О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 878
София, 05.08.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на трети август през две хиляди и десетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1789 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Ю. М. Б. от с. К., общ. Кирково, чрез процесуалния му представител адв. А, против въззивното решение № 49 от 7 май 2009 г., постановено по в.гр.д. № 71 по описа на окръжния съд в гр. К. за 2009 г., с което е потвърдено решение № 145 от 17 декември 2008 г., постановено по гр.д. № 75 по описа на районния съд в гр. М. за 2008 г.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно – постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати нарушения на съдопроизводството, защото спорът е разрешен в противоречие с доказателствата по делото – предмет на присъдената сума е получена от касатора пенсия за периода 2001 г. – 2006 г., като получаваната от него сума като пенсия към настоящия момент е 112,49 лева месечно, а преди това е била в по-малък размер; надвзетата сума е много по-малка от присъдената, но съдът не е уважил искането за назначаване на съдебно-икономическа експертиза; за съдебните заседания е бил уведомяван упълномощеният адвокат, но той не е бил намиран на посочения адрес и не е получавал призовките за съдебните заседания, поради което правата на касатора са накърнени. В изложение към касационната жалба по реда на чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК се сочи, че касаторът не се е обогатил, тъй като не са налице документи, доказващи надвзети от него суми и техния размер за визирания период – налице е съществен материалноправен въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС; налице е и съществен материалноправен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата – при същите доказателства има решение в полза на касатора; решението по делото е от значение и за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, защото делото е решено в противоречие с доказателствата. Представят се решение № 5 по гр.д. № 129 за 1985 г. на ОСГК и решение № 1* по гр.д. № 4* за 2008 г. на ІІІ ГО.
Ответникът Д. горско стопанство М. , представлявано от директора Ц. Б. Ч. , в отговор по реда на чл. 287 ал. 1 ГПК изтъква доводи за неосноватеността на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С решението си въззивният съд приел, че било установено различие между осигурителния доход и стажа на ответника, вписан в УП-2 и разчетно платежни ведомости, тъй като за периода 1 януари 1972 г. – 15 октомври 1979 г. ответникът не е вписан в разчетно платежните ведомости, изготвени от ищеца; по силата на ревизионен акт предприятието било задължено да плати неправилно получена от касатора пенсия за изслужено време и старост, като сумата е изплатена; налице е неоснователно обогатяване от страна на касатора за сметка на предприятието.
Касационният съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане.
Допускането до касационен контрол се търси по всички основания на чл. 280 ал. 1 ГПК – поради необходимостта ВКС да разреши поставен правен въпрос, разрешаването на който е сторено в противоречие с практиката на ВКС, въпросът е разрешаван противоречиво от съдилищата, разрешаването му е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. От представените съдебни решения обаче е видно, че касаторът фактически не ангажира отговора на ВКС по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, тъй като посочените съдебни решения не попадат в кръга на задължителната съдебна практика – първото е постановено по реда на чл. 52 ал. 1 ЗУС (отм.), а второто е постановено от състав на ВКС по отменения ГПК.
Условие за разглеждането на спора пред касационната инстанция по съществото му е касационното разглеждане да бъде допуснато, което е обвързано с поставянето от касатора на правен въпрос, имащ значение за изхода на конкретното дело, включен е в предмета на спора и неговото разрешаване е обусловило крайния резултат по спора. Както приема задължителното за съдилищата ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК, т. 1, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284 ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. ВКС така също не може да допусне касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, но касаторът не го сочи, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение.
В случая касаторът не е поставил въпрос, чието разрешаване да се търси при осъществяването на касационния контрол по реда на чл. 290 и сл. ГПК. ВКС не може да извлича относим по спора въпрос от представената съдебна практика и не може да установи по кой въпрос касаторът твърди противоречиво разрешаване, за да прецени дали този въпрос обуславя изхода на спора. Освен това касаторът не сочи кое е това влязло в сила съдебно решение по гражданскоправен ред, в което при същите доказателства, е постановен различен правен резултат от атакувания. Липсата на поставен въпрос препятства и възможността на съда да разгледа основанието по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Ето защо касационният контрол не следва да се допуска.
Ответникът претендира заплащане на разноски за касационната инстанция, но доказателства за сторени такива не се представят, поради което съдът не присъжда разноски.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 49 от 7 май 2009 г., постановено по в.гр.д. № 71 по описа на окръжния съд в гр. К. за 2009 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: