О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 269
гр.София 27.04.2010г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесет и първи март през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева частно гр.дело № 447/2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 ГПК от 2007 г.
Образувано е по частна жалба на Й. З. Б. против определение № 1217/22.04.2009 г. на Софийски градски съд по гр.д. № 5101/2008 г., с което е върната частната му жалба до Върховен касационен съд.
Жалбоподателят излага съображения за неправилност.
Отговор по реда на чл. 276 ГПК не е постъпил.
Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение намира, че частната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 275 ГПК от легитимна срана срещу акт, подлежащ на обжалване пред Върховния касационен съд.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
С определение от 11.12.2008 г. състав на Софийски градски съд е потвърдил определение на първостепенния Софийски районен съд за прекратяване на производството, образувано по иск на Б. като недопустимо.
Срещу него е подадена частна жалба, която е оставена без движение за внасяне на държавна такса от 15 лв. по сметка на Върховния касационен съд. Администриращият съд е приел, че указанието е редовно връчено на 09.04.2009 г. при условията на чл. 44, ал. 1 ГПК.
В обжалваното определение е посочено, че срокът за изпълнение е изтекъл на 16.04.2009 г., но не е последвало изпълнение, включително и към датата на постановяване на съдебния акт – 22.04.2009 г.
Поради това частната жалба на Б. е върната.
Определението е неправилно.
Исковата молба е подадена на 18.09.2008 г., поради което производството изцяло е по ГПК от 2007 г. Призовките и съобщенията се връчват по процедурните правила на същия нормативен акт.
В атакуваното определение администриращият съд се е позовал на чл. 44, ал. 1 ГПК, в която е посочен начина, по който се удостоверява връчването, включително и при отказ да се приеме съобщението. Тази норма няма отношение към случая, защото указанието по чл. 275, ал. 2, вр. чл. 262, ал. 1 ГПК не е връчено на адресата Й. Б. Призовкарят е записал, че на 09.04.2009 г. той не е открит на адреса, както и по-рано при посещенията на 04.04.2009 г. Майката, която живее в дома не приела съобщението, като заявила, че синът й не е в София. Отразеното от връчителя е удостоверено за вярност още и с подпис на свидетел.
Майката на Б. безспорно е пълнолетно лице от домашните му и попада в кръга на другите лица по чл. 46, ал. 2 ГПК, чрез които може да се връчи съдебното съобщение, но само с нейно съгласие. Отказът й да приеме съобщението не е приравнено от законодателя на редовно връчване, каквото е при отказа на адресата или негов пълномощник /чл. 44, ал. 1, изр. 3 и 4 ГПК/.
В определението, с което е върната частната жалба на Б. администриращият съд, освен това е изложил съображения, които евентуално имат отношение към хипотезата на чл. 41 ГПК – адресатът не бил открит на адреса, извън София е, а майката отказала да посочи новия адрес.
Както вече се изясни, майката на Б. не е негов съдебен адресат, нито пълномощник. Тя няма задължение да сочи нов адрес на страната, така че отказът й да го стори не може да се квалифицира като неизпълнение на процесуални задължения от Б. Той е длъжен да уведоми съда при постоянна промяна на адреса, който е съобщил или на който веднъж му е връчено съобщение, включително, ако отсъства временно за срок повече от един месец, както и да посочи съдебен адресат, когато живее или замине за повече от един месец в чужбина.
В случая няма данни за настъпване на някое от посочените обстоятелства. Такива не са удостоверени и от връчителя на съобщението с указанието на съда за оставяне на частната жалба без движение. От него е видно, че Б. е извън София, като отсъствието му от адреса е установено за период от 5 дни /4-9 април/. Следователно, не би могло и да става реч за приложение на някоя от хипотезите на чл. 40, ал. 2 и чл. 41, ал. 2 ГПК.
Законовата регламентация, свързана с призоваването е строго формална, защото с факта на връчване на призовка, съобщение и други книжа от съда, се следват сериозни за страните правни последици, включително санкционни; започват да текат срокове, някои от които преклузивни.
Ето защо, неправилното връчване изключва последицата на чл. 273, р. чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК.
В заключение, определението, което е предмет на настоящата проверка се явява неправилно и следва да бъде отменено. Съставът на Върховния касационен съд намира за нужно да изясни, че удостоверените от длъжностното лице по призоваването обстоятелства при връчването на съдебни съобщения, се извършва само чрез неговия подпис по правилата на чл. 44 ГПК, като няма хипотеза при която свидетел чрез подписа си да потвърждава удостовереното от връчителя – правилото на чл. 47, ал. 1, изр. 2 ГПК от 1951 г. /отм./ не е възприето в новия кодекс.
Следва да се укаже също така, че актът по администриране на жалби, включително връщането им от администриращия съд поради пропуснат срок или неостранена нередовност, става с разпореждане, който акт е едноличен.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 1217/22.04.2009 г. на Софийски градски съд по гр.д. № 5101/2008 г.
ВРЪЩА делото на въззивния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: