Р Е Ш Е Н И Е
№ 368
гр.София 27.04.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети април през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 834/2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл218а б. “а” ГПК от 1952 г. /отм./, вр. § 2, ал. 3 ПЗР ГПК /ДВ бр. 59/ 2007 г./
Образувано е по жалба на М. В. Д., Й. Д. И., П. З. С., Д. С. С. и Г. С. Х., всички чрез адв. Р против въззивното решение на Софийски градски съд, постановено на 29.06.2007 г. по гр.д. № 3898/2006 г. в частта относно квотите, при които е допусната делбата.
Касаторите твърдят неправилност на атакувания съдебен акт поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Ответниците по касация М. В. В. – Д. и И. И. Д. не възразяват по реда на чл. 218г ГПК. В съдебно чрез адв. Д правят изявление, че не могат да вземат отношение към въпроса дали П. С. е била в брак със С. С. към 30.12.1964 г. и съответно каква е квотата й от делбения имот.
Съдебният състав, като взе предвид изложените касационни основания, доводите на страните и данните по делото съобразно приложимите нормативни актове, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК от легитимни страни и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
При служебно извършената проверка, касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Производството е за делба във фазата на допускането.
С обжалваното решение въззивният съд е установил от фактическа страна, че М. и И. Д. са закупили по време на брака си през 2004 г. 1/3 ид.ч. от един поземлен имот във вилна зона „Б”, гр. С.. Другите 2/3 ид.ч. са придобити от М. В. Д. и С. В. С. /нот. акт № 199 от 1964 г./.
По време на сделката, която е възмездна М. Д. била в брак с Й. И.
Спас В. С. е починал на 11.05.2002 г. и е оставил наследници преживяла съпруга П деца Г. Х. и Д. С. С..
От правна страна е прието, че И. са собственици на 1/3 ид.ч. от делбения имот при условията на съпружеска имуществена общност. По силата на чл. 30, ал. 3 ЗС М. Д. и съпругът й Й. И. се легитимират като собственици в съпружеско имущество също на 1/3 ид. Наследниците на С. С. се легитимират като собственици при равни дялове от неговата 1/3 ид.ч. от имота . Прието е, че липсват безспорни доказателства той да е бил в брак с П. С. при покупката на имота през 1964 г., поради което на нея не е определен дял и от прекратена съпружеска имуществена общност.
Делбата е допусната между страните при квоти, както следва – по 3/9 в СИО за М. и И. Д. и за М. Д. и Й. И. , по 1/9 ид.ч. за П. С. , Д. С. и Г. Х.
Решението е неправилно.
Страните не са спорили, че С. С. е бил в брак с П. С. при закупуване на неговата 1/3 ид.ч. от имота през декември 1964 г.
Неправилно, като спор с „другата страна” е ценено изявление на М. и И. Д. , че нямат становище по въпроса.
Те не оспорват, че наследниците на И. С. общо притежават 1/3 ид.ч. от вещта, а как този дял се разпределя между тях самите, е без правно значение за Д. , а и е спор вътре в общността на сънаследниците.
Другите съделители, извън наследниците на С. С. – М. Д. и Й. И. , също нямат спор с тази група от съсобственици за общо притежавания от тях дял.
По между си те самите поддържат – чрез изявленията си във въззивната жалба, че С. и П. С. са били в брак към 30.12.1964 г. Децата Д. С. и Г. Х. не оспорват и квотата, притежавана от майка им след прекратяване на брака и откриване на наследството на С. С. Следователно, налице е признание на неизгоден за тях факт, което в случая, а и предвид поведението на другите страни, както и данните по делото, е достатъчно да обуслови извод, че закупената от С. С. част от имота е придобита в условията на съпружеска имуществена общност с П. С.
В заключение, въззивното решение в обжалваната част следва да бъде касирано като неправилно. Не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, които да налагат връщане на делото за ново разглеждане от друг състав,поради което и настоящия състав ще постанови решение по същество, като определи дяловете на съделителите, както следва: по 6/18 ид.ч. в СИО съответно за М. Д. и Й. И. и за М. и И. Д. , по 1/18 ид.ч. за Г. и Д. С. и 4/18 ид.ч. за П. С.
Тя е получила половината от прекратената съпружеска имуществена общност, на осн. чл. 27 СК и равен дял с децата от наследството на С. С. , на осн. чл. 9, ал. 1 ЗН /3/18 + 1/18/.
МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивното решение на Софийски градски съд, постановено на 29.06.2007 г. по гр.д. № 3898/2006 г. в частта относно квотите, при които е допусната делбата на УПИ-1422 от кв. 10 по плана на гр. Б., м. „В”, като вместо него
ПОСТАНОВИ:
ОПРЕДЕЛЯ следните квоти на съделителите: по 6/18 ид.ч. в условията на съпружеска имуществена общност за М. В. Д. и Й. Д. И. и за М. В. В.Димитрова и И. И. Д., 4/18 ид.ч. за П. З. С. и по 1/18 ид.ч. за Г. С. Х. и Д. С. С..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: