Р Е Ш Е Н И Е
№ 414
София, 27.07. 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на 13 май две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при участието на секретаря Стефка Тодорова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Жанета Найденова
гр.дело № 1049/2008 година по описа на пето гражданско отделение и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.218а б.”а” ГПК/отм/
„Б” О. гр. Б. ч. своя процесуален представител а. И е обжалвало решението на Бургаския окръжен съд от 18 октомври 2007г по гр.д. № 383/2008г с което е оставено в сила решението на Бургаския районен съд от 10.04.2007г по гр.д. № 638/2006г. С това решение районният съд отхвърлил исковете,предявени от„Б” О. гр. Б. срещу О. Н. за заплащане на сумите 7 000 лева-адвокатско възнаграждение, 6000 лева внесена държавна такса и 1000 лева- внесен хонорар за графологична експертиза,всички суми по приключило гр.д. № 78/2004г.на Бургаския окръжен съд.
В касационната жалба се твърди,че решението на Бургаския окръжен съд било неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон и на съществени съдопроизводствени правила,освен това било и необосновано-отменителени основания по чл.218б ал.1 б.”в ГПК /отм/.
Върховният касационен съд след проверка на изложените основания за касация на въззивното решение,прие следното:
Оплакванията са неоснователни.
Правната квалификация на исковете предявени от „Б” О. срещу О. Н. правилно са били квалифицирани като искове за присъждане на обезщетение на правно основание чл.49 във вр.с чл.45 ЗЗД. Квалификацията е била направена въз основа на изложените в исковата молба обстоятелства-по вина на длъжностното лице от О. Н. била издадена скица на лице което не било упълномощено от търговското дружество за това и въз основа на нея и другите документи,бил продаден хотел „Л” на ЕТ „К” гр. Б.. Ищецът „Б” О. бил принуден да заведе гр.д. № 78/2004г на Бургаския окръжен съд и по това дело да направи разходи за адвокатско възнаграждение в размер на 7 000 лева,за държавна такса 6 000 лева и за заплащане възнаграждение на експерт-графолог- 1000 лева.
Така предявените претенции са били неоснователни.
Допустимо е било търсене на обезщетение за вредите,които ищецът евентуално би претърпял от неправомерно издадена скица за продажба на неговия имот-хотел „Л” в к.к.”С”,но тежестта на доказване е винаги на негова страна и задължително той трябва да докаже пряка причинна връзка между противоправното поведение на лице на което ответникът-О. Н. е възложила работа при и по повод на която е настъпила вредата.
Вярно е твърдението че направените разходи при воденето на едно гражданско дело за установяване нищожност на прехвърлителната сделка представляват намаляване имуществото на ищеца, ,но не е допустимо отделно, по още не приключилото производство ,да се претендират направените по делото разноски. Както е прието и в теорията и в практиката, отговорността за разноски по делото представлява правото на едната страна да иска и задължението на другата страна да плати направените разноски от страната,в чиято полза съдът е решил делото. Тя представлява едно гражданско правоотношение,което произтича от процесуалния закон и е уредено от него. Фактическите състав, от който се поражда включва: неоснователно предизвикан правен спор, разноски причинени от воденето на делото по повод на този спор, съдебно решение,което потвърждава правното твърдение на претендиращата страна. Отговорността за разноски е обективна,невиновна отговорност и не е отговорност за вреди защото обхваща само направените по делото разноски. Тази отговорност може да съществува само по висящ процес и неможе да се търси в отделно производство. Обхваща направените по делото разноски-внесена държавна такса,изплатен адвокатски хонорар, изплатено възнаграждение на вещо лице,без което не може да се реши спора ,изплатено възнаграаждение за явяване на свидетели в открито съдебно заседание, изплатен хонорар на преводач и пр.-всички суми изплатени на някое от тези основания представляват разноски,които страната прави по повод на делото-чл.64 ал.1 ГПК /отм/. Тя има право да иска другата страна да й заплати така направените разноски ако се укаже че е предизвикала нуждата от делото ч. неоснователното си твърдение /оспорване на съществуващо право или претендиране на несъществуващо право./
В конкретния случай, гр.д. № 78/ 2004г на Бургаския окръжен съд все още не било приключило и делото било висящо пред Бургаския апелативен съд. По това гражданско дело не е имало никакви пречки страната-ищец да претендира направените по делото разноски-държавна такса, адвокатски хонорар и хонорар за експерт, защото и по него не би имало определение за присъждане на разноските,ако те не са поискани своевременно. Съдът не се произнася служебно, а само по искане на страната,която се е указала права в предизвикания спор.
Както правилно е приел и Бургаския окръжен съд ,пред него производството е било висящо по твърдения за претърпяни от поведението на служител на О. Н. , имуществени вреди.
Твърденията за противоправно поведение на лице на което работодателя е възложил определена работа,при и по повод на която са настъпили вреди ,не са били доказани и за това законосъобразно исковете са били отхвърлени. Не е била налице гаранционно обезпечителната отговорност на работодателя по чл.49 ЗЗД. О. Н. не е можела да отговаря за направените по делото разноски по гражданско дело по което тя не е била страна.
Решението на Бургаския окръжен съд е правилно постановен съдебен акт.
Не са налице отменителните основания по чл.218б ал.1 б.”в” ГПК и за това и на основание гореизложеното Върховният касационен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решението на Бургаския окръжен съд от 18.10.2007г по гр.д. № 383/2007г
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: