О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 874
София, 03.08.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на втори август през две хиляди и десетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1779 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на К. Г. К., от гр. Ш., приподписана от адв. Р, против въззивното решение без номер от 11 юни 2009 г., постановено по в.гр.д. № 249 по описа на окръжния съд в гр. Ш. за 2009 г., с което е потвърдено решение № 166 от 27 март 2009 г., постановено по гр.д. № 3* по описа на районния съд в гр. Ш. за 2008 г.
В жалбата се сочи, че решението е преди всичко недопустимо, защото е потвърдено решение на районен съд по отношение на уволнителна заповед, която вече е била отменена от съда; решението е и неправилно – постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост, защото за периода от извършената промяна в статута на предприятието до уволнението с атакуваната заповед между страните са сключвани допълнителни споразумения по чл. 119 КТ, поради което работодателят е дал изрично писмено съгласие за заемането на длъжността от касатора, при все че той не е отговарял на изискванията за нея, поради което работодателят не е могъл да го уволни на основание чл. 328 ал. 1 т. 6 КТ; работодателят субективно е изменил образователните изисквания за заеманата от касатора длъжност едва след възстановяването му след предходното уволнение. В изложение към касационната жалба по реда на чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, се сочи, че касационното обжалване се търси на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 и 3 ГПК по въпроса за това дали преценката на работодателя за промяна на образователните изисквания за съответната длъжност е въпрос на целесъобразност и дали подлежи на съдебен контрол и по въпроса за корективното тълкуване на закона във връзка със значението, което има вече даденото съгласие на работодателя при заемане на съответната длъжност от лице, което не отговаря на нови образователни изисквания. В “коригирано изложение” касаторът сочи, че по основанието по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК прилага решение на апелативен съд и определение на ВКС, а вторият поставен материалноправен въпрос е уточнен – какво е приложението на чл. 328 ал. 1 т. 6 КТ в случаите, когато има вече дадено съгласие на работодателя при заемане на съответната длъжност от лице, което не отговаря на конкретни образователни и квалификационни изисквания, то е изпълнявало за немалък период от време тази длъжност, като едва в последствие работодателят субективно е решил, без това да е продиктувано от естеството на работата, че същото лице не отговаря на изискванията за заемането й.
Ответникът О. Ш. , чрез процесуалния си представител адв. В, в отговор по реда на чл. 287 ал. 1 ГПК изтъква доводи за липсата на основания за допускане на решението до касационен контрол, както и за неговата правилност.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С решението си въззивният съд приел, че с приемане на нов правилник е налице промяна в наименованието на общинското предприятие и в предмета му на дейност, като е налице разширяване на този предмет с допълнителни дейности, което е мотивирало работодателя да промени изискването за образователния ценз на директора с нова длъжностна характеристика; съдът не може да извършва контрол за целесъобразност при наличието на извършени от работодателя промени по отношение на образователния ценз на работника; безспорно ищецът не притежава необходимото образование.
Неоснователно е оплакването на касатора за недопустимост на атакуваното решение поради обстоятелството, че с него е потвърдено решение на първоинстанционен съд, което в диспозитива си визирало вече отменена заповед за уволнение, а не атакуваната от касатора. На първо място – по действително допуснатата очевидна фактическа грешка от първоинстанционния съд е постъпило искане от работодателя за отстраняването й, което е сторено с решение без номер от 14 октомври 2009 г. Дори обаче това да не беше сторено, в тази й част касационната жалба следваше да се квалифицира като искане по смисъла на чл. 247 ГПК и щеше да бъде изпратена на първостепенния съд за отстраняване на допуснатата грешка, тъй като е очевидно, че действителната воля на съда е била за отхвърляне на иска на касатора за отмяна на заповед № 2* от 17 октомври 2008 г., за което явстват мотивите на съда.
Касационният съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане.
Допускането до касационен контрол се търси по основанията на т. 1 и 3 на чл. 280 ал. 1 ГПК – поради необходимостта ВКС да разреши поставен правен въпрос, разрешен в противоречие с практиката на ВКС или разрешаването на който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Касаторът обаче обосновава първото основание с решение на апелативен съд, макар и при условията на § 2 ал. 4 ПРЗ ГПК от 2007 г., постановено по отменения процесуален ред и определение на ВКС по ГПК от 2007 г., които обаче не представляват задължителна съдебна практика по смисъла на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Следователно искането трябва да се квалифицира като такова по т. 2 на чл. 280 ал. 1 – поради противоречиво разрешаване от съдилищата на поставения правен въпрос.
По първия поставен въпрос не е налице противоречиво разрешаване от съдилищата, нито пък е необходимо разрешаването му с оглед точното прилагане на закона и развитието на правото. По въпроса е налице трайна съдебна практика, изразила се например в решение № 77 по гр.д. № 1062 за 1994 г., решение № 696 по гр.д. № 1716 за 2000 г., решение № 1* по гр.д. № 770 за 2003 г., решение № 2* по гр.д. № 834 за 2004 г. – всички на III ГО, според които правото на работодателя да променя изискванията за образование и квалификация за определена длъжност, не подлежи на съдебен контрол, поради което съдът не може да изследва въпроса дали е имало обективна необходимост или не от подобна промяна. Този извод е възприет и от въззивния съд, а ВКС в настоящия си състав не намира основание за промяна в даденото вече тълкуване на поставения въпрос.
По втория поставен материалноправен въпрос не е налице противоречиво разрешаване с представената съдебна практика на апелативен съд. Приетото от съда разрешение не противоречи и на възприетото в решение № 1* по гр.д. № 3072 за 2002 г. на III ГО и решение № 877 по гр. д. № 2261 за 2007 г. на I ГО, поставящо законосъобразността на уволнението по чл. 328 ал. 1 т. 6 КТ в зависимост от това липсата на необходимото образование или квалификация да се е появила след сключването на трудовия договор поради повишаване на изискванията за съответната длъжност. Подобно е и разрешението, дадено в представеното от касатора решение по гр.д. № 27 за 2007 г. на апелативния съд в гр. С. след като работодателят е преценил, че работникът може да изпълнява възложената работа с по-ниско по степен образование от изискуемото и тази работа фактически е изпълнявана в продължение на значителен период от време, не е осъществен фактическият състав на чл. 328 ал. 1 т. 6 КТ. В този смисъл е и постановеното от въззивния съд в атакуваното решение. Изводът е правилен, тъй като новото изискване е въведено след сключването на трудовия договор с касатора и без между страните да е сключвано споразумение по смисъла на чл. 119 КТ във връзка с променените изисквания за минималната образователна степен и професионална област за заемане на длъжността.
Ответникът не прави искане за заплащане на разноски пред касационната инстанция по реда на чл. 78 ал. 8 ГПК, а и доказателства за сторени такива не се представят, поради което съдът не присъжда разноски.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение без номер от 11 юни 2009 г., постановено по в.гр.д. № 249 по описа на окръжния съд в гр. Ш. за 2009 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: