Р Е Ш Е Н И Е
№ 187
София, 30.07. 2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на четвърти март две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при участието на секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдия Б.Ташева
гр.д. № 466 по описа за 2008г. и въз основа на данните по делото и закона приема следното:
Производството е по чл.218е ал.1 във вр. с чл.218а ал.1 б. „б” от ГПК /отм./ във вр. с пар.2 ал.3 от ПЗР на ГПК. Образувано е по касационната жалба на а. П като процесуален представител на Н. Г. Г. от гр. Ст. З. срещу въззивното решение Пловдивския апелативен съд, постановено на 22. Х.2007г. по гр.д. № 787/2007г.
Ответникът по касационната жалба Т. М. Д. от гр. Ст. З. не е заявил становище пред настоящата инстанция.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, намира, че касационната жалба е допустима, а разгледана по същество – и основателна, съображенията за което са следните:
С атакуваното решение Пловдивският апелативен съд е отменил решението на С. окръжен съд по гр.д. № 848/2006г. и вместо него е постановил друго, с което е осъдил Н. Г. Г. да заплати на Т. М. Д. 17000лв. на основание договор за заем от 17.V.2006г., ведно със законната лихва, считано от 16. Х.2006г. до окончателното изплащане, както и 420лв. лихва за забава за периода 17.VІІ. – 16. Х.2006г.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че със запис на заповед от 17.V.2006г. с нотариално заверен подпис ответницата, сега касатор, се е задължила безусловно да заплати на ищеца 17000лв. на 17.VІІ.2006г. С влязло в сила определение на С. РС № 1350/28.ІХ.2006г. по ч.гр.д. № 1154/2006г. на ищеца е отказано издаването на изпълнителен лист въз основа на този документ, тъй като в текста му липсва израз „запис на заповед” съобразно разпоредбата на чл.535 т.1 от ТЗ. Записът на заповед не е оспорен и е годно доказателство за преценка на отношенията между страните. Той съдържа всички елементи на договора за заем – размер на предоставената сума и дата за връщането й, и има правна характеристика на разписка, удостоверяваща получаването на сумата от издателя и задължението му за връщането й. Не се установява ответницата да е изпълнила задължението си за връщане на сумата, което обуславя основателност на претенциите за присъждане на главницата и лихвите.
В касационната жалба са изложени съображения за допуснати съществено процесуално нарушение, необоснованост и незаконосъобразност – касационни основания по чл.218б ал.1 б. „в” от ГПК /отм./. Твърди се неправилност на извода на въззивния съд за установено по делото наличие на заемно правоотношение между страните, тъй като ищецът не е осъществил по делото пряко и пълно доказване на това твърдяно от него обстоятелство. Неправилно представеният запис на заповед е оценен като обективиращ разписка за получаване на сума и договор за заем, въпреки че този документ е едностранен, в него не се съдържат изявления за даване и получаване на сума, нито за връщане на такава. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск. Претендират се и разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, като прецени релевираните в касационната жалба оплаквания във връзка с данните по делото, намира, че атакуваното решение е неправилно.
И. си, че с представения по делото т.н. „запис на заповед” е установено наличието на сключен между страните договор за заем за процесната сума, въззивният съд е направил в нарушение на правилата за доказателствената тежест, установени в разпоредбата на чл.127 ал.1 от ГПК /отм./, според които всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения.
Несъмнено установено е в случая, че с влязло в сила определение по ч.гр.д. № 1154/2006г. на С. РС е отхвърлена молбата на ищеца Д. за издаване на изпълнителен лист въз основа на записа на заповед, като е прието, че този документ не е редовен от външна страна и не е запис на заповед поради липса в текста му на един от съществените реквизити. При това положение и при липса на каквито и да било други доказателства по делото „записът на заповед” с нотариална заверка на подписа на касаторката – ответница, в който тя заявява безусловното си задължение на 17.VІІ.2006г. да заплати на ищеца 17000лв., представлява само нейно едностранно изявление, но той не обективира сам по себе си възникнало и съществуващо между страните заемно правоотношение. Това е така, тъй като в този документ не се съдържа изявление за получаване на сумата, поради което той няма характеристиките на разписка, както е приел въззивният съд, и от него не става ясно основанието за поетото задължение за плащане. А не всяко плащане на суми от едно лице на друго става въз основа на сключен договор за заем. То може да следва от договор за дарение, да представлява уреждане на сметки и др. Ето защо поетото едностранно задължение за плащане не може да се презумира като дължимо по договор за заем, а следва да бъде несъмнено установено с допустимите от закона доказателствени средства, тежестта за което в случая е на ищеца. Неправилно е позоваването от въззивния съд в тази връзка на решение № 729/19.V.2003г. на ВКС на РБ, ГО, по гр.д № 1596/2002г., тъй като не е взето предвид, че по това дело освен записът на заповед е било направено и признание от ответната страна, че сумата по него е била реално получена от нея.
Като е приел противното, въззивният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалния закон, довело до несигурност в правилността на приетата от него фактическа обстановка по спора, а следователно и до невъзможност да се извърши касационен контрол за правилността на правните му изводи. Ето защо и на основание чл.218ж ал.1 изр.2 от ГПК /отм./ атакуваното решение следва да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд с произнасяне и по претендираните за настоящата инстанция разноски.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА решението на Пловдивския апелативен съд, трети състав, постановено на 22. Х.2007г. по гр.д. № 787/2007г., и
ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг негов състав.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: