Р Е Ш Е Н И Е
№ 261
гр.София 23.03.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети март през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 303/2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 218а б. “а” ГПК от 1952 г. /отм./, вр. § 2, ал. 3 ПЗР ГПК /ДВ бр. 59/ 2007 г./
Образувано е по жалби на Д. К. К., Й. К. В., Т. М. К., Н. С. К., Г. С. К., И. С. К. и С. Т. Г., всички действащи чрез адв. Н против въззивното решение № 59/10.05.2007 г. и решение № 220/25.10.2007 г., постановено по реда на чл. 193 ГПК /отм./, двете на Сливенския окръжен съд по гр.д. № 53/2007 г.
Касаторите не сочат в нито една от жалбите, в какво се изразяват пороците на обжалваните съдебни актове, нито са изложили мотиви.
Ответникът по касация О. Н. не възразява по реда на чл. 218г ГПК.
Съдебният състав, като взе предвид изложените касационни основания, доводите на страните и данните по делото съобразно приложимите нормативни актове, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК от легитимни страни и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Жалбата е неоснователна.
Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл. 108 ЗС.
С решението от 10.05.2007 г., допълнено на 25.10.2007 г., въззивният съд, въззивният съд ги е отхвърлил.
За да постанови този резултат е приел за установено, че процесният имот в с. Б., община Н. е бил закупен от К. М. през 1948 г. Неговите наследници извършили замяна през 1989 г. с О. Н., като срещу този имот получили друг, както и парично изравняване на разликата в стойността на разменените престации.
През 1984 г. внучката на М. – С. Т. Г. е поискала „обратна замяна”.
Със заповед от 09.08.1994 г. е разрешено да се извърши такава, като разликата между цената на имотите от 7800 до 18 000 лв. е следвало да се заплати от наследниците на К. М.
Това не е сторено, нито е сключен договор за разрешената замяна, поради което и собствеността върху спорния имот не е придобита обратно от наследниците на М.
Този имот, също така е отреден за изграждане на обществено мероприятие – Профилакториум, което е осъществено.
В заключение, съдът е приел, че липса активна материално-правна легитимация и с първото решение е отхвърлил иска да се признае в отношенията между страните, че ищците са собственици на процесния имот.
С допълнителното решение, съдът е отхвърлил и искането, съдържащо се в претенцията по чл. 108 ЗС за предаване владението върху имота.
В процедурата по чл. 193 ГПК съдът е установил, че е пропуснал да се произнесе по част от искането, с което е бил надлежно сезиран. Като е отчел вече постановения резултат относно собствеността, е заключил, че претенцията за ревандикация е неоснователна.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Проверката на касационната инстанция се изчерпва в рамките на заявените оплаквания. Служебно преценява дали са допуснати нарушения, водещи до нищожност или недопустимост на съдебния акт, за точното приложение на материалния закон и необходимостта от ползване на специални знания за изясняване на спора от фактическа страна.
При служебно извършената проверка в горните параметри, настоящият състав не откри пороци на въззивното решение.
Материалният закон е правилно издирен, който точно е приложен при установените по делото факти. Делото е изяснено от фактическа страна, като съдилищата са ползвали и съдебно-технически експертизи за изясняване на всички релевантни за спора обстоятелства, за които това е било нужно.
МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение № 59/10.05.2007 г. и решение № 220/25.10.2007 г., постановено по реда на чл. 193 ГПК /отм./, двете на Сливенския окръжен съд по гр.д. № 53/2007 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: