О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 906
София, 16.08.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети август през две хиляди и десетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 309 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Д. Й. К. от гр. С., чрез процесуалния й представител адв. Д, против въззивното решение без номер от 2 ноември 2009 г., постановено по гр.д. № 257 по описа на Софийския градски съд за 2008 г., с което е оставено в сила решение № 249 от 17 септември 2007 г., постановено по гр.д. № 4* по описа на районния съд в гр. С. за 2007 г.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно – постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводството и е необосновано, защото съдът неправилно е определил тежестта на доказване на трансформацията на лични средства в имущество, придобито по време на брака, като не е обсъдил доказателствата за имуществото, времето на придобиване, доходите на съпрузите и материалното положение на родителите им; недопустимо е размерът на вземането между бащата на съпруга и брата на съпруга да се доказва със свидетелски показания предвид размера му; правата на страните по отношение на жилището са преклудирани със съдебно решение, като жилището е поставено в режим на съпружеска имуществена общност между съпрузите, като този режим не е оспорен от никой от тях. В изложение по реда на чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, инкорпорирано в самата касационна жалба, се сочи, че съдът се е произнесъл по съществен процесуален въпрос за тежестта на доказване на трансформация на лични средства в имущество, придобито по време на брата – сочат се определение и три решения на ВКС. Представят се решение на районен съд и решение на окръжен съд, без заверка за влизането им в сила, които не могат да бъдат обсъждани в настоящото производство, тъй като не е ясно дали по тях е формирана съдебна практика. Представя се и решение № 20 по гр.д. № 878 за 2008 г. на окръжния съд в гр. Б..
Ответникът Р. Й. К., чрез процесуалния си представител адв. Р, в отговор по реда на чл. 287 ал. 1 ГПК сочи доводи за липса на основание за допускане на атакуваното решение до касационен контрол и за неоснователността на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С решението си въззивният съд приел, че въз основа свидетелските показания, ценени при условията на чл. 136 ГПК (отм.) и в съвкупност с другите свидетелски показания, е установено, че ищецът е получил сумата от 13 хиляди лева дарение лично от бащата единствено само в полза на съпруга и предназначени за закупуване на процесното жилище, като сумата е била предоставена от брата на съпруга, но с уговорката, че бащата ще я върне след завръщането си от Л. , поради което е налице пълна трансформация на лично имущество на съпруга.
Касационният съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане.
Допускането до касационен контрол се търси по първото основание на чл. 280 ал. 1 ГПК – поради необходимостта ВКС да разреши поставен правен въпрос, разрешен в нарушение на практиката на ВКС. Макар касаторът да не сочи наличие на задължителна съдебна практика по смисъла на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, а посочената такава да обосновава основанието по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, касационният съд констатира, че по поставения процесуалноправен въпрос вече е постановен съдебен акт в рамките на производството по чл. 290 ГПК, поради което съществува задължителна съдебна практика в тази връзка.
Съобразно даденото тълкуване на поставения въпрос в решение № 371 по гр.д. № 2* за 2008 г. на V ГО, съгласно чл. 19 ал. 1 и 3 СК (отм.), придобитите по време на брака на страните имущества по презумпция са тяхна съпружеска имуществена общност, като оборването на тази презумпция и доказването, че придобито по време на брака имущество е лична собственост, тъй като е придобито с лични средства на един от съпрузите – чл.21 СК от 1985 г. (отм.), е изцяло в тежест на този съпруг. Постановеното от въззивния съд разрешение в разглеждания случай е напълно съответно на соченото разрешение – ищецът е ангажирал доказателства за това, че при придобиването на конкретния недвижим имот са вложени средства, дарени от баща му, като съотношението на получаваните от съпрузите доходи, както и подпомагането за ежедневните им нужди от друг родител, е без значение за хипотезата на чл. 21 ал. 2 СК (отм.). Несъгласието на касаторката с изводите на съда, основани на събраните доказателства, не представлява по естеството си основание за допускане до касационен контрол.
В жалбата си касаторката прави и оплакване за това, че недопустимо съдът е допуснал размерът на вземането да се установява със свидетелски показания. В тази връзка касаторката не е формулирала правен въпрос, който да ангажира отговор на ВКС в производството по чл. 290 ГПК, нито пък се позовава на съдебна практика, поради което съдът не намира основание за допускане на касационен контрол по това оплакване.
Ответникът не прави искане за заплащане на разноски по реда на чл. 78 ал. 3 ГПК, а и доказателства за сторени такива пред касационния съд не се представят, поради което съдът не присъжда разноски.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение без номер от 2 ноември 2009 г., постановено по гр.д. № 257 по описа на Софийския градски съд за 2008 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: