О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 873
София, 03.08.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на трети август през две хиляди и десетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1757 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на А. за с. п. – гр. С., представлявана от изпълнителния директор Г, приподписана от младши юрисконсулт Д. Т. , против въззивното решение № 77 от 24 февруари 2009 г., постановено по гр.д. № 936 по описа на окръжния съд в гр. В. за 2008 г., с което е отменено решение № 114 от 20 октомври 2008 г., постановено по гр.д. № 1* по описа на районния съд в гр. В. за 2008 г. в частите му, с които са отхвърлени искове по чл. 344 ал. 1 т. 1-3 КТ и вместо тях е признато за незаконно уволнението на Б. Б. К., К. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност и касаторът е осъден да заплати на К. сумата от 1940,40 лева обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение, като за претенцията над посочения размер първоинстанционното решение е оставено в сила.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно – постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано, защото изводите на съда за момента на прекратяване на трудовия договор са неправилни – до 30 април 2008 г. ищецът е получил трудово възнаграждение и му е изплатено обезщетение по чл. 220 ал. 1 КТ за неспазен срок на предизвестие; численият състав на касатора е безспорно намален и ищецът е заемал единствената длъжност “главен специалист”, която по новото щатно разписание от 1 май 2008 г. не съществува. В изложение към касационната жалба по реда на чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК (приложено в ч.гр.д. № 560 за 2009 г. на ІV ГО), се сочи, че касационното обжалване се търси на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК по въпроса относно датата на прекратяване на трудовото правоотношение в случаите на недадено предизвестие и изплатено обезщетение по чл. 220 ал. 1 КТ.
Ответникът Б. Б. К. от гр. В., чрез процесуалния си представител адв. В, в отговор по реда на чл. 287 ал. 1 ГПК (също приложен в ч.гр.д. № 560 за 2009 г. на ІV ГО), изтъква доводи за липсата на основания за допускане на решението до касационен контрол, както и за неговата правилност.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С решението си въззивният съд приел, че не е нарушена закрилата по чл. 333 ал. 1 т. 2 КТ; с оглед заявеното в заповедта за уволнение, че на ищеца ще бъде изплатено обезщетение за неспазен срок на предизвестие, следва да се приеме, че прекратяването на трудовия договор е настъпило в момента на достигане на предизвестието за уволнение до служителя – на 17 април 2008 г., но към тази дата не е било налице реално съкращаване в щата; отложеното действие на заповедта – от 1 май 2008 г., не е произвело правни последици; основателността на главния иск води до основателност и на присъединените такива.
Касационният съд намира, че са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане.
Допускането до касационен контрол се търси по основанието на т. 3 на чл. 280 ал. 1 ГПК – поради необходимостта ВКС да разреши поставен правен въпрос, разрешаването на който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Поставеният материалноправен въпрос за това налице ли е законосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328 ал. 1 т. 2 пр. второ КТ, ако в заповедта за уволнение е определена дата за прекратяването му при влязло в сила ново щатно разписание, но работодателят изрично е заявил в заповедта, получена преди влизането в сила на новото щатно разписание, че няма да спази срока на предизвестието и ще изплати обезщетение по чл. 220 ал. 1 КТ, е обусловил разрешаването на спора и разрешаването му от ВКС попада в приложното поле на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.
Касаторът не дължи държавна такса за касационното разглеждане на основание чл. 84 т. 1 ГПК.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 77 от 24 февруари 2009 г., постановено по гр.д. № 936 по описа на окръжния съд в гр. В. за 2008 г.
Делото да се докладва на председателя на четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: