О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 881
София, 06.08.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти август през две хиляди и десетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1876 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на М. В. Д. от гр. Я., приподписана от адв. А, против въззивното решение № 60 от 22 юни 2009 г., постановено по в.гр.д. № 945 по описа на окръжния съд в гр. Б. за 2008 г., с което е потвърдено решение № 1* от 17 юни 2008 г., постановено по гр.д. № 22 по описа на районния съд в гр. Р. за 2008 г. в обжалваната му част по предоставяне упражняването на родителските права върху детето А. и ползването на семейното жилище на ответницата А, както и за осъждането на касатора, обусловено от решението по иска по чл. 106 ал. 2 СК (отм.) да заплаща издръжка на детето.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно – постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост, защото съдът не е взел предвид и не е обсъдил всички доказателства по делото; детето без знанието на ищеца е преместено от София в Б. в училище без спортна насоченост, а детето има медали по джудо и самбо, което говори за липса на загриженост у майката за развитието на детето; детето не е с добър успех в новото училище; съдът не е обсъдил доказаното укоримо поведение на майката, което дава отрицателно въздействие върху възпитанието на детето и върху изграждането у него на правилна ценностна система; жилището неправилно е дадено за ползване на виновния за разстройството на брака съпруг, както и че от момента на фактическата раздяла ответницата доброволно е напуснала жилището и когато е в Я. живее при родителите си; съдът не е обсъдил обстоятелството, че жилището е предоставено само на майката, без в решението да е посочено, че то ще се ползва и от детето, поради което интересите на детето не са защитени. В изложение по реда на чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК към касационната жалба се сочи, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, като не е съобразил и анализирал доказателствата по делото в резултат на което е стигнал до погрешния извод, че майката има добри възпитателски качества и е загрижена за физическото и интелектуално развитие на детето; съдът не е направил правилна преценка на приложението на законовата разпоредба на чл. 106 ал. 2 СК във връзка с доказаното укоримо от морална точка поведение на майката, което дава отрицателно въздействие върху възпитанието на детето; съдът не е направил правилна преценка на приложението на законовата разпоредба на чл. 107 ал. 1 СК, като е предоставил ползването на семейното жилище само на майката. Представят се решение на ВКС и решение на ВС.
Ответницата А. С. Д. от гр. Я., не дава отговор по реда на чл. 287 ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С решението си въззивният съд приел, че двамата родители имат добри възпитателски качества, заинтересовани са от физическото и интелектуално развитие на детето, но и двамата нямат добри битови условия за отглеждането му; при условията на чл. 106 ал. 2 СК (отм.) при преценка на възможността на виновния за разстройството на брака родител да поеме родителските права е съобразено, че в мотивите на първостепенния съд само е посочено, че противобрачното поведение на ответницата се изразило в поддържане на извънбрачни връзки, без наличие на други обстоятелства, които да сочат морално поведение, несъвместимо с качествата й на родител, като поддържането на извънбрачна връзка е израз на негативно отношение към другия съпруг и несъобразяване с неписаните правила за вярност между брачните партньори, но не е основание да се приеме, че майката не може да възпитава и отглежда детето си; детето изразява категорично желание да живее с майката; предоставянето на семейното жилище на майката е съобразено с интересите на детето, независимо, че майката е призната за виновна за разстройството в брака; неотносимо е обстоятелството, че родителите на ответницата имат жилище.
Касационният съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане.
Допускането до касационен контрол, макар касаторът да е заявил само основанието по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, предвид представената съдебна практика се търси и по реда на чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК – поради необходимостта ВКС да разреши поставен правен въпрос, разрешаването на който е сторено противоречиво от съдилищата и разрешаването му е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Първият поставен въпрос не представлява въпрос, обосноваващ допускането на решението до касационен контрол.
Условие за разглеждането на спора пред касационната инстанция по съществото му е касационното разглеждане да бъде допуснато, което е обвързано с поставянето от касатора на правен въпрос, имащ значение за изхода на конкретното дело, включен е в предмета на спора и неговото разрешаване е обусловило крайния резултат по спора. Както приема задължителното за съдилищата ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК, т. 1, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284 ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. ВКС така също не може да допусне касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, но касаторът не го сочи, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение.
В разглеждания случай заявеното от касатора, че въззивният съд не е съобразил и анализирал доказателствата по делото в резултат на което е стигнал до погрешния извод, че майката има добри възпитателски качества и е загрижена за физическото и интелектуално развитие на детето, не представлява поставяне на въпрос, отговарящ на посочените критерии. Съображенията на касатора в действителност представляват касационни оплаквания по смисъла на чл. 281 т. 3 ГПК, които обаче могат да бъдат предмет на разглеждане едва след допускането на решението до същинския касационен контрол. Липсата на обуславящ въпрос пречи решението да се допусне до касационен контрол.
При възможността касационният съд да конкретизира зададения от касатора въпрос, следва да се приеме, че на второ място касаторът поставя въпроса следва ли съдът да подложи на преценка доказаното укоримо от морална точка поведение на майката, което дава отрицателно въздействие върху възпитанието на детето. По този въпрос, макар да се търси произнасяне по реда на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, се сочи и съдебна практика, което води до извода, че преценката на ВКС следва да се извърши по реда на чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. Според представеното решение № 1* по гр.д. № 514 за 1993 г. на ІІ ГО е прието, че съдът следва да прецени дали укоримото от морална гледна точка поведение на майката би дало отрицателно въздействие върху възпитанието на детето. Атакуваното решение не е постановено в противоречие с посоченото разрешение, тъй като поведението на майката е преценявано, но съдът е възприел, че липсва основание да се приеме опасността от неблагоприятно въздействие върху развитието на детето.
Последното съображение на касатора не представлява правен въпрос, който да обуславя изхода на спора. Това е така, защото се твърди неправилно приложение на чл. 107 ал. 1 СК (отм.) във връзка с предоставяне ползването на семейното жилище само на майката. От начина на излагането на въпроса не става ясно какъв проблем се твърди във връзка с изводите на съда по приложението на посоченото правило. Представеното съдебно решение № 79 по гр.д. № 1* за 1999 г. на ІІ ГО сочи, че предоставянето на семейното жилище на невиновния съпруг е в съответствие с общия дух на справедливостта и морала. Посочването на подобен проблем в изложението обаче липсва, поради което следва да се приеме, че представената съдебна практика е неотносима. Освен това тълкуване по реда на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК на посочения текст в от отменения СК при изричното посочване, че жилището се предоставя само на майката, няма да доведе до точно прилагане на закона, защото текстът ясно сочи, че ползването на семейното жилище се предоставя при вземане предвид интересите на децата, вината, здравословното състояние и други обстоятелства, а твърдения за това, че е възможно жилището да се ползва и от двамата бивши съпрузи, не са излагани.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 60 от 22 юни 2009 г., постановено по в.гр.д. № 945 по описа на окръжния съд в гр. Б. за 2008 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: