношение.
Воден от изложеното и на основание чл. 278, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯВА решение № 137 от 17.05.2008 година по гр.д. № 69/2008 година на С. окръжен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав въззивния съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: