О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 910
София, 16.08.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети август през две хиляди и десетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 360 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на И. Д. Г. от гр. С., чрез процесуалния си представител адв. Н, против въззивното решение № 281 от 23 октомври 2009 г., постановено по гр.д. № 6* по описа на Софийския градски съд за 2009 г., с което е потвърдено решение без номер от 10 май 2009 г., постановено по гр.д. № 3* по описа на районния съд в гр. С. за 2008 г.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно – постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводството и е необосновано, защото е направено искане ответникът да представи оригиналите на пътните листа във връзка с дестинациите и изминатите километри, но съдът отказал, тъй като приел експертиза, което е попречило оригиналите да бъдат оспорени по реда на чл. 193 ГПК. В изложение към касационната жалба по реда на чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, се сочи, че съдът се е произнесъл по въпросите за това изплатени ли са трудовите възнаграждения на ищеца и изплатени ли са командировъчните суми по чл. 215 КТ, въз основа на какви отчетни документи се изчисляват командировъчните суми за направени командировки в чужбина, кредитирането на събраните по делото доказателства за установяване на командировъчните суми по чл. 215 КТ, за установяване на материалноправното основание, от което страните черпят правата си, като съдът дължи произнасяне по реда на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК по въпроса непредставянето на отчетни документи процесуално нарушение ли е по ГПК.
Ответникът “И” А. , със седалище и адрес на управление в гр. С., не дава отговор по реда на чл. 287 ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С решението си въззивният съд приел, че е безспорно, че по отношение на касатора били налице предпоставките за възникване в негова полза на правото да получи командировъчни пари, но от събраните по делото доказателства е видно, че задължението на работодателя е било изпълнено изцяло и дори му били платени около 1000 евро вповече; въпреки указанията на съда в проектодоклада, касаторът не е поискал събиране на други доказателства, поради което касаторът има право да получи само тези командировъчни, които ответникът е признал като свои задължения, осчетоводил и заплатил и които се установяват от експертизата.
Касационният съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане.
Допускането до касационен контрол се търси по третото основание на чл. 280 ал. 1 ГПК – поради необходимостта ВКС да разреши поставен правен въпрос, разрешаването на който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Поставеният процесуалноправен въпрос не е обуславящ изхода на делото, тъй като въззивният съд при разрешаването на спора е спазил напълно изискванията на закона относно правилата за събиране на доказателства и е взел предвид относимите обстоятелства.
В исковата си молба касаторът е поискал да се изиска справка от МВР за това колко пъти и на кои дати е напускал пределите на страната като шофьор по международни превози и да се назначи експертиза, която да даде отговор на въпроса какъв е размерът на полагащите му се командировъчни (само пътни разходи) и лихвата за забава върху сумата. В допълнителна молба по повод искането на съда да бъдат уточнени извършените от касатора по периоди и дестинации командировки, касаторът иска ответното дружество да бъде задължено да представи заповеди за командировки в чужбина и пътни листове. Първоинстанционният съд оставил искането за представяне на доказателства от ответното дружество без уважение, защото с отговора на писмената молба били представени преписи от тях. За установяване на дължимите суми за командировка е изготвена съдебна експертиза. В съдебно заседание процесуалния представител на ответника заявил, че командировъчни заповеди не са издавани, а заплащането се извършва въз основа пътни листове, предоставени на експертизата, и тахо шайби за изминат пробег. Касаторът, дори и след даването на експертното заключение, не е посочил по кои дестинации и за кой период не са отчетени пътни разходи, нито пък е оспорил констатациите във връзка с установения от експертизата размер на дължимите командировъчни по предоставените от работодателя пътни листове. След като чрез неоспорено от страната експертно заключение е определена дължимата и заплатена между страните сума, не може да се приеме, че непредставянето на доказателства, взети предвид от експертизата, представлява нарушение на ГПК, обосноваващо незаконосъобразност на съдебния акт.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 281 от 23 октомври 2009 г., постановено по гр.д. № 6* по описа на Софийския градски съд за 2009 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: