О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 912
София, 17.08.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети август през две хиляди и десетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 203 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на М. С. Ц. от гр. Р., приподписана от адв. Г, против въззивното решение № 375 от 29 октомври 2009 г., постановено по в.гр.д. № 780 по описа на окръжния съд в гр. Р. за 2009 г., с което е потвърдено решение № 74 от 12 юни 2009 г., постановено по гр.д. № 1* по описа на районния съд в гр. Р. за 2008 г.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно – постановено в нарушение на материалния закон, защото претенцията за неплатени аванси по рента на лица, които не са член-кооператори и нямат внесена земя, е останала недоказана – обработват се и земи на лица, които не са член-кооператори, а и фактът, че в разходните касови ордери не са изписани всички лични данни на получателите, не означава, че сумите са присвоени от касаторката; сумите за бетон и баластра са вложени в построена площадка за зърнени храни, като без значение е дали решението на управителния съвет е правилно и дали има строителни книжа; сумите за бензин са изразходвани от касаторката за работата на кооперацията, независимо, че няма разрешение на управителния орган за това; заплащането на сумите за изплатени командировъчни разходи без знанието и разрешението на председателя не означава, че те са присвоени от касаторката; сумата за заплатен наем на друга кооперация е получена от тази кооперация, но няма изискване за писмена форма за договора за наем. В молба, имаща характер на изложение към касационната жалба по реда на чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК се сочи, че разглежданият случай е от съществено значение за развитието на правото, което налага разглеждането му от ВКС, като практика липсва; окръжният съд неправилно е приел, че е налице противоправност на деянието, базирайки се на разходните касови ордери – в решението не се цитира правна норма, която да е нарушена; не е налице вреда за ищеца; не е изследвана причинно-следствената връзка между деянието и настъпилия вредоносен резултат; изграждането на зърнената площадка е установено; счетоводната операция по превеждането на наем на друга кооперация е правилно осъществена.
Ответникът К. “С”, със седалище и адрес на управление в с. Х., обл. Разград, не дава отговор по реда на чл. 287 ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С решението си въззивният съд приел, че доказателствата по делото установяват твърденията по исковата молба за осъществено от касаторката увреждане на ищеца – тя самата е съставила процесните счетоводни документи, като разходните касови ордери не съдържат необходими реквизити; изплатени са суми аванс за рента на лица, които не са членове на кооперацията и нямат внесена земя; разходите за закупуване на бетон и баластра са сторени без решение на кооперацията за изграждане на площадка; разходите за платени командировки и бензин са без издадени командировъчни заповеди, а разходите за пътни са произволно определени, без доказателства за извършването им; липсва основание за преведена сума на друга кооперация и няма данни сумата да е получена от нея.
Касационният съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане.
Допускането до касационен контрол се търси по третото основание на чл. 280 ал. 1 ГПК – поради необходимостта ВКС да разреши поставен правен въпрос, разрешаването на който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Условие за разглеждането на спора пред касационната инстанция по съществото му е касационното разглеждане да бъде допуснато, което е обвързано с поставянето от касатора на правен въпрос, имащ значение за изхода на конкретното дело, включен е в предмета на спора и неговото разрешаване е обусловило крайния резултат по спора. Както приема задължителното за съдилищата ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК, т. 1, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284 ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. ВКС така също не може да допусне касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, но касаторът не го сочи, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение.
В разглежданата касационна жалба касаторката не е поставила правен въпрос, който да отговаря на посочените критерии. Съображенията й по необходимостта да бъдат тълкувани конкретните факти по спора представляват по естеството си касационни оплаквания по реда на чл. 281 т. 3 ГПК, които могат да бъдат предмет на преценка едва в случай, че касационното обжалване бъде допуснато. Освен изложеното, въпреки обстоятелството, че напълно идентичен с процесния случай може би не е разглеждан от съдилищата, то по значимите въпроси на непозволеното увреждане съществува изобилна и като цяло трайно установена съдебна практика. След като обаче касаторката не е успяла да ангажира отговор на съда в производството по чл. 290 ГПК чрез поставяне на обуславящ изхода на делото материалноправен или процесуалноправен въпрос, то касационният контрол няма основание да бъде допуснат.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 375 от 29 октомври 2009 г., постановено по в.гр.д. № 780 по описа на окръжния съд в гр. Р. за 2009 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: