О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 900
София, 12.08.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети август през две хиляди и десетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 245 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Н. Г. Ц. от гр. С., приподписана от адв. Р, против въззивното решение без номер от 28 юли 2009 г., постановено по гр.д. № 3* по описа на Софийския градски съд за 2008 г., с което е оставено в сила решение без номер от 11 април 2008 г., постановено по гр.д. № 8* по описа на районния съд в гр. С. за 2007 г.
В жалбата се сочи, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводството, защото ищецът не е правил промяна в основанието на исковата претенция – § 5 ДР ПМС № 90 от 26 май 2000 г., а съдът е определил правната квалификация като такава по чл. 55 ал. 1 пр. трето ЗЗД във връзка с § 7 ДР ПМС № 90; неточно съдът приема, че изискуемостта на платените стипендии е за суми, платени на отпаднало основание, защото плащането на стипендии е с оглед престирането на един определен бъдещ резултат, а именно изготвяне и защита на научен труд; правната квалификация на иска е по чл. 59 ЗЗД; законът предвижда възможност давностният срок да се спре само докато трае съдебен процес относно вземането, а не по време на административен процес; касаторката не е признавала вземането. В изложение към касационната жалба по реда на чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК се сочи, че съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са от значене за точното прилагане на закона във връзка с проблема административното производство срещу индивидуален административен акт спира ли, респективно – прекъсва ли погасителната давност относно вземания за неоснователно обогатяване; по въпроса невъзможността да се защити “доктурантура” неосъществена или отпаднала възможност е за докторантите, отстранени от научна работа; месечните плащания на докторантите периодично плащане ли са, въпреки, че нямат договорен характер или са вземания за възнаграждения за труд.
Ответникът У. за н. и световно стопанство не дава отговор на касационната жалба по реда на чл. 287 ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С решението си въззивният съд приел, че е сезиран с иск по чл. 55 ал. 1 пр. трето ЗЗД във връзка с § 7 ДР ПМС № 206 от 3 януари 1994 г. и § 5 ДР ПМС № 90 от 26 май 2000 г.; по силата на заповед от 2003 г. касаторката е отписана като докторант без право на защита и след обжалването й, е влязла в сила през 2007 г.; за времето, в което е била редовен докторант, държавна поръчка, касаторката е получила 4301,37 лева стипендии; вземането не е погасено по давност, защото моментът, от който е отпаднало основанието, е датата на влизане в сила на заповедта, с която касаторката е отстранена като докторант.
Касационният съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане по поставените от касатора въпроси.
Допускането до касационен контрол се търси в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК – поради необходимостта ВКС да разреши поставен правен въпрос, разрешаването на който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Първият поставен процесуалноправен въпрос не е обусловил изводите на съда по спора. Във връзка със стореното от касаторката възражение за изтичането на погасителна давност за вземането на ищеца, съдът е съобразил, че заповед № 1* от 28 юли 2003 г., с която касаторката е отписана от докторантура без право на защита на дисертация, била обжалвана, като решението, с което жалбата на касаторката е отхвърлена, постановено по а.х.д. № 357 по описа на СГС за 2004 г., е влязло в сила на 16 февруари 2007 г. Решаващият довод на съда по посоченото възражение не е даден във връзка с възможно спиране или прекъсване на погасителна давност, а във връзка с момента на влизане в сила на административен акт.
По втория и третия въпроси не е налице основание за допускане до касационен контрол, тъй като разпоредбите за връщане на дадените стипендии са ясни – както отмененото през 2000 г. ПМС № 206 от 3 октомври 1994 г. за държавните стипендии на студентите, докторантите и специализантите, § 7, така и действащото ПМС № 90 от 26 май 2000 г. за условията и реда за предоставяне на стипендии на студентите, докторантите и специализантите от държавните висши училища и научни организации, § 5 (преди изменението на текста от 2008 г.) предвиждат задължението за отстранените докторанти да върнат получените суми за стипендии. Нормата е ясна относно основанието за дължимостта на сумите – отстраняването на докторантите. Ето защо ВКС приема, че касаторката не е успяла да ангажира необходимостта да бъде даден отговор на поставените въпроси в рамките на производството по чл. 290 ГПК.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение без номер от 28 юли 2009 г., постановено по гр.д. № 3* по описа на Софийския градски съд за 2008 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: