О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 905
София, 13.08.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети август през две хиляди и десетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 168 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на С. с. о.полезна дейност “С”, със седалище и адрес на управление в гр. Р., представлявано от Р. Й. А. , чрез процесуалния му представител адв. Н, против въззивното решение № 397 от 28 октомври 2009 г., постановено по в.гр.д. № 849 по описа на окръжния съд в гр. Р. за 2009 г., в частта му, с която е отменено решение № 100 от 14 август 2009 г., постановено по гр.д. № 730 по описа на районния съд в гр. Р. за 2009 г. и вместо него касаторът е осъден да заплати, солидарно с А. И. Ю., на М. С. Г. сумата от 2000 лева обезщетение за претърпени имуществени вреди от непозволено увреждане.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно – постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводството и е необосновано, защото причинените вреди следва да са резултат от действия, съставляващи извършването на възложената работа, като при липса на връзка не възниква отговорност за възложителя на работата, както е и в случая; не възниква отговорност за възложителя и когато във връзка с възложената работа между лицата възникнат лични отношения, както е в случая; ответницата е взела сумата от 2000 лева по свой почин и възползвайки се от създадените между нея и ищцата отношения на доверие, като вредата е възникнала в резултат на престъпление, а не от изпълнението на възложената работа; съдът не е обсъдил всички доказателства по делото. В изложение по реда на чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, инкорпорирано в самата касационна жалба, се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС във връзка с приложението на чл. 49 ЗЗД по наличието на условия за ангажиране на отговорността на възложителя на работата. Сочи се ППВС № 9 за 1966 г.
Ответницата М. С. Г. от гр. Р., в отговор по реда на чл. 287 ал. 1 ГПК изтъква доводи за неоснователността на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С решението си въззивният съд приел, че вредите не са причинени при изпълнение на възложената работа, защото престъплението по чл. 194 ал. 1 НК не покрива възложените на ответницата Ю функции; в случая увредата е причинена по повод работата, защото е предизвикана от действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с нея; увреждането не е резултат от добрите лични отношения между Ю ищцата, а полученият от жилището на ищцата ключ е именно по повод изпълнението на задълженията на Ю. на домашна помощница; налице е основание за солидарно осъждане на прекия причинител и възложителя на работата.
Касационният съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане.
Допускането до касационен контрол се търси по първото основание на чл. 280 ал. 1 ГПК – поради необходимостта ВКС да разреши поставен правен въпрос, разрешен в противоречие с практиката на ВКС. В тази връзка се сочи ППВС № 9 за 1966 г., според което без наличието на пряка връзка между изпълнението на работата и вредоносните действия не възниква отговорност за възложителя. В атакуваното решение въззивният съд приел, че осъщественото престъпление е в пряка връзка с осигурения на ответницата Ю достъп до жилището на ищцата в качеството на нейна домашна помощница. Достъпът до откраднатото ответницата Ю е имала именно в качеството си на домашна помощница на ищцата. При тези данни следва да се приеме, че тълкуването, дадено от въззивния съд, е съответно на задължителната съдебна практика.
Ответницата М. С. Г. не претендира присъждане на разноски за касационната инстанция, а и доказателство за сторени такива не се представят, поради което съдът не присъжда разноски.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 397 от 28 октомври 2009 г., постановено по в.гр.д. № 849 по описа на окръжния съд в гр. Р. за 2009 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: