О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 876
София, 03.08.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на трети август през две хиляди и десетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1855 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Б. Т. Н. от гр. С., чрез процесуалния му представител адв. Д, против въззивното решение № 256 от 13 юли 2009 г., постановено по в.гр.д. № 252 по описа на окръжния съд в гр. С. за 2009 г., с което е отменено решение № 64 от 10 ноември 2008 г., постановено по гр.д. № 97 по описа на районния съд в гр. Р. за 2008 г. и вместо него исковете на касатора за признаване за незаконно уволнението му от 19 март 2008 г., за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за оставането му без работа поради незаконното уволнение, са отхвърлени.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно – постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано, защото съдът неправилно тълкува събраните доказателства – установено е, че касаторът не е подавал молба за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, което е потвърдено и от изготвената почеркова експертиза, в която датата безспорно не е нанесена от касатора, а подписът е изпълнен от него с вероятност над 50%; необосновано съдът приема, че важна е датата на завеждането на молбата в деловодството, а не датата, която не е нанесена от касатора. В изложение към касационната жалба по реда на чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК се сочи, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – съдът е направил незаконосъобразни фактически изводи при неправилно ценене на доказателствата; при наличието на безспорен резултат относно единия от ръкописните елементи в нея – датировката й и липса на безспорна доказаност на втория елемент – подписа на касатора и липса на каквито и да е други писмени или гласни доказателства, от които да се установява, че касаторът е подал такава молба пред работодателя, съдът, в нарушение на правилата за формиране на вътрешното убеждение въз основа на доказателствата и преценката им в съвкупност и според правилата на формалната логика, е приел, че молбата е изготвена и подадена от касатора.
Ответникът “Т” ЕАД, със седалище и адрес на управление в с. К., обл. Стара Загора, представлявано от изпълнителния директор Г, в отговор по реда на чл. 287 ал. 1 ГПК, приподписан от юрисконсулт Д. Н. Е. , изтъква доводи за недопустимостта на касационното обжалване и неоснователността на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С решението си въззивният съд приел, че са налице предпоставките на чл. 325 т. 1 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение между страните, защото отправеното от работника предложение е писмено, работодателят е уведомил работника в срок за становището си; молбата е подписана от ищеца – според почерковата експертиза подписът с вероятност над 50% е положен от касатора; ръкописната дата върху молбата не е нанесена от касатора, но молбата е подадена в деловодството, което сочи датата на подаването й, а само фактът, че датата не е поставена от него не означава, че молбата не обективира волеизявление на касатора.
Касационният съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане.
Допускането до касационен контрол се търси по основанието на т. 3 на чл. 280 ал. 1 ГПК – поради необходимостта ВКС да разреши поставен правен въпрос, разрешаването на който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Условие за разглеждането на спора пред касационната инстанция по съществото му е касационното разглеждане да бъде допуснато, което е обвързано с поставянето от касатора на правен въпрос, имащ значение за изхода на конкретното дело, включен е в предмета на спора и неговото разрешаване е обусловило крайния резултат по спора. Както приема задължителното за съдилищата ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК, т. 1, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284 ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. ВКС така също не може да допусне касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, но касаторът не го сочи, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение.
В случая касаторът не е поставил въпрос, чието разрешаване да се търси при осъществяването на касационния контрол по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Общото твърдение, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, не представлява поставяне на въпрос, който да отговаря на посочените критерии. Оплакванията на касатора са всъщност по съществото на спора във връзка с оценката на представените пред съда доказателства и допуснати от съда нарушения на съдопроизводствените правила в тази връзка, което по естеството си е касационно оплакване по чл. 281 т. 3 ГПК, но не и формулиране на правен въпрос по смисъла на чл. 280 ал. 1 ГПК.
Ответникът претендира разноски за касационната инстанция на основание чл. 78 ал. 8 ГПК, които касационният съд определя на 50 лева.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 256 от 13 юли 2009 г., постановено по в.гр.д. № 252 по описа на окръжния съд в гр. С. за 2009 г.
ОСЪЖДА Б. Т. Н., ЕГН **********, с адрес в гр. С., ул. “. № 82, вх. А, ет. 4, ап. 70, да заплати на “Т” ЕАД, със седалище и адрес на управление в с. К., обл. Стара Загора, сумата от 50,00 (петдесет) лева разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: