О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 32
гр.София 26. 01.2009г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева частно гр.дело № 4/2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по чл. 274, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 ГПК от 2007 г.
Образувано е по частна жалба на Н. В. М. срещу определение № 1* постановено в закрито заседание на 15.10.2008 г. от Пловдивския окръжен съд, с което подадената от страната касационна жалба против решение № 459/26.03.2008 г. по гр.д. № 2912/2006 г., е върната.
Частната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Касаторът поддържа, че атакуваното определение е постановено в нарушение на процедурата по чл. 286 ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна:
Н. М. е подала касационна жалба срещу въззивното решение на Пловдивския окръжен съд.
Тя е изпратена от въззивния съд във Върховния касационен съд. С разпореждане на председателя на второ гражданско отделение е върната, ведно с делото, за предприемане на действия от администриращия съд за отстраняване на констатираните нередовности.
С разпореждане от 15.09.2008 г. на съдия от Пловдивския окръжен съд касационната жалба е оставена без движение с указания касаторът да представи в 3 екземпляра писмено изложение на основанията за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, съгласно чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, ведно със съответните съдебни решения, които обуславят допускане на касационно производство; жалбата да се приподпише от адвокат; да се посочи обжалваем интерес и се представят доказателства за внесена държавна такса в размер на 30 лв. по сметка на Върховния касационен съд.
Указано е, че при неизпълнение касационната жалба ще бъде върната.
Съобщение с горното съдържание е връчено редовно на 23.09.2008 г.
Не е последвало изпълнение и на 15.10.2008 г. с атакувания съдебен акт касационната жалба е върната.
Разпореждането по чл. 286, ал. 2 ГПК /неправилно наименовано от администриращия съд „определение”/ е законосъобразно.
Обстоятелството, че веднъж касационната жалба е била изпратена във Върховния касационен съд, не се отразява върху правилността на акта по чл. 285, ал. 1 ГПК, с който тя е оставена без движение, нито на акта по чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК за връщането й.
М. не възразява, а и от данните по делото се установява, че касационната жалба не е отговаряла на изискванията по чл. 284, ал. 2 и ал. 3, т. 1 и т. 4 ГПК.
Жалбоподателят е уведомен за указанията на съда, както и за последиците при неизпълнение. Пращането и на копие от разпореждането на председателя на второ гражданско отделение на ВКС не е нарушение на процедурата, нито има отношение към процесуалното бездействие на страната. Напротив, по този начин, съдът е дал допълнително насоки на страната, защото в изпратения й акт се съдържа и подробно разяснение за изискванията за редовност на касационните жалби съгласно ГПК от 2007 г., както и за съдържанието на изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Указанието по чл. 285, ал. 1 ГПК е ясно и то е точно съобщено на страната, като няма противоречие между него и съдържанието на изпратения препис от разпореждане № 293/2008 г. на ВКС, така, че не би могло да се поддържа и объркване на страната, на което да се дължи неизпълнението.
Връщането на касационната жалба е правен, а не фактически акт, така, че администриращият съд не е допуснал нарушение, като не е изпратил на страната жалбата с приложенията. Това не би могло и да стане с връчване на съобщението по чл. 285, ал. 1 ГПК, с което се оставя производството по жалбата без движение. Доводите в касационната жалба, че съдът е трябвало първо да върне на страната жалбата, да я „спре”, за да бъде приподписана от адвокат и едва тогава при неизпълнение да прекрати производството, не са съобразени със законовата регламентация.
Оплакванията срещу въззивното решение нямат отношение към разглеждания в частното касационно производство процесуален въпрос.
В заключение, администриращият съд е приложил точно чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК, като е върнал касационната жалба.
По изложените съображения, частната жалба е неоснователна и обжалваното разпореждане следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ В СИЛА разпореждане /определение/ № 1* постановено в закрито заседание на 15.10.2008 г. от Пловдивския окръжен съд, с което е върната касационната жалба на Н. В. М., подадена чрез дъщеря й Л. С. М. против решение № 459/26.03.2008 г. по гр.д. № 2912/2006
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: