О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 334
гр.София 01.06.2010г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети май през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева частно гр.дело № 274/2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по чл. 274, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 ГПК от 2007 г.
Образувано е по частна жалба, подадена от Й. С. Д. с адрес гр. А., ул. В. № 20 срещу определение № 64 от 11.03.2010 г., постановено по гр.д. № 4/2010 г. от състав на трето гражданско отделение на Върховния касационен съд.
В същата жалбоподателят излага доводи за неправилност на обжалваното определение като счита, че молбата за отмяна е допустима и основателна. Твърди, че е налице ново обстоятелство, което е основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, а именно не е представено доказателство, че процесният имот е в режим на СИО.
В срока по чл. 306, ал. 3 ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна.
Частната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна:
Подадена е молба за отмяна на влязло в сила решение № 488 от 30.09.2009 г. по гр. д. № 1268/2008 г. на ВКС II г. о. на осн. чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.
В обжалваното определение съставът на Върховния касационен съд, трето гражданско отделение е приел, че в молбата за отмяна не се сочат нови обстоятелства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК и че изложеното не може да обоснове никое от изчерпателно посочените основания за отмяна по чл. 303 от ГПК, тъй като с нея се навеждат общи касационни оплаквания, поради което същата е оставена без разглеждане, като недопустима.
Определението е правилно.
В конкретния случай молителят поддържа, че е налице хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, но не сочи кое е новото обстоятелство, нито представя доказателства в тази насока. Така обосновано искането е недопустимо, тъй като на практика в жалбата се съдържа единствено бланкетно позоваване на конкретната норма. Твърдението, че решението е постановено при липса на доказателства, по своето естество представлява оплакване за неправилност на съдебния акт. Същото се преклудира с постановяване на решението, с което производството е приключило и е следвало да бъде направено, докато то е било висящо.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № №* от 11.03.2010 г., постановено по гр.д. № 4/2010 г. от състав на трето гражданско отделение на Върховния касационен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: