О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 877
София, 05.08.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на трети август през две хиляди и десетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1861 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Л. Д. Б. от гр. П., чрез процесуалния му представител адв. А, против въззивното решение № V* от 28 юли 2009 г., постановено по в.гр.д. № 87 по описа на окръжния съд в гр. Б. за 2009 г., с което е отменено решение № 211 от 15 август 2006 г., постановено по гр.д. № 299 по описа на районния съд в гр. П. за 2005 г. в частта му, с която “Р” Е. със седалище и адрес на управление в гр. С., е осъдено да заплати на Б. сумата от 4954,47 лева – стойността на извършени от него подобрения в чужд имот и вместо него искът за стойността на извършени СМР в чужд имот след 27 май 2003 г. е отхвърлен.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно – постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати нарушения на съдопроизводството, защото при неправилна преценка на доказателствата по спора съдът приел, че претендираните СМР са извършени преди 27 май 2003 г., когато апартаментът е прехвърлен на ответното дружество; неправилно е прието, че обогатяването не е настъпило в полза на ответното дружество – и при двете сделки за прехвърляне на собствеността на имота той е описан като такъв състояние на груб строеж, поради което в цената му при придобиването от ответното дружество не са включени подобренията, извършени от касатора, а и касаторът напуснал имота едва през 2004 г.; ответникът не е заплатил подобренията, осъществени от касатора. В изложение към касационната жалба по реда на чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК се сочи, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС– съдът е приел, че претенцията на ищеца се основава на разпоредбата на чл. 61 ал. 2 ЗЗД, а касаторът черпи основание за предявяване на исковата си претенция от разпоредбата на чл. 59 ЗЗД. Представя се решение № 225 по гр.д. № 118 за 1975 г. на ІІІ ГО, според което за извършени подобрения държателят на имота разполага с иск за неоснователно обогатяване срещу собственика и решение № 90 по гр.д. № 4* за 2007 г. на І ГО, съобразно което владелецът ищец, срещу когото е уважен ревандикационен иск, от влизането на решението в сила е придобил качеството на държател, какъвто е и към момента на подаването на исковата молба, при което отношенията му със собственика на подобрения недвижим имот се разглеждат по правилата на неоснователното обогатяване.
Ответникът “Р” Е. със седалище и адрес на управление в гр. С., не дава отговор по реда на чл. 287 ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С решението си въззивният съд приел, че според свидетелските показания, обясненията на касатора и данни от приемо-предавателен протокол, процесните СМР са извършени преди 27 май 2003 г., когато апартаментът е бил продаден на ответното дружество; искът е по чл. 61 ал. 2 ЗЗД, като касаторът е знаел, че не е собственик на апартамента, но е извършил строителните работи, защото очаквал, че ще го закупи за себе си; обогатяването е настъпило за “А” ООД и за “Т” Е. , които са се разпоредили с апартамента с възмездни сделки, като по този начин са реализирали стойността на процесните СМР като са продали оскъпен имот; ответното дружество не е пасивно легитимирано да отговаря по предявения иск.
Касационният съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане.
Допускането до касационен контрол се търси по основанието на т. 1 на чл. 280 ал. 1 ГПК – поради необходимостта ВКС да разреши поставен правен въпрос, разрешаването на който е сторено в противоречие с практиката на ВКС. Представените съдебни решения обаче водят до извода, че разглеждането на касационната жалба се претендира на основание чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, тъй като сочените съдебни решения, макар едното от тях да е на състав на ВКС, не представляват задължителна съдебна практика по тълкувателни решения и постановления на пленум на ВС, тълкувателни решения на ОСГК по смисъла на отменения ЗСВ или такива на ОСГК и ОСТК и решения по чл. 290 и сл. по действащия ГПК.
Условие за разглеждането на спора пред касационната инстанция по съществото му е касационното разглеждане да бъде допуснато, което е обвързано с поставянето от касатора на правен въпрос, имащ значение за изхода на конкретното дело, включен е в предмета на спора и неговото разрешаване е обусловило крайния резултат по спора. В случая касаторът поставя въпроса за неправилната квалификация на разгледаната претенция. Този въпрос, макар и принципно значим, не е обусловил крайния резултат по иска на касатора. Това е така, защото решаващият извод на въззивния съд е свързан с липсата на пасивна материалноправна легитимация за ответната страна. Ето защо поставеният въпрос не е решаващ за изхода на спора, поради което касационният съд приема, че не са налице основанията на чл. 280 ал. 1 т. 2 за допускане на решението до касационно разглеждане.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № V* от 28 юли 2009 г., постановено по в.гр.д. № 87 по описа на окръжния съд в гр. Б. за 2009 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: