О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 899
София, 12.08.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети август през две хиляди и десетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 228 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на “Б” АД със седалище и адрес на управление в гр. Б., представлявано от изпълнителния директор П, чрез процесуалния му представител адв. К, против въззивното решение № 700 от 20 ноември 2009 г., постановено по гр.д. № 741 по описа на окръжния съд в гр. В. за 2009 г., с което е потвърдено решение без номер от 28 юли 2009 г., постановено по гр.д. № 57 по описа на районния съд в гр. Б. за 2009 г.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно – постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, защото от представените доказателства не може еднозначно да се установи, че касаторът дължи поисканата сума в претендирания размер; нито в исковата молба, нито в първоинстанционното решение се сочи за кои точно месеци се дължи възнаграждение; от доказателствата по делото не се установява, че се дължи обезщетение по чл. 224 ал. 1 КТ; ищецът не е претендирал заплащане на суми преди завеждането на делото, за да претендира лихви за забава. В изложение към касационната жалба по реда на чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и разрешавани противоречиво от съдилищата. Касаторът излага доводи за произнасяне по съществен материалноправен въпрос за липса на доказателства и ненадлежно предявени претенции, като сочи, че по две решения на ВКС решенията съответстват на установената фактическа обстановка в предходната инстанция; произнасяне по съществен процесуалноправен въпрос за ангажиране на доказателства, установяващи еднозначно, че ищецът има право на трудови възнаграждения и обезщетение по чл. 224 ал. 1 КТ, като противоречието е с две решения на ВКС; противоречиво разрешавани от съдилищата са същите въпроси и във връзка с липсата на покана за заплащане на вземането, като се сочат решение на районен съд и решение на окръжен съд. Представят се две решения на ВКС и решение на районния съд в гр. Б. и на окръжния съд в гр. В..
Ответникът И. Б. И. от с. П., обл. Враца, чрез процесуалния си представител адв. Х, в отговор по реда на чл. 287 ал. 1 ГПК изтъква доводи за неоснователността на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С решението си въззивният съд приел, че за периода 1 юни 2006 г. – 30 октомври 2007 г. не е изплатено трудово възнаграждение на ищеца и не му е платен отпуск от 17 дни за 2007 г.; върху сумите се дължи лихва на основание чл. 245 ал. 2 КТ; исковата молба следва да определи периода на исковата претенция, без да се конкретизират отделните месеци; работодателят не е доказал плащането на дължимите суми.
Касационният съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане.
Допускането до касационен контрол се търси по първото и второто основание на чл. 280 ал. 1 ГПК – поради необходимостта ВКС да разреши поставен правен въпрос, разрешен в противоречие с практиката на ВКС и разрешаван противоречиво от съдилищата. Представените съдебни решения обаче не представляват задължителна практика за съдилищата по смисъла на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, тъй като са постановени от състави на ВКС при действието на отменения ГПК. Затова в случая може да се разглежда основанието по т. 2 на чл. 280 ал. 1 ГПК – поради противоречивото разрешаване на поставения въпрос от съдилищата. Освен изложеното, представените съдебни решения на районен съд и на окръжен съд не могат да бъдат обсъждани, защото не е установено, че са влезли в сила, за да могат да бъдат предмет на преценка по смисъла на чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК.
Преди всичко следва да се отбележи, че касаторът не е успял да постави такъв правен въпрос, който е обусловил крайния резултат по спора.словие за разглеждането на спора пред касационната инстанция по съществото му е касационното разглеждане да бъде допуснато, което е обвързано с поставянето от касатора на правен въпрос, имащ значение за изхода на конкретното дело, включен е в предмета на спора и неговото разрешаване е обусловило крайния резултат по спора. Както приема задължителното за съдилищата ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК, т. 1, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284 ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. ВКС така също не може да допусне касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, но касаторът не го сочи, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение.
В разглежданата касационна жалба касаторът не е поставил правен въпрос, който да отговаря на посочените критерии. Изложените съждения по естеството си следва да се определят като касационни оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които обаче не обосновават допускане на решението до същинско касационно разглеждане. Подобни касационни основания по смисъла на чл. 281 т. 3 ГПК могат да се разглеждат едва след допускане на решението до касационен контрол. В разглеждания случай имащ значение за изхода на делото би бил въпросът при предявяване на претенция по чл. 128 ГПК следва ли ищецът да посочи изрично в исковата молба за кои месеци какви суми му се дължат. Подобен въпрос обаче не е зададен, а касационният съд не може да допуска касационно разглеждане по въпрос, който касаторът не е посочил.
Единственият зададен въпрос е този за това дължи ли се заплащане на лихва върху вземане по чл. 128 КТ в случай, че ищецът не е поканил ответника да му заплати претендираната сума преди завеждането на иска. По този въпрос обаче касаторът сочи противоречие с невлязло в сила съдебно решение, поради което не са налице основанията на чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК за допускане на касационния контрол.
Ответникът не претендира заплащане на разноски по реда на чл. 78 ал. 3 ГПК, а и доказателства за сторени такива не се представят, поради което съдът не присъжда разноски.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 700 от 20 ноември 2009 г., постановено по гр.д. № 741 по описа на окръжния съд в гр. В. за 2009 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: