О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 861
София, 30.07.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми юли през две хиляди и десетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1610 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Г. А. В. от гр. П., приподписана от адв. А, против въззивното решение № 1* от 9 юли 2009 г., постановено по в.гр.д. № 1* по описа на окръжния съд в гр. П. за 2009 г., в частта му, с която е отменено решение № 12 от 25 февруари 2009 г., постановено по гр.д. № 213 по описа на районния съд в гр. П. за 2008 г. в частта му по иска на касатора за заплащане на сумата от 10 хиляди лева, представляващи претърпени от него неимуществени вреди в следствие на получена травма при трудова злополука на основание чл. 200 ал. 1 КТ и искът е отхвърлен.
В жалбата се сочи, че решението е недопустимо, защото противоречи на практиката на ВКС – в нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд е игнорирал и тълкувал неправилно представените по делото доказателства, защото е безспорно, че касаторът е бил в трудово правоотношение с ответника, увредата е настъпила по време на работа в мелницата, собственост на ответника; въззивният съд е приел, че увреждането е настъпило в работно време и в мелницата, но е заключил, че не е налице трудова злополука. Представят се две решения на ВС и едно на ВКС. Изложение към касационната жалба по реда на чл. 284 ал. 3 т. 1 от ГПК не се представя, но в самата касационна жалба се сочи, че касационното обжалване се търси на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК. Материалноправен или процесуалноправен въпрос, разрешен от въззивния съд в нарушение на критериите на чл. 280 ГПК не се поставя.
Ответникът “Н” Е. , със седалище и адрес на управление в гр. П., чрез процесуалния си представител адв. И, в отговор по реда на чл. 287 ал. 1 ГПК изтъква, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на решението до касационен контрол, защото обжалваното решение не е в противоречие с практиката на ВКС и не е налице казус, решаван противоречиво от съдилищата, а и не са поставени въпроси, свързани с точното прилагане на закона, както и с развитието на правото.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С решението си въззивният съд приел, че ищецът не е успял да установи дали злополуката е трудова – дали увреждането е настъпило при или по повод на извършваната работа; по делото не е установено мястото, характера на работата на ищеца и какви са били трудовите му задължения, както и как точно е настъпило увреждането и какво е вършел ищецът в момента на настъпването му – бил ли е на работа по времето на инцидента и дали работата му е била възложена, или той е предприел действия в интерес на работодателя.
Касационният съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане.
Допускането до касационен контрол се търси в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК – поради необходимостта ВКС да разреши поставен правен въпрос, който е разрешаван противоречиво от съдилищата, въпреки, че касаторът посочва основанието по т. 1, защото представените съдебни решения, макар на състави на ВС и ВКС, са постановени по отменения ГПК и не представляват задължителна практика на ВКС, каквото е основанието по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Освен това касаторът сочи и основанието по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.
Условие за разглеждането на спора пред касационната инстанция по съществото му е касационното разглеждане да бъде допуснато, което е обвързано с поставянето от касатора на правен въпрос, имащ значение за изхода на конкретното дело, включен е в предмета на спора и неговото разрешаване е обусловило крайния резултат по спора. Както приема задължителното за съдилищата ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК, т. 1, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284 ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. ВКС така също не може да допусне касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, но касаторът не го сочи, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение.
В разглежданата касационна жалба касаторът не е поставил правен въпрос, който да отговаря на посочените критерии. Съображенията на касатора по тълкуването на събраните по спора доказателства не може да се приеме за поставяне на правен въпрос, който да ангажира отговора на ВКС. Решаващият извод на въззивния съд е свързан с необходимостта при липса на установена по съответния ред трудова злополука ищецът да докаже факта на злополуката и връзката й с изпълняваната от ищеца трудова функция при ответника. Представените съдебни решения третират други проблеми – възможността трудовата злополука да се установи в рамките на производството по чл. 200 от КТ (решение № 1* по гр.д. № 1* за 1992 г. на ІV ГО), кога злополуката се счита за приравнена на трудова (решение № 729 по гр.д. № 194 за 1993 г. на ІV ГО) и ангажирането на отговорността на работодателя без значение дали злополуката се дължи на виновно поведение на длъжностно лице (решение по гр.д. № 157 за 2004 г. на ІІІ ГО). Ето защо, дори касаторът да беше успял да постави относим правен въпрос, представената съдебна практика не би обусловила допускането до касационен контрол на основание чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. Липсата на поставен въпрос пък препятства извършването на преценка дали произнасянето на ВКС ще е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основание за допускане до касационен контрол по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.
Ответното дружество претендира заплащане на разноски, които според представения договор за правна защита и съдействие, възлизат на 500 лева и му се дължат на основание чл. 78 ал. 3 ГПК.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 1* от 9 юли 2009 г., постановено по в.гр.д. № 1* по описа на окръжния съд в гр. П. за 2009 г.
ОСЪЖДА Г. А. В., ЕГН **********, с адрес в гр. П., ул. “. № 2, да заплати на “Н” Е. , със съдебен адрес в гр. П., бул. “. № 1* адв. И, сумата от 500,00 (петстотин) лева сторени разноски в касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: