Р Е Ш Е Н И Е
№ 135
София, 08.05.2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , Четвърто гражданско отделение в
съдебно заседание на единадесети февруари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанета Найденова
ЧЛЕНОВЕ: Светла Цачева
Албена Бонева
при секретаря Борислава Лазарова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 229 по описа за 2008 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 218е, ал.1 ГПК вр. с чл. 218а, б. “а” ГПК(отм.) вр. с §2, ал. 3 ГПК.
С решение № 165 на Бургаски окръжен съд от 20.07.2007 година по гр.д. № 315/2007 година е обезсилено решение № 268 на Несебърски районен съд от 22.12.2006 г. по гр.д. № 583/2006 г. и производството по предявения от П. С. П. против И. А. П., двамата от гр. Н., иск с правно основание чл. 107, ал.1 СК е прекратено като недопустимо.
Касационна жалба против решението на Бургаски окръжен съд е постъпила от И. А. П. с оплаквания за постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон – касационни основания по чл. 218б, ал.1, б. “в” от ГПК (отм.). Поддържа се, че съдът е приложил неправилно чл. 107, ал. 4 СК спрямо процесното правоотношение и е формирал неправилен извод за недопустимост на производството по делото.
Въззивното решение на Бургаски окръжен съд е обжалвано и от П. С. П. с изложени оплаквания за незаконосъобразност на съдебния акт. Поддържа се, че съдът е формирал неправилни изводи за недопустимост на иска; постановил е съдебния акт в нарушение на съдопроизводствените правила – делото е разгледано пред въззивния съд при нередовно призоваване на въззиваемия. Изложени са и доводи по съществото на предявената претенция.
Касационните жалби са постъпили своевременно в срока по чл.218в, ал. 1 ГПК (отм.) и са процесуално допустими.
При проверка на обжалваното решение с оглед изложените отменителни основания и съобразно изискванията на чл. 218ж ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че жалбите са основателни по следните съображения:
В обжалваното решение на Бургаски окръжен съд е прието за установено, че страните по делото П. С. П. и И. А. П. са бивши съпрузи – бракът им е бил прекратен с решение от 23.05.2000 г. по гр.д. № 266/1999 г. на Несебърски районен съд, с което родителските права върху родените от брака деца – С. , роден на 03.12.1986 г. и К. , роден на 25.05.1988 г., са били предоставени на майката, на която е било предоставено и ползването на семейното жилище, находящо се в гр. Н., ул. „Х” № 11, вх. „г”, ет. 2. Семейното жилище е съставлявало собственост на ТКЗС Н. , в което ищецът П. С. П. е бил настанен със заповед № 50 от 07.10.1993 г.
При така установените факти, въззивният съд е приел, че предявеният иск за промяна в режима на ползване на семейното жилище е недопустим. С оглед правата на собственост върху семейното жилище на трето лице, съдът е приел, че приложима по аналогия е разпоредбата е чл. 107, ал. 4 СК, поради което ползването е ограничено със срок до навършване пълнолетие на децата. Предвид обстоятелството, че родените от брака между страните деца са навършили пълнолетие, съдът е приел, че срокът на ползване на семейното жилище е прекратен по право без да е необходимо изрично произнасяне на съда. Приел е и че производството е недопустимо и предвид липсата на изрична разпоредба, даваща възможност за промяна на мерките за ползване на жилище извън хипотезата на чл. 106, ал. 5 СК – хипотеза, касаеща промяна на мерките по отношение на родителските права, каквато по делото не е налице.
Решението е неправилно.
Неправилен е формираният в решението извод, че по отношение на процесното правоотношение е приложима по аналогия хипотезата на чл. 107, ал. 4 СК. Действително, разпоредбата е насочена към охраняване на интересите на родените от брака непълнолетни деца, но е приложима само в случаите, когато след развода се предоставя за ползване семейно жилище, собственост на близки на един от съпрузите. Когато семейното жилище е собственост на трето лице, извън кръга на близки на съпрузите, режимът на ползването му не е подчинен на правилото на чл. 107, ал. 4 СК, а се определя в зависимост от правния режим, при който е предоставено ползването от третото лице. Когато жилището е било ведомствено и при развода е било предоставено на единия съпруг, а настаненото от ведомството лице е другият съпруг, който следва да го напусне, между останалото в жилището лице и ведомството се запазват същите наемни отношения, каквито са установени с настанителната заповед – ТР № 30 от 09.05.1989 г. по гр.д. № 16/1989 г. ОСГК ВС. От доказателствата по делото е установено, за което обстоятелство не се спори и между страните, че семейното жилище е предоставено за ползване с настанителна заповед № 50 от 07.10.1993 г. на Ликвидационния съвет при ТКЗС „Н” на ищеца П. С. П. – към този момент работник в стопанството, т.е. предоставено е ведомствено жилище при запазване на наемното правоотношение след развода с ответницата по делото И. А. П.. Предвид изложеното, обстоятелството, че родените от брака деца са навършили пълнолетие е без правно значение по отношение срока на ползване на жилището – срокът на ползването му не е прекратен, респ. изводът за недопустимост на иска за промяна на режима на ползването му е неправилен.
Неправилен е и изводът за недопустимост на самостоятелна претенция за промяна на режима на ползване на семейното жилище – изводът, че претенцията може да бъде предявена само като обусловена от промяна на режима на упражняване на родителските права над родени от прекратения брак непълнолетни деца. Актът на предоставяне ползването на семейното жилище след развода съставлява по правната си същност спорна администрация, поради което изменението му може да бъде претендирано винаги, когато е настъпила промяна на обстоятелствата, при които е постановен.
Основателно е и касационното оплакване за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в разглеждане на делото във въззивната инстанция при нередовно призоваване на въззиваемия П. С. П.. Въведената в чл. 51, ал. 2 ГПК (отм.) фикция за редовно призоваване е приложима само когато страната е променила временно или постоянно адреса, който е посочила по делото или от който е била редовно призована и няма процесуален представител, чрез който да се извърши призоваването. Съдът е дал ход на делото в съдебни заседания на 12.06.2007 г. и на 03.07.2007 г. в отсъствие на въззиваемия П. С. П., приемайки, че е призован при условията на чл. 51, ал.2 ГПК (отм.) – от адреса посочен по делото, от който е бил редовно призоваван в хода на първоинстанционното производство, без да извърши призоваване чрез процесуалния представител на въззиваемия а. М от Бургаска адвокатска. Предвид изложеното, съдът е приложил чл. 51, ал. 2 ГПК незаконосъобразно, съответно – провел е въззивното производство нарушавайки правото на участие на страната в съдебния процес, поради което обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено и делото върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг съдебен състав, който след редовно призоваване на участниците в процеса следва да постанови решение по съществото на предявената претенция с правно основание чл. 107, ал.1 СК.
Воден от изложеното и на основание чл. 218ж, ал.1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение № 165 на Бургаски окръжен съд от 20.07.2007 година по гр.д. № 315/2007 година.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: