Р Е Ш Е Н И Е
№ 240
София, 30.03.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на 16 март две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при участието на секретаря Юлия Георгиева
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Жанета Найденова
гр.дело № 1131/2008 година по описа на пето гражданско отделение и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.218а б.”а” ГПК.
Районният съд в гр. М. е признал за установено по отношение на К. З. К. ,А. К. Н. и К. А. Н.,че ищците К, И. Б. В., К. И. В. и Г. К. И. са собственици на 1 / 2 ид.част от празно дворно място от 296 кв.м.представляващо УПИ * от кв.121 по плана на гр. М.. Със същото решение е отхвърлил исковете им за признаване права на собственост и върху 1 / 2 ид.част от навес-керемиден покрив от жилищната сграда до тухлената ограда на имота,целият от 70 кв.м. площ и за отмяна на нот.акт № 72/97г в частта в която са прехвърлени права на собственост върху същия навес над 4/12 ид.части и за отмяна на нот.акт № 288/98г над 1 / 12 ид.част.
Районният съд осъдил А. К. Н. да развали незаконно изградените колони и направения от него ламаринен покрив в УПИ * от кв.121 по плана на гр. М., като възстанови старото положение на навеса с керемиди. Съдът отменил и нот.акт № 138/2001г на нотариуса при Монтанския районен съд Б. П. Присъдени са съдебни и деловодни разноски.
Това решение е било обжалвано от ищците К,И. Б. В., К. И. В. и Г. К. И. в частта в която исковете им за 1 / 2 ид.част собственост върху покрито дворно място-навес,заемащо 70 кв.м. са били отхвърлени ,както и в частта в която са били отхвърлени исканията им за отмяна на нот.акт 72/97г за прехвърлени права над 4 / 12 ид.части и за нот.акт № 288/98г за прехвърлени права над 1 / 12 ид.част.
Решението е било обжалвано и от А. К. Н. в частта в която е бил осъден да развали незаконно изградените колони и направения от него ламаринен покрив в УПИ * от кв.121 по плана на гр. М.,като възстанови старото положение на навеса с керемиди.
Окръжният съд в гр. М. с решението си от 20.07.2007г по гр.. № 67/2007г оставил в сила първоинстанционното решение с изключение частта в която ответниците по исковете са били осъдени да заплатят разноски на ищците над 153.91 лева до 307.82 лева в която част отменил решението,а в останалата част-т.е. да заплатят разноски в размер на 153.91 лева , го оставил в сила.. Със същото решение ищците по първоначалните искове са били осъдени да заплатят на ответницата К. А. Н. направените по делото разноски за въззивната инстанция в размер на 150 лева.
Касационни жалби срещу решението на Монтанския окръжен съд са подадени от И. Б. В., К. И. В. и Г. К. И. ,всички чрез адвокат А в частта с която са били отхвърлени исковете им за собственост върху 1 / 2 ид.част от покритото дворно място –навес от 70 кв.м. и за отмяна на двата нотариални акта в частите над 4/12 ид.част по нот.акт № 72/97г и над 1 / 12 ид.част по нот.акт № 288/98г.
Касационна жалба срещу решението на Окръжния съд в г. Монтана е подадена и от А. К. Н. и от З. К. П. и двамата в качеството си на наследници на К. З. М. ,починала на 24.03.2005г.в частта в която са уважени исковете за премахване на изградените колони и ламаринения покрив в УПИ * от кв.121 по плана на гр. М. и в частта в която е отменен нот.акт № 138/2001г
Върховният касационен съд след проверка на изложените и в двете касационни жалби основания за касация на въззивното решение на Окръжния съд в гр. М.,прие следното:
От всички събрани по делото доказателства е било установено,че действително с нот.акт № 39/9.02.1956г на Михайловградския районен съд на името на К. Х. Л. , по мъж К. З. и на името на К. З. И. по мъж К. Н. е бил закупен недвижим имот,представляващ дворно място от 300 кв.м.,урегулирано в парцел ****ХХ от кв.60 по регулационния план на гр. М. заедно с построените върху него „двуетажна масивна къща и други постройки „,като изрично е било посочено че правата им били равни-т.е. по 1 / 2 ид.част.
Двете съсобственички починали: Ката З. К. на 24.03.2005г и като свои наследници оставила синовете си З. К. П. и А. К. Н.. А починала на 28.04.2006г и като свои наследници оставила дъщеря си Г. К. И. и наследниците на починалата й дъщеря Т. К. В. ,починала на 19.02.1999г,-съпруг И. Б. В. и син К. И. В., всички конституирани като страни по делото.
Преживе, обаче, видно от протокола на Михайловградския районен съд от 9 декември 1982г,приложен на л.15 по гр.д. № 20/2003г на Районния съд в гр. М., те извършили съдебна доброволна делба в която участвали и техните съпрузи тъй като недвижимият имот е бил придобит по време на браковете им и в дял на семейство и К. З. К. бил поставен първия етаж от жилищната сграда заедно с двете източни мазета и 1/ 2 ид.част от дворното място,което съделителите разпределили и в този дял първи била неговата югоизточна половина. Конкретно в спогодбата е посочено,че ползването ще бъде до стъпалата за втория етаж ул.”В„ и ул.”Л”,вътрешният вход се отнасял до възможността им да минават през него за мазетата,” а за етажа си ще ползват двата западни входа,по-точно единият западен,другият южен.”
Дял втори бил разпределен за семейство и К. Н. М. и той включвал: втория етаж от жилищната сграда,1 / 2 ид.част от имот с пл. № 741 целият от 300 кв.м.,”,трите западни мазета със северозападния вход към мазетата и „В този дял втори се включва и целият навес в северната част на двора,като ще ползва останалата част от дворното място”
С нот.акт № 72 от 28 ноември 1997г К. З. М. дарила внучката си К. А. Н. със 7/12 ид.части от втория етаж на къщата,построена в дворно място представляващо парцел **** от кв.121 по плана на гр. М.,целият от 296 кв.м., 4/ 6 ид.части от трите западни мазета и 4 / 12 ид.части от дворното място и с 4 / 6ид.части от навеса със застроена площ от 70 кв.м.,находящ се в същото дворно място.
С друг нотариален акт № 288/98г,приложен на л.19 Ката З. М. дарила сина си А. К. Н. с 1 / 12 ид.част от втория етаж на жилищната сграда, а неговия брат З. К. П. му продал / на А. К. Н./ своята 1/12 ид.част от дворното място и заедно с 1 / 6 ид.част от втория етаж и от трите западни мазета и от навеса находящ се в северната част от двора.
Както правилно е приел Окръжният съд в гр. М. тези разпоредителни сделки законосъобразно са били извършени в рамките на правата на собственост,които е притежавала К. З. М. К. ,веднъж на собствено основание,втори път като наследник на своя съпруг-т.е. те са били собственици на целия втори етаж от къщата,която имала застроена площ 147 кв.м. и на половината от дворното място. В тази половина е бил т.н. навес,който по спогодбата е бил поставен в изключителна собственост на К. З. и на нейния съпруг К. Като пряк наследник на баща си З. К. П. е имал правото да продаде на брат си А. К. Н. своята 1/6 ид.част от втория етаж,от западни мазета и от т.н.”навес”. Защото наследството на К. Н. М. се е наследявало от неговата съпруга и деца по равно-чл.9 ал.1 от Закона за наследството,а съгласно чл.19 от Семейния кодекс правата на двамата съпрузи в придобитото са равни-т.е. преживялата съпруга К е имала 4/6 ид.части или 8/12 ид.части,а нейните синове са имали по 1/6 ид.част или по 2/ 12 ид.части.
Ищците-първоначално другата К. Х. К. ,а след нейната смърт нейните и на К. З. К. деца-Г. К. И.-пряк наследник и наследниците на сестра й Т. К. В. и К. В. -са искали с влязло в сила решение да се приеме че те са съсобственици с права равни на 1 / 2 ид.част от дворното място,цялото от 296 кв.м. представляващо УПИ * от кв.121 по плана на гр. М. и този иск е бил уважен.
Искали са съдът да ги признае и за собственици на 1 / 2 ид.част от т.н.”навес”,но както се посочи,той е станал изключителна собственост на другите двама съсобственици- на К. и К. М. по силата на извършената на 9.12.1982г доброволна делба. Несъстоятелно е твърдението,че „целият навес”,заемащ северна част от двора,бил поставен в дял на ответниците по исковете само за ползване,а не в собственост. Така както е била редактирана спогодбата,навесът е собственост на К. З. К. и на К. Н. М. ,за което свидетелства и размерът на оценката на двата дяла. За дял първи-т.е. на ищците-тя е била 13 062 лева,а за дял втори-т.е. на ответниците- 17 992.04 лева. Не би могло само за ползване на място оградено от външна ограда и къща само с дървен покрив да има разлика повече от 4 500 лева или около 5 000 лева / 4 930 лева/. Това означава,че е било платено допълнително и мястото. За това при разпределяне на ползването на останалата част от съсобственото дворно място,за този дял ІІ ри не е имало отделно празно дворно място,а само за общо ползване 5 кв.м.,което е означавало че от половината на терена по-голямата част е била застроена и за това за ползване е имало само 2.5 метра от ответниците. По делото данните са били че застроената площ на т.н. навес била 74 кв.м. плюс 147,равно на221 кв.м. Тази сума приспадната от квадратурата на УПИ от 296 кв.м. дава разлика от 75 кв.м.,която по разпределение е дадена на ищците.
Окръжният съд обосновано и законосъобразно е приел,че т.н. навес е собственост на наследниците на К. З. и правилно е отхвърлил исковете за признаване права на собственост,респ. и за осъждане за предаване на владението върху 1 / 2 ид.част от него. Законова последица от уважаването или отхвърлянето на исковете за собственост е издадените в охранителното производство нотариални актове да се отменят или изменят. В случая щом спорът се разрешава по гражданскоправен ред и щом се приема,че разпоредителните сделки не засягат правата на третите лица /чл.431 ал.2 ГПК /отм/, Върховният касационен съд приема,че законосъобразно са отхвърлени и исканията за отмяна –„обезсилване” на нот.акт № 72 от 28 ноември 1997г с който К. З. М. дарила внучката си К. А. Н. и с 4/6 ид.части от навеса със застроена площ от 70 кв.м.,находящ се в същото дворно място” в частта над 4/12 ид.части ?! /или над 1/ 3 ид.част и се пита по какъв начин ищците са изчислили тези права!/
А така също и искането за отмяна на нот.акт № 288 от 15 декември 1998г с който К. З. М. ,вдовица дарила сина си А. К. Н. само с 1 / 12 ид.част от втория етаж от жилищната сграда,а неговият Брат З. К. П. му продал собствената си 1 / 12 ид.част от парцел **** от кв.121 от общо притежаваните 2 / 12 ид.части останали в наследство от баща му,заедно с 1 / 6 ид.част от втория етаж от жилищната сграда и „ такива идеални части-т.е. 1/ 6 ид.част- от навеса находящ се в северната част от парцела” / и пак над 1 / 12 ид.част ?!/.
По делото е било изяснено,че А. К. Н. се снабдил с нот.акт издаден по реда на обстоятелствената проверка-т.е. по давност- за право на собственост върху т.н.”постройка-бивш магазин с площ 75 кв.м.-нот.акт № 138/2001г. В тази част Монтанския окръжен съд е издал неправилен съдебен акт,който следва да се отмени и тъй като не се налага събирането на нови доказателства,Върховният касационен съд да разреши спора с отхвърляне на исковете.
Както се посочи по-горе,навесът е изцяло е бил собственост на родителите на А. К. Н.. В една част той го е придобил чрез наследяване,в друга-по покупко-продажба частта от брат си. Ако някой би имал претенции за собственост върху т.н. постройка” или „навес”-това биха били наследниците на К. З. ,но не и наследниците на К. Х. С нози нотариален акт не се засягат техните права и за това в случая не са налице основанията за неговата отмяна по чл.431 ал.2 ГПК /отм/.
Основателна е касационната жалба ,подадена от А. К. Н. и в частта в която е било постановено в решението на Монтанския окръжен съд разваляне на „незаконно изградените от него колони и направения от него ламаринен покрив в ЕПИ VІІІ-741 от кв.121 по плана на гр. М.,като възстанови старото положение-навес с керемиди”. В тази част решението е необосновано и незаконосъобразно. След като е прието,че ищците не са собственици на т.н. „навес” те нямат правен интерес за коригират преустройството или подмяната на материала на това,на което се е легитимирал като собственик касационният жалбоподател А. Н. по делото няма никакви доказателства с изграждането на колоните на мястото на старите ограждения ако е имало такива,но дори и да не е имало,на тази площ от около 74-75 кв.м.,защото в спогодбата е посочено „целият навес”- той е бил собственик и е можел да строи,огражда,преустроява и пр. Ако с товае пречел на другите съсобственици в имота пълно да упражняват правата си на собственици,тогава искът с правно основание чл.109 ЗС би бил основателен. В конкретния случай такива доказателства по делото не е имало. Имало е отделни данни за незаконно строителство но това има значение за строителния надзор и градоустройствените правила. В конкретния случай е ирелевентно.
В тази част решението следва да се отмени и исковете-да се отхвърлят.
В заключение,касационната жалба подадена от адвокат А в качеството й на процесуален представител на И. Б. В.,К. И. В. и Г. К. И.,следва да се остави без уважение.
Основателни са жалбите на А. К. Н. и на З. К. П. и по изложените по-горе съображения, решението на Окръжния съд гр. М. следва да се отмени в обжалваните части и да се постанови ново решение с отхвърляне на предявените искове.
Върховният касационен съд на основание гореизложеното,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА решението на Окръжния съд в гр. М. от 20.07.2007г по гр.д. № 67/2007г в частта в която е оставено в сила решението на Районния съд гр. М.,осъждащо А. К. Н. да развали незаконно изградените от него колони и направения от него ламаринен покрив в УПИ VІІІ-741 от кв.121 по плана на гр. М., като възстанови старото положение-навес с керемиди,както , в частта в която е отменен нотариален акт № 138 т.ІІІ нот.дело № 440/2001г и в частта в която е оставено в сила решението присъждащо в полза на И. Б. В. ,К. И. В. и Г. К. И. направени по делото разноски в размер на 153.91 лева и в тази част ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете,предявени от И. Б. В. ,К. И. В. и Г. К. И. срещу А. К. Н. за разваляне на изградените колони и на направения от него ламаринен покрив в УПИ VІІІ-741 от кв.121 по плана на гр. М. и за възстановяване на старото положение-навес с керемиди,както
и за отмяна на нот.акт №138 том.ІІІ рег. № 9* дело № 440 от 04.07.2001г на нотариуса Б. П. с район на действие Монтански районен съд.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.
ОСЪЖДА И. Б. В. ,К. И. В. и Г. К. И. да заплатят на А. К. Н. и на З. К. П. направените пред ВКС разноски общо в размер на 76.50 лева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: