О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 870
София, 03.08.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на втори август през две хиляди и десетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1718 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на О. К., представлявана от кмета Х. Р. К. , чрез процесуалния й представител адв. С, против въззивното решение № 215 от 16 юли 2009 г., постановено по в.гр.д. № 298 по описа на окръжния съд в г. С. за 2009 г., с което е отменено решение № 29 от 27 март 2009 г., постановено по гр.д. № 77 по описа на районния съд в г. К. за 2008 г. само в частта му, с която на ищцата Н не е присъдена законна лихва върху обезщетение за оставането й без работа поради незаконното уволнение и лихва е присъдена, а в останалата част решението на първоинстанционния съд е потвърдено.
В жалбата се сочи, че решението в обжалваните му части е неправилно – постановено е при нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводството и е необосновано, но не се излагат никакви касационни основания по смисъла на чл. 281 ГПК. В молба към касационната жалба, имаща характер на изложение по реда на чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, се сочи, че касационното обжалване се търси на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 и 2 ГПК по въпроса кога работодателят има задължение да извърши подбор – не може да се прави подбор между лица, които осъществяват една и съща длъжност при един и същи работодател, но в различни населени места, след като в едното населено място бройката за тази длъжност се съкращава. Представя се решение на ВКС.
Ответницата Н. Х. М. от г. К., не дава отговор по реда на чл. 287 ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С решението си въззивният съд приел, че работодателят не е извършил подбор към момента на изпращане на предизвестието между седемте свои служители, заемащи длъжностите екскурзовод и екскурзовод-уредник – комисията е взела решение кои длъжности да бъдат съкратени, но не е извършила подбор; без значение е дали несъкратените длъжности са били финансирани изцяло от държавата, или във финансирането им е участвала и общината, защото това би имало значение при решаването от страна на работодателя кои длъжности да се премахнат, но не и при извършването на подбор между работещите; в случая не става въпрос за обособени звена на работодателя, а само за работни места в различни обекти, намиращи се в две населени места в една и съща община.
Касационният съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане.
Допускането до касационен контрол се търси по първите две основания на чл. 280 ал. 1 ГПК – поради необходимостта ВКС да разреши поставен правен въпрос, разрешен в противоречие с практиката на ВКС или разрешаван противоречиво от съдилищата.
Съобразно представеното решение № 1* по гр.д. № 2* за 2000 г. на ІІІ ГО, работодателят може да извърши подбор между служителите в рамките на съответната организационно обособена структура на работодателя, като обединяването на няколко отделни организационни структури в регионален клон не задължава работодателя да извършва подбор между служителите в рамките на регионалното обединение, включващо клонове на дружеството в различни населени места на страната.
При преценката на посоченото основание касационният съд намира, че касационният контрол всъщност се иска при условията на чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК – поради противоречивото разрешаване на поставения въпрос от съдилищата, а не по т. 1 – поради разрешаването на въпрос в нарушение на практиката на ВКС. Това е така, защото касаторът не сочи задължителна за съдилищата практика на ВКС или на ВС, а решение на състав на ВКС, постановено по реда на отменения ГПК, което предпоставя основанието по т. 2 на чл. 280 ал. 1 ГПК.
Поставеният материалноправен въпрос, макар по принцип да е значим, не е разрешен от въззивния съд по различен начин от даденото разрешение в представеното съдебно решение. Въззивният съд е взел предвид именно посоченото решение в мотивите си, като е посочил, че, за разлика от фактическата обстановка, обсъдена от касационния съд по представеното решение, в разглеждания случай работодателят няма обособени звена – клонове и други подобни, за да може да се съобразява дали подборът би бил възможен само в рамките на обособената структура, поради което наличието на работни места в различни обекти, без те да са организационно обособени и макар в различни населени места в една община, не води до извода, че подборът не е бил задължителен. На основание изложеното следва да се приеме, че не е налице противоречиво разрешаване на поставения материалноправен въпрос, поради което и касационният контрол не следва да се допуска.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 215 от 16 юли 2009 г., постановено по в.гр.д. № 298 по описа на окръжния съд в г. С. за 2009 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: