Р Е Ш Е Н И Е
№ 629
София, 13.07.2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди и девета година в състав:
Председател: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
Членове: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 1728 по описа за 2008 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 218е, ал.1 ГПК вр. с чл. 218а, б. “а” ГПК (отм.) вр. с § 2, ал. 3 ГПК.
С решение на Софийски градски съд от 27.12.2007 година по гр.д. № 134/2007 г. е оставено в сила решение от 01.11.2006 г. на Софийски районен съд по гр.д. № 11569/2005 г., с което е уважен иск с правно основание чл. 109 ЗД, предявен от А. Т. К. от гр. С. против Д. Р. Б. от гр. С., която е осъдена да затвори съществуваща врата, част от остъклена тераса, явяваща се изход към тераса с площ от 73,96 кв.м. в сграда, находяща се в гр. С., ул. “. № 149.
Касационна жалба против решението на Софийски градски съд е постъпила от Д. Р. Б. с оплаквания за постановяването му в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 218б, ал.1, б. “в” от ГПК (отм.). Поддържа се, че съдът не е определил точната характеристика на откритата площ на 73,96 кв.м. на втория етаж от жилищната сграда в София, ул. “. № 1* дали тази площ съставлява тераса към жилищата на отделните собственици или обща част от сградата, поради което в нарушение на чл. 31 ЗС е определил и правата на ищеца върху тази площ, без да съобрази обстоятелството, че ответницата разполага с право на ползване върху площта по предназначението и.
Ответникът по касационната жалба А. Т. К. я оспорва и моли да бъде оставено в сила въззивното решение.
Касационната жалба е постъпила своевременно в срока по чл.218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима.
При проверка на обжалваното решение с оглед изложените отменителни основания и съобразно изискванията на чл. 218ж ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира касационната жалба за неоснователна с оглед следните съображения:
В решението на Софийски градски съд е прието за установено, че ищецът А. Т. К. е собственик на апартамент, находящ се вляво на втория етаж на жилищната сграда в София, ул. “. № 1* ведно с 14 % ид. части от общите части на сградата и от дворното място и 50 % от правото на ползване на открита тераса с площ от 73,96 кв.м. Откритата тераса е разположена пред двата апартамента и стълбищната клетка на втория етаж от сградата, над магазинни и складови помещения, собственост на ответницата Д. Р. Б., която е титуляр на правото на собственост и върху десния апартамент на втория етаж от жилищната сграда на ул. “. № 1* ведно с 59 % ид. части от общите части на сградата и 69 % ид. части от дворното място. През 1999 година, ответницата Д е извършила укрепване на покривната плоча над магазинните и складови помещения и остъкляване на част от откритата тераса – частта, разположена пред апартамента и и пред стълбищната клетка, приобщавайки остъкленото пространство към жилището си. В остъклената част на терасата е била оставена врата, чрез която ответницата и семейството имат достъп и ползват и останалата неостъклена част от терасата, разположена пред апартамента на ищеца.
При така установените факти, въззивният съд е приел, че предявеният иск с правно основание чл. 109 ЗС е основателен. Приел е, че по естеството си откритата тераса съставлява покривна плоча на магазинните и складови помещение и като такава е обща част на сградата, като същевременно с оглед предназначението и, съставлява и тераса, обслужваща апартаментите на втория етаж, пред които е разположена. Приел е, че поставената врата на остъкленото пространство от терасата, пречи на ищеца, собственик на вещното право на ползване на 50 % от открита площ от 73,96 кв.м., да ползва пълноценно терасата пред жилището си по предназначението и, поради което е осъдил ответницата да премахне поставената на остъкленото помещение врата.
Решението е правилно.
Правилни, в съответствие със закона и доказателствата по делото са изводите на съда, че процесната тераса по естеството си съставлява обща част от сградата – покривна плоча на магазинни помещения, част от първия етаж на жилищната сграда на ул. “. № 149 и заедно с това, съставлява по предназначение и открита тераса по смисъла на т. 59 § 5 ДР ЗУТ – открита, използваема площ, разположена върху помещения. Предмет на делото е нарушеното право на ползване на площта, съставляваща тераса пред жилището на ищеца, поради което правата на страните върху общите части на сградата са без правно значение. Правно релевантни по делото са фактите притежава ли ищецът право на ползване върху общата вещ – открита тераса с площ от 73,96 кв.м. и нарушава ли ответницата това му право с неоснователни действия.
Неоснователни са и касационните оплаквания относно правата на страните върху намиращата се пред жилищата им тераса с обща площ от 73,96 кв.м. Изводът на въззивния съд, че ищецът е титуляр на вещното право на ползване на 50 % от откритата тераса е съобразен с доказателствата по делото – договор от 07.06.1988 година за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти, съгласно който ищецът е закупил ведно с жилището на втория етаж от сградата на ул. “. № 149 и правото на ползване на тераса със застроена площ от 73,69 кв.м. Посочената в договора редуцирана площ от тераса от 11,40 кв.м., както правилно е прието във въззивното решение, е с оглед оценката за правоползване на тераса по действащата към момента на покупката Наредба за цените на недвижимите имоти и няма отношение към действителните права на ползване на открита тераса пред жилището. Неоснователни са и оплакванията, че действията на ответницата, изразяващи се в поставяне на врата към неостъклената част от терасата не са неоснователни, а продиктувани от необходимост за почистване на плочата над магазинните помещения. Остъклявайки откритата тераса пред апартамента си и пред стълбищната клетка, ответницата е намалила терасата с повече от 50 % от площта и; отнела е възможността за общо ползване на цялата тераса, приобщавайки я към собственото си жилище и същевременно, оставяйки подстъп към останалата неостъклена част от терасата, намираща се пред жилището на ищеца, го е лишила от възможността за пълноценно и ползване, предвид което негаторния иск за затваряне на вратата, оставена към неостъклената част от терасата е основателен.
Воден от изложеното и на основание чл. 218ж, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 27.12.2007 година по гр.д. № 134/2007 г. на Софийски градски съд, ІІ “а” въззивен състав на гражданска колегия.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: