О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 882
София, 06.08.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти август през две хиляди и десетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1890 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на А. А. Ш. от с. Т., обл. Русе, чрез процесуалния му представител адв. Р, против въззивното решение № 234 от 22 юни 2009 г., постановено по гр.д. № 420 по описа на окръжния съд в гр. Р. за 2009 г., с което е обезсилено решение № 41 от 23 март 2009 г., постановено по гр.д. № 3* по описа на районния съд в гр. Р. за 2008 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно – постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованст, защото неправилно въззивният съд приел, че има порочност при призоваване на ответницата, поради което било нарушено правото й на защита; уведомлението до ответницата е прието и подписано от кметицата на селото, а служебният й защитник се е срещнал с бащата на ответницата и е търсил неговото съдействие за привличане на свидетели, поради което е налице редовно връчване на уведомлението според разпоредбите на новия ГПК и ответницата при всички случаи е била уведомена; касаторът и ответницата живеят разделено и в момента пребиваването й в И. е незаконно, тъй като правото й на престой и адресна регистрация се представят съгласно статута на ищеца, който е испански гражданин, поради което призоваването на ответницата не е било направено през испанските административни органи; неоснователно е прието от съда, че има множество недостатъци в исковата молба и поправяния. В молба, имаща характер на изложение по реда на чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК към касационната жалба се сочи, че съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос за реда на призоваване по чл. 47 т. 6 ГПК, решен в противоречие с практиката на ВКС, а се сочат основанията по чл. 280 ал. 1 т. 1 и 2 ГПК. Представят се две определения на окръжни съдилища без заверка за влизането им в сила и решение № 4 по конституционно дело № 4 от 2009 г.
Ответницата С. Х. Ш. от с. Т., обл. Русе, чрез особения си представител адв. Н, в отговор по реда на чл. 287 ал. 1 ГПК сочи доводи за недопустимост на касационното обжалване и неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С решението си въззивният съд приел, че процесът пред първата инстанция се е развил при порочно призоваване на ответницата по реда на чл. 47 ал. 6 ГПК – двамата съпрузи живеят в И. ; към момента на завеждане на иска ответницата се е намирала в И. на известен на ищеца адрес, който е следвало да бъде посочен от ищеца за нейното призоваване, но ищецът представил удостоверения за постоянен и настоящ адрес на ответницата в България с ясното съзнание, че тя не се намира на тези адреси, поради което провеждането на защита на ответницата е било невъзможно; исковата молба страда от множество недостатъци.
Касационният съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане.
Допускането до касационен контрол, макар касаторът да е заявил основанията по чл. 280 ал. 1 т. 1 и 2 ГПК, предвид представената съдебна практика се търси по реда на чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК – поради необходимостта ВКС да разреши поставен правен въпрос, разрешаването на който е сторено противоречиво от съдилищата. По това основание обаче са представени съдебни актове, за които няма данни да са влезли в сила, за да могат да се определят като съдебна практика по смисъла на посочената разпоредба. Освен това касаторът сочи и решение на Конституционния съд. Решенията на Конституционния съд също не представляват съдебна практика по смисъла на чл. 280 ал. 1 ГПК, тъй като не са постановено в рамките на гражданскоправен спор, поради което за посоченото решение на КС не може да се направи съпоставка с критериите по чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на атакуваното въззивно решение до касационен контрол.
Следователно, поставеният от касатора процесуалноправен въпрос, би могъл да се подложи на преценка само при условията на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. В мотивите си съдът действително е посочил текста на чл. 47 ал. 6 ГПК, но само във връзка със задължението на съда да установи редовността на връчването. Въпросът, който е обусловил решаващата воля на съда, е свързан с уведомяването на ответницата по реда на чл. 47 ал. 3 и 4 във връзка с чл. 46 ГПК. Подобен въпрос от касатора обаче не е поставен, поради което ВКС не дължи отговор по него в процедурата по чл. 290 ГПК.
Ответницата не прави искане за присъждане на разноски за касационната инстанция, а и доказателства за сторени такива не се представят, поради което съдът не присъжда разноски.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 234 от 22 юни 2009 г., постановено по гр.д. № 420 по описа на окръжния съд в гр. Р. за 2009 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: