О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 898
София, 12.08.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети август през две хиляди и десетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 340 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на М. В. П. от гр. С., чрез процесуалния му представител адв. З, против въззивното решение без номер от 19 ноември 2009 г., постановено по гр.д. № 3* по описа на Софийския градски съд за 2009 г., с което е оставено в сила решение № 1* от 14 онември 2008 г., постановено по гр.д. № 6* по описа на районния съд в гр. С. за 2008 г.
В жалбата се сочи, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводството и е необосновано, защото съдът приема, че пълномощникът не е изпълнил задължението си да даде получената сума, но това не се отразило на изпълнение задължението за заплащане на цената по отношение на кредитора и това представлявало точно изпълнение на договорното задължение; в разрешението на районния съд изрично се сочи, че продажната цена трябва да се внесе на влог на непълнолетния продавач; продавачът е упражнявал фактическа власт върху имота със съзнанието, че владее имота на правно основание, годно да го направи собственик, тъй като продажната цена не му е заплатена повече от пет години. В изложение към касационната жалба по реда на чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК се сочи, че съдът се е произнесъл по материалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона по относимостта или неотносимостта на довода за изтекла в полза на продавача придобивна давност, при предмет на делото за установяване на облигационно право на разваляне на договора и по въпроса за заплащане на цената на продавача когато това е уговорено в разрешението на районния съд.
Ответниците С. П. П. и Й. Т. П. – двете от гр. С., чрез процесуалния си представител адв. Н, в отговор на касационната жалба по реда на чл. 287 ал. 1 ГПК изтъква доводи за липсата на основание за допускане на решението до касационен контрол, както и за правилността му.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С решението си въззивният съд приел, че искът по чл. 87 ал. 3 ЗЗД е неоснователен, защото купувачката е предала дължимата по договора сума на пълномощника на продавача, съгласно изричното изявление в нотариалния акт, поради което задължението й е изпълнено; неизпълнението на задължението на пълномощника да предаде получената сума, което е признато от него, не се отразява на изпълнението на задължението на купувача, поради което е налице точно изпълнение на договорното задължение от страна на купувача; неотносими са доводите за порок на упълномощителната сделка, защото на разваляне подлежат валидно сключени договори, а недействителността на упълномощаването обуславя нищожност на договора за продажба; неотносими са и доводите за изтекла в полза на ищеца придобивна давност, защото предмет на установяване е съдебно упражняване на облигационно право на разваляне на договор, което в случая не се обуславя от принадлежността на вещното право на собственост върху имота като принадлежност на ищеца.
Касационният съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане по поставените от касатора въпроси.
Допускането до касационен контрол се търси в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК – поради необходимостта ВКС да разреши поставен правен въпрос, разрешаването на който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Първият материалноправен въпрос не е обусловил изводите на съда по спора. Това е така, защото касационното обжалване може да бъде допуснато по въпрос, имащ значение за изхода на конкретното дело, включен е в предмета на спора и неговото разрешаване е обусловило крайния резултат по спора. В случая ищецът в първото по делото заседание е поискал от районния съд при условие на евентуалност да се произнесе и по придобиването по давност на имота от страна на ищеца. Районният съд приел, че искането е недопустимо, защото се касае за предявяване на нов иск, който не може да бъде предявен в течащото вече производство. Следователно, въпросът за придобиването на имота по давност не е бил включен в предмета на спора и неговото разрешаване не е обусловило крайния резултат по иска по чл. 87 ал. 3 ЗЗД, макар въззивният съд да го е упоменал в мотивите си само с оглед пълнотата на изложението си.
Вторият материалноправен въпрос във връзка с необходимостта цената да бъде платена по уговорения начин, също не е обусловил решаващата воля на съда. Това е така, защото съдът приема, че от страна на купувачката по сделката е налице точно изпълнение на поетото задължение по договора, изразило се в предаване на парите на пълномощника на продавача, както това е отразено в нотариалния акт и е заявено от самия пълномощник в рамките на съдебното производство. Неизпълнението на задължението на пълномощника да вложи получените пари на името на продавача може да доведе до облигационни претенции от страна на продавача към него, но не е причина да се приеме, че продавачката не е изпълнила задължението си по сделката, което да води до основателността на иска за разваляне на договора.
Ответниците претендират заплащането на разноски, които са в размер на 330 лева, дадени по договор за правна защита и съдействие за касационната инстанция и им се дължат.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение без номер от 19 ноември 2009 г., постановено по гр.д. № 3* по описа на Софийския градски съд за 2009 г.
ОСЪЖДА М. В. П., ЕГН **********, със съдебен адрес в гр. С., бул. “. № 29, ап. 3 – адв. З, да заплати на С. П. П. и Й. Т. П. – двете с адрес в гр. С., район “Л”, ул. “. № 44, ет. 2, сумата от 330,00 (триста и тридесет) лева сторени разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: