О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 867
София, 30.07.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети юли през две хиляди и десетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1693 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на А. И. Х. от гр. К., чрез процесуалния й представител адв. Н, против въззивното решение № 35 от 6 април 2009 г., постановено по в.гр.д. № 81 по описа на окръжния съд в гр. К. за 2009 г., с което е потвърдено решение № 125 от 14 януари 2009 г., постановено по гр.д. № 689 по описа на районния съд в гр. К. за 2008 г.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно – постановено е при нарушение на материалния закон и необоснованост, защото към датата на издаване на атакуваната заповед касаторката не е била придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като съгласно чл. 68 ал. 2 КСО касаторката не е отговаряла на изискването за възраст от 59 години и шест месеца за отпускане на пенсия; работодателят не може едностранно да се възползва от приложението на § 5 ал. 1 ПЗР КСО, а преценката е на работника, след като получаваната пенсия е в намален размер; въпросът е разрешаван противоречиво от съдилищата. В изложение към касационната жалба по реда на чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, се сочи, че касационното обжалване се търси на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 и 2 ГПК. Касаторката поставя въпроса за прилагането на § 5 ал. 1 КСО във връзка с чл. 328 ал. 1 т. 10 КТ от страна на работодателя. Представя се решение на окръжен съд, без да е ясно дали е влязло в сила.
В друга касационна жалба от същата касаторка, но подадена от адв. Ч, се сочи, че атакуваното решение е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и при пряко нарушение на Конституцията – налице е явна дискриминация; съдът е достигнал до абсурдни твърдения и пряко увреждане на интересите на касаторката. В допълнение към касационната жалба, имащо характер на изложение по реда на чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, се сочат доводи за процесуални нарушения и нарушения на материалния закон, но не и съображения по основанията по чл. 280 ал. 1 ГПК, нито се поставя правен въпрос, който ВКС да следва да разреши. Във второ допълнение се сочи, че съдът е решил делото в нарушение на практиката на ВКС. Представят се решение на районен съд и решение на окръжен съд, без да е ясно дали са влезли в сила.
Ответникът ЦДГ “С” с. Е., общ. Кърджали, представлявана от директора П. С. Д. , чрез процесуалния й представител адв. М, в отговор по реда на чл. 287 ал. 1 ГПК изтъква доводи за неоснователността на подадените жалби.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С решението си въззивният съд приел, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение ищцата била с навършена възраст от 58 години и 22 дни, имала е 35 години учителски осигурителен стаж, като при съобразяване правилата на ал. 1 и 2 на чл. 68 КСО ищцата е следвало да има 25 години учителски осигурителен стаж и да е навършила 56 години и 6 месеца; сбор от осигурителен стаж и възраст при пенсиониране на учители не се изисква; към момента на прекратяване на трудовия й договор поради пенсиониране, тя е отговаряла на изискванията за пенсиониране; разпоредбата на § 5 ал. 1 ПЗР КСО е специална спрямо тази на чл. 68 КСО, като право на работодателя е да прецени дали да се възползва от правото си да прекрати трудовото правоотношение по чл. 328 ал. 1 т. 10 КТ по общата или специалната норма и това негово право не подлежи на съдебен контрол.
Касационният съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане.
Допускането до касационен контрол се търси по първите две основания на чл. 280 ал. 1 ГПК – поради необходимостта ВКС да разреши поставен правен въпрос, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС и е разрешаван противоречиво от съдилищата.
При преценката на посоченото основание касационният съд намира, че значим за изхода на спора е поставеният в касационната жалба на адв. М въпрос (въпрос във втората касационна жалба по смисъла на чл. 280 ал. 1 ГПК изобщо не е поставян). Този въпрос обаче вече е бил предмет на разрешаване от ВКС по реда на чл. 290 ГПК от 2007 г. и като такъв, неговото разрешаване е задължително за съдилищата.
Така например в решения № 22 от 23 февруари 2010 г. по гр.д. № 3* за 2008 г. на І ГО, № 220 от 20 април 2010 г. по гр.д. № 4* за 2008 г. на ІІІ ГО, № 321 от 3 май 2010 г. по гр.д. № 377 за 2009 г. на ІІІ ГО, се приема, че в хипотезата на чл. 328 ал. 1 т. 10 КТ – при придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст от страна на учител, право на работодателя е да прецени с коя норма да се съобрази – с общата или със специалната норма от осигурителния кодекс. Това разрешение се споделя и от настоящия състав на ВКС.
Тъй като разрешението, дадено от въззивния съд на поставения въпрос, е в пълен синхрон със задължителното му тълкуване, дадено от ВКС, то няма основание касационният контрол на атакуваното решение да бъде допускан.
Ответникът претендира разноски на основание чл. 78 ал. 3 ГПК, които са в размер на 300 лева по договор за правна защита и съдействие и му се дължат.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 35 от 6 април 2009 г., постановено по в.гр.д. № 81 по описа на окръжния съд в гр. К. за 2009 г.
ОСЪЖДА А. И. Х., ЕГН **********, с адрес в гр. К., кв. “В”, бл. 23, вх. Г, ет. 7, ап. 85, да заплати на Ц. д. г. “С” с. Е., общ. Кърджали, сумата от 300,00 (триста) лева сторени разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: