О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№175
гр.София 15.03.2010г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети март през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА АЛБЕНА БОНЕВА
като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева частно гр.дело № 149/2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по чл. 274, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 ГПК от 2007 г.
Образувано е по частна жалба на М. К. В. и Х. К. Я. срещу определение № 174/19.10.2009 г. на Върховния касационен съд, трето гражданско отделение, постановено по касационно гр.д. № 1280/2009 г.
С него касационната жалба на страните срещу въззивно решение № 230/03.04.2009 г. по гр.д. № 1094/2009 г. на Софийски окръжен съд е оставена без разглеждане.
Частната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимни страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна:
Тричленният състав на Върховния касационен съд по гр.д. № 1280/2009 г. е приел, че касационната жалба е недопустима, тъй като обжалваемият интерес е под 1000 лв, преценен спрямо всеки отделен иск, предмет на въззивното решение.
Определението е правилно.
По така образуваното гражданско дело, всеки един от ищците е предявил иск в защита на собственото си субективно материално право – обезщетение за причинени неимуществени вреди от по 500 лв.
По всеки един от субективно съединените искове, предявени за общо разглеждане в исковия процес, се създават самостоятелни процесуални отношения със съда. Той преценява допустимостта на всеки един поотделно, което включва и изискванията за редовност на исковата молба. Всеки един от субективно съединените искове има своя цена и тя определя неговата родова подсъдност, както и евентуално възможността за касационно обжалване.
Недопустимо е по тези въпроси да се извършва преценка на базата на сбора от цената на всеки един от субективно съединените искове, като дори и държавната такса не се изчислява от техния сбор. Ето защо и доводите на жалбоподателите за общата цена на техните искове, са неоснователни, но дори общата сума е 1000 лв., което също попада в ограничението на чл. 280, ал. 2 ГПК.
Неправилното указание на въззивния съд за обжалваемост на неговия съдебен акт не обвързва касационната инстанция, която сама извършва проверка за допустимост на касационната жалба.
В заключение, обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 174/19.10.2009 г. на Върховния касационен съд, трето гражданско отделение, постановено по касационно гр.д. № 1280/2009 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: