О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 893
София, 11.08.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети август през две хиляди и десетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 59 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба Р. А. Г. от гр. С., приподписана от адв. П, против въззивното решение без номер от 7 август 2009 г., постановено по гр.д. № 444 по описа на Софийския градски съд за 2008 г., с което е отменено решение № 43 от 24 март 2008 г., постановено по гр.д. № 2* по описа на районния съд в гр. С. за 2007 г. само в частта по отношение на режима на лични отношения между детето М. и бащата М. З. , като е определен адаптационен период от четири месеца, през които срещите между бащата и детето да стават всяка първа и трета събота на месеца от 10 до 18 ч. в присъствието на трето неутрално пълнолетно лице, а след изтичането на този срок бащата да има право да вижда и взема детето всяка първа и трета събота и неделя на месеца от 10 часа в събота до 18 часа в неделя, както и за 30 дни през лятото, а в останалата му част по отношение на изменението на досегашния режим на лични отношения първоинстанционното решение е оставено в сила.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно – постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано, защото изводите на съда не кореспондират със събраните доказателства във връзка с промяната на обстоятелствата, която да налага и промяна в режима на лични отношения; не е ясно в какво се изразява интересът на детето от драстичното разширяване на контактите с баща му при пола и възрастта на детето. В изложение към касационната жалба по реда на чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, наречено от касаторката “съображения”, се сочи, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, както и в противоречие с практиката на ВКС във връзка с необходимостта от изменение на мерките за упражняване на родителските права с оглед интереса на детето при твърдение за изменени обстоятелства по смисъла на чл. 106 ал. 5 СК (отм.), както и за прилагането на “служебното начало” в процеса – чл. 4 ал. 2 ГПК (отм.). Излагат се доводи, че промяната на обстоятелствата не е заявена конкретно в исковата молба; съдът не е съобразил важни обстоятелства по ППВС № 1 от 1974 г. – желанието на родителите, привързаността на детето, полът и възрастта му; адаптационният период трябва да бъде по-дълъг и режимът постепенно да се либерализира. Сочат се пет решения на ВКС. С втори “съображения” освен вече посоченото, се изтъква, че съдът не се е произнесъл по искането бащата да общува с детето в рамките на един ден; неубедително съдът не кредитира свидетелски показания; не е съобразена спокойната среда, в която детето живее; при отсъствие на служебно начало съдът е назначил съдебно-психологическа експертиза и е развил произволни изводи по нея; отношението на бащата към детето е все така лошо и стресиращо; съдът е отказал да събере доказателства за това, че бащата живее с друга жена и дете и жилищната площ е съвсем малка.
Ответникът М. И. З. от гр. П., чрез процесуалния си представител адв. А, в отговор по реда на чл. 287 ал. 1 ГПК изтъква доводи за недопустимост на касационното обжалване и неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С решението си въззивният съд приел, че бащата е грижовен родител и желае да участва в отглеждането на детето; майката се е опитвала да контролира срещите на бащата и детето поради много влошените отношения между родителите и това пречело на връзките между бащата и детето; няма данни за застрашаващо поведение от страна на бащата към детето; поради ниската възраст на детето и досегашните контакти не е правилно веднага да се премине към разширен режим и преспиване в дома на бащата, поради което следва да се определи адаптационен период с по-ограничен режим на лични отношения.
Касационният съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане.
Допускането до касационен контрол се търси по всички основания на чл. 280 ал. 1 ГПК – поради необходимостта ВКС да разреши поставен правен въпрос, разрешен в противоречие с практиката на ВКС и разрешаван противоречиво от съдилищата, както и чието разрешаване е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
На първо място, при твърде неясния и описателен начин на поставяне на въпроса, ВКС приема, че е сезиран с въпроса за наличието на основания за изменение на мерките за упражняване на родителските права с оглед интереса на детето и как в тази връзка следва да бъдат установявани и ценени твърдените изменени обстоятелства по смисъла на чл. 106 ал. 5 СК (отм.). По този значим материалноправен въпрос, чието разрешаване в конкретния случай е обусловило крайния резултат по спора, не е налице нито едно от основанията по чл. 280 ал. 1 ГПК за допускането на решението до касационен контрол.
Този извод се налага от преценката на посочената и представена съдебна практика, както и от изобилната и като цяло твърдо установена такава, което пък не налага ново тълкуване или изоставяне на старо такова по реда на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Посоченият въпрос не е разрешен в противоречие със задължителната съдебна практика, дадена в т. ІІ и ІV на ППВС № 1 по гр.д. № 1/1974 г. Въззивният съд ясно е посочил, че водещ в случая е интересът на детето да общува и с другия родител и да получава необходимата доза обич, подкрепа и всичко друго необходимо за правилното му развитие като хармонична личност. Невярно е твърдението на касаторката, че съдът не е съобразил в тази връзка желанието на родителите, привързаността на детето, полът и възрастта му. Въззивният съд е взел предвид освен посоченото и други значими обстоятелства.
Не може да се сподели твърдението, че по същия въпрос е налице противоречиво разрешаване от съдилищата. От представените с касационната жалба решения на ВКС – № 928 по гр.д. № 53 за 2008 г. на ІІІ ГО, № 72 по гр.д. № 1* за 2008 г. на ІІ ГО, № 464 по гр.д. № 785 за 2008 г. на І ГО, № 422 по гр.д. № 299 за 2008 г. на І ГО, № 42 по гр.д. № 4* за 2007 г. на ІІІ ГО е посочено, че интересът на детето е водещ при решаване на въпроса за упражняване на родителските права (съответно това се отнася и за личните контакти), като този интерес е винаги конкретен и съдът дължи цялостна преценка на всички обстоятелства, които засягат израстването на детето във всеки един значим аспект. В случая точно така е процедирал и въззивният съд. Явно е, че касаторката не е съгласна с изводите на съда по конкретните обстоятелства, но в тази връзка оплакванията й нямат характер на основание за допускане до касационен контрол, а по естеството си са посочване на касационни основания по смисъла на чл. 281 ГПК и могат да бъдат предмет на разглеждане едва при същинското касационно производство във връзка с твърдяна незаконосъобразност на решението.
На второ място касаторката е посочила, че ВКС дължи произнасяне по въпроса за прилагането на “служебното начало” в процеса – чл. 4 ал. 2 ГПК (отм.). Касаторката не е успяла да формулира ясен правен въпрос, който да ангажира отговора на съда в производство по чл. 290 ГПК. Както приема задължителното за съдилищата ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК, т. 1, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284 ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. В случая обуславящ за изхода на спора би бил въпросът дали съдът в рамките на производство по чл. 106 ал. 5 СК (отм.) може служебно да назначи съдебно-психологична експертиза за установяване на отношението на детето към родителите, но касационният съд не може да допусне разглеждането на въпрос, незададен от страната, тъй като би процедирал в нарушение на принципа за диспозитивност на гражданския процес и по-специално на чл. 6 ал. 2 ГПК.
Ответникът претендира заплащане на разноски, но от представения договор за правна защита и съдействие не е явно, че е заплатено възнаграждение, поради което съдът не присъжда разноски.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване решение без номер от 7 август 2009 г., постановено по гр.д. № 444 по описа на Софийския градски съд за 2008 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: