О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 894
София, 11.08.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети август през две хиляди и десетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 68 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на “Т. лига – национален аптечен център” АД със седалище и адрес на управление в гр. С., представлявано от изпълнителния директор Т, чрез процесуалния му представител адв. Д, против въззивното решение без номер от 10 април 2009 г., постановено по в.гр.д. № 3* по описа на Софийския градски съд за 2005 г. в частта му, с която е оставено в сила решение без номер от 5 юли 2005 г., постановено по гр.д. № 1* по описа на районния съд в гр. С. за 2005 г.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно – постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, защото изводите на съда за нарушаване на процедурата по налагане на дисциплинарното наказание, за липса на конкретизиране на извършеното нарушение на трудовата дисциплина, както и за непосочване на конкретно предприетото от уволнения служител поведение, не съответстват на фактите по делото; представена е покана до служителката за даване на обяснения по повод предприетите от работодателя действия по налагане на дисциплинарното наказание и нейните обяснения, поради което служителката е упражнила правото си на защита; съдът не може да обосновава решението си на отговора на служителката; съдът е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение, поради нарушаване на правилата на логиката и на опитните правила; присъденото брутно трудово възнаграждение не съответства на действащата нормативна уредба на социално осигуряване. В изложение към касационната жалба по реда на чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК се сочи, че съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпроса какво следва да бъде съдържанието на уволнителната заповед – сочи се решение на ВКС и е налице противоречие с практиката на ВКС и противоречивото разрешаване от съдилищата на въпроса достатъчно ли е да е налице писмено изложение, изходящо от служителя, в което той оспорва верността на отправените към него обвинения за извършване на дисциплинарно нарушение, за да се приеме, че от него по реда на чл. 193 КТ са били искани обяснения и е бил уведомен за образуваното срещу него дисциплинарно производство – сочи се решение на ВКС и решение на окръжен съд.
Ответницата Д. Г. Г. от гр. С., не дава отговор по реда на чл. 287 ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С решението си в атакуваната му част въззивният съд приел, че по съдържанието си атакуваната заповед за дисциплинарно уволнение отговаря на изискванията на чл. 195 ал. 1 КТ и са спазени преклузивните срокове по чл. 194 КТ; служителката е била уведомена от работодателя, че по отношение на нея е започнала процедура по налагане на дисциплинарно наказание “уволнение”, но тя не е била поканена и не е дала обяснения за нарушението, което й е вменено и за което е уволнена, поради което искът за отмяна на уволнението е основателен без спорът да бъде разглеждан по същество; не се установява работодателят да е възложил на служителката съответната работа, поради което е недоказано и вмененото на служителката дисциплинарно нарушение; работодателят не е платил на служителката брутно трудово възнаграждение от 501,06 лева.
Касационният съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане.
Допускането до касационен контрол се търси по първите две основания на чл. 280 ал. 1 ГПК – поради необходимостта ВКС да разреши поставен правен въпрос, разрешен в противоречие с практиката на ВКС и разрешаван противоречиво от съдилищата.
На първо място, въпросът за съдържанието на уволнителната заповед е действително обуславящ изхода на спора, но въззивният съд е приел, че процесната заповед отговаря по своето съдържание на изискванията на чл. 195 ал. 1 КТ, поради което за касатора не е налице причина да иска допускането на касационния контрол по този въпрос, след като той е разрешен именно в негова полза. Ето защо не следва да се върши преценка за разрешаването му по посочените основания по чл. 280 ал. 1 ГПК.
Вторият поставен материалноправен въпрос не е разрешен от въззивния съд в нарушение на практиката на ВКС, нито пък е налице противоречивото му разрешаване от съдилищата. В решаващите си мотиви въззивният съд приема, че на ищцата не са поискани и съответно – тя не е дала обяснения именно по повод нарушението, за което е наказана. За да възприеме този извод съдът се е основал на приложеното на л. 18 от първоинстанционното производство писмо до служителката, в което работодателят е посочил, че във връзка с предприемане на действия за налагане на наказание дисциплинарно уволнение, на основание чл. 193 ал. 1 във връзка с чл. 187 т. 3 и чл. 190 т. 7 КТ, кани служителката на посочена дата да даде писмени обяснения относно неизпълнение на възложената работа. Явно е, че липсва конкретно обозначаване коя “възложена работа” не е изпълнена. От заповедта за уволнение е видно, че възложената работа е по изработване на текст за рекламни клипове, възложена от 27 октомври 2004 г.
Посочената съдебна практика – решение № 205 по гр.д. № 1* за 2002 г. на ІІІ ГО, дава същото разрешение на поставения правен въпрос, каквото е разрешението на въззивния съд – разпоредбата на чл. 193 ал. 1 КТ поставя императивното условие искането и даването на обяснения да предхожда дисциплинарното наказание, като обясненията, които работодателят иска от работника или служителя,трябва да имат определен предмет – да се отнасят до нарушенията, за които съответният компетентен орган следва да реши дали нарушителят ще бъде санкциониран по чл. 188 КТ. Подобно е и разрешението, дадено в решение № 54 по гр.д. № 432 за 2008 г. на Софийския окръжен съд – от ищцата са поискани и тя е дала обяснения относно посоченото в заповедта дисциплинарно нарушение. Освен изложеното, разрешението, дадено от въззивния съд е в синхрон и със задължителната съдебна практика по чл. 290 ГПК – в решение № 432 по гр.д. № 1* за 2009 г. на ІІІ ГО се приема, че когато работодателят уведомява работника или служителя за намерението си да наложи дисциплинарно наказание, е длъжен да посочи точно нарушенията, за които иска предварително неговите обяснения. Ето защо по поставения въпрос разрешението не е сторено в нарушение на практиката на ВКС и въпросът не е разрешаван противоречиво от съдилищата.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване решение без номер от 10 април 2009 г., постановено по в.гр.д. № 3* по описа на Софийския градски съд за 2005 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: