О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 901
София, 12.08.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети август през две хиляди и десетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1972 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на “Б” Е. със седалище и адрес на управление в гр. С., чрез процесуалния му представител адв. С, против въззивното решение № 239 от 12 октомври 2009 г., постановено по в.гр.д. № 494 по описа на окръжния съд в гр. Ш. за 2009 г., в частта му, с която е потвърдено решение № 261 от 30 април 2009 г., постановено по гр.д. № 222 по описа на районния съд в гр. Ш. за 2009 г.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно – постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано, защото въззивният съд неправилно не е разгледал освен двете закъснения за работа и третото нарушение, поради което е приел, че не е налице системност; конфликтът на ищцата с дежурния мениджър съставлява уронване на доброто име на работодателя по смисъла на чл. 187 т. 8 КТ и това нарушение, заедно с другите две, представляват общо системни нарушения на трудовата дисциплина; всички нарушения са доказани и заповедта е мотивирана. В изложение към касационната жалба по реда на чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК се сочи, че съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по наличието на критерия “системност” по смисъла на чл. 190 ал. 1 т. 3 КТ когато установените нарушения не са еднакви по вид. Сочат се две решения на ВС и две на ВКС.
Ответницата К. Ж. И. от гр. Ш., чрез процесуалния си представител адв. С, в отговор по реда на чл. 287 ал. 1 ГПК изтъква доводи за неоснователността на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С решението си въззивният съд приел, че заповедта за дисциплинарно уволнение не съдържа всички реквизити – описани са три конкретни нарушения, без да е ясно какви нарушения на трудовата дисциплина съставляват те и на какво основание е наложено наказанието; ако се приеме, че двете закъснения за работа са системни нарушения на трудовата дисциплина, те не покриват състава на системност, защото за него са необходими поне три нарушения; грубото отношение на ищцата към мениджър на е злоупотреба с доверието на работодателя, защото не е налице използване на оказаното доверие за извличане неправомерно на облага за работника или другиго; заповедта за уволнение трябва да е ясна и не може пороците й да бъдат преодолявани чрез тълкуването й от съда.
Касационният съд намира, че са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане.
Допускането до касационен контрол се търси по първото основание на чл. 280 ал. 1 ГПК – поради необходимостта ВКС да разреши поставен правен въпрос, разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Представените съдебни решения обаче не представляват задължителна практика за съдилищата по смисъла на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, тъй като са постановени от състави на ВС и ВКС при действието на отменения ГПК. Затова в случая може да се разглежда основанието по т. 2 на чл. 280 ал. 1 ГПК – поради противоречивото разрешаване на поставения въпрос от съдилищата.
Поставеният материалноправен въпрос е обусловил изхода на делото. По него обаче няма разрешение в представената съдебна практика. В решение № 389 от 24 април 1999 г. на ІІІ ГО, решение № 1* по гр.д. № 2* за 2001 г. на ІІІ ГО, решение № 249 по гр.д. № 1* за 1994 г. на ІІІ ГО и решение № 53 по гр.д. № 858 за 1990 г. на ІІІ ГО се приема, че системни нарушения на трудовата дисциплина са налице, когато работникът е извършил три или повече нарушения, като при определяне броя на нарушенията се вземат предвид тези нарушения, за които дисциплинарно наказание не е наложено, както и тези, с които дисциплинарно наказание е наложено, но още не е заличено. Отговор на поставения въпрос не се намира в посочената съдебна практика. Ето защо касационният съд приема, че обжалването следва да бъде допуснато при условията на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.
За касационното разглеждане касаторът дължи 70 лева държавна такса.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 239 от 12 октомври 2009 г., постановено по в.гр.д. № 494 по описа на окръжния съд в гр. Ш. за 2009 г.
УКАЗВА на “Б” Е. със седалище и адрес на управление в гр. С., в едноседмичен срок от получаване на съобщение за настоящото определение да представи в деловодството на съда доказателство за внесена държавна такса от 70 лева за касационното разглеждане на спора, като при непредставяне на такова в указания срок производството по делото ще бъде прекратено.
Делото да се докладва на председателя на четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: