О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 922
София, 19.08.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети август през две хиляди и десетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: НАДЯ ЗЯПКОВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 397 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на П. Н. Ж. от гр. К., приподписана от адв. А, против въззивното решение № 1* от 17 ноември 2009 г., постановено по гр.д. № 1* по описа на апелативния съд в гр. С. за 2009 г., с което е оставено в сила решение № 1* от 10 март 2009 г., постановено по гр.д. № 2* по описа на Софийския градски съд за 2005 г.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно – постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано, защото в противоречие с доказателствата по делото съдът приема наличието на заповед за уволнение на касатора от системата на МНО; медицинското свидетелство съдържа данни за събитие, осъществено два дена след издаването на свидетелството; предявеният иск е за това, че касаторът не е могъл да получи дължимите му се трудови възнаграждения за изпълнението на същата служба, а не че не е работил по друго правоотношение; исковете не са предявени при условията на ЗОДОВ, а при условията на ЗОДВПГ; неправилно е приложена разпоредбата на чл. 18 ал. 1 б. “б” ЗВВСНРБ (отм.), защото офицерите на свръсрочна служба могат да бъдат уволнени по здравословни причини, но в случая няма заключение на военномедицинска комисия, която да предхожда уволнителната заповед. В изложение към касационната жалба по реда на чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК се сочи, че обжалваното решение третира съществени въпроси от материята на административните действия, довеждащи до значими ефективни последици за заангажираните по трудови и други служебни правоотношения, както и относно приложното поле на косвения съдебен контрол върху такива действия и техните последици – основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.
Ответникът М. на о. не дава отговор по реда на чл. 287 ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С решението си въззивният съд приел, че съобразно разпоредбите на ЗВВС (отм.) не се предвижда заповедта за уволнение от въоръжените сили да се връчва на военнослужещия, поради което не е налице виновно бездействие на съответните длъжностни лица; тези заповеди не могат и да се обжалват по съдебен ред; не се установява незаконосъобразност на заповедта за уволнение – касаторът не представя доказателства, че към момента на издаването на заповедта не е било налице соченото в нея основание за уволнение, а не се установява заповедта да е и нищожна; не е установена връзка между претърпените от касатора вреди и неправомерно действие или бездействие на длъжностни лица при ответника.
Касационният съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане.
Допускането до касационен контрол се търси по третото основание на чл. 280 ал. 1 ГПК – поради необходимостта ВКС да разреши поставен правен въпрос, разрешаването на който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Разглеждането на спора пред касационната инстанция по съществото му съобразно правилата на ГПК се предхожда от процедура по допускане на касационното разглеждане. Допускането до касационен контрол е обвързано с поставянето от касатора на правен въпрос, имащ значение за изхода на конкретното дело, включен е в предмета на спора и неговото разрешаване е обусловило крайния резултат по спора. Както приема задължителното за съдилищата ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК, т. 1, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284 ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. ВКС така също не може да допусне касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, но касаторът не го сочи, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение.
В разглежданата к. жалба касаторът не е поставил правен въпрос, който да отговаря на посочените критерии. Простото изявление на касатора, че решението третира съществени въпроси от материята на административните действия, както и приложното поле на косвения съдебен контрол върху такива действия, не определя обуславящ изхода на спора въпрос, разрешаването по различен начин на който би довело до различен резултат. Макар да е вярно, че в случая съдът се е занимал с въпроси във връзка с административни действия, касаторът не е посочил по кой точно проблем, включен в предмета на спора, се дължи от страна на ВКС произнасяне в процедурата по чл. 290 ГПК, за да се установи точно прилагане на закона. Ето защо касационният контрол не следва да бъде допуснат.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 1* от 17 ноември 2009 г., постановено по гр.д. № 1* по описа на апелативния съд в гр. С. за 2009 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: