Р Е Ш Е Н И Е
№916
гр.София21.12.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 3125/2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 218а б. “а” ГПК от 1952 г. /отм./, вр. § 2, ал. 3 ПЗР ГПК /ДВ бр. 59/ 2007 г./
Образувано е по жалба на В. В. В. против въззивно решение № 49/06.02.2008 г. на Благоевградския окръжен съд, постановено по гр.д. № 1148/2006 г. в частта по извършване на делбата чрез публична продан на жилищния имот и отхвърлената претенция по чл. 286 ГПК/отм./ за разликата над 3088 до 45 028 лв.
Касаторът твърди неправилност на атакувания съдебен акт.
Ответникът по касация А. И. Х. не е възразил по реда на чл. 218г ГПК /отм./, нито е изразил становище до приключване на съдебния спор. Постъпили са писмени бележки след съдебното заседание.
Съдебният състав, като взе предвид изложените касационни основания и данните по делото съобразно приложимите нормативни актове, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК /отм./ от легитимна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
При служебно извършената проверка, касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил това на първата инстанция, с което жилищният имот, предмет на делбата, като неподеляем, е изнесен на публична продан. Претенцията на В. против Х. за извършени подобрения в имота e частично уважена.
По жалбата срещу решението по чл. 288, ал 1 ГПК /отм./относно жилищния имот:
Доводите на касатора за основателност на искането й по чл. 288, ал. 2 ГПК /отм./ не намират опора в закона.
Въззивният съд, като е съобразил, че процесният имот – бивша съпружеска имуществена общност, прекратена с развод, е неподеляем, правилно е постановил прекратяване на съсобствеността чрез изнасяне вещта на публична продан, независимо, че има жилищен характер и В. В. няма собствено жилище. За да се приложи нормата на чл. 288, ал. 2 ГПК в случая е нужно още на бившия съпруг, направил искането за възлагане, да е предоставено упражняването на родителските права спрямо родените от брака деца, като непълнолетието на последните следва да е налице към момента на приключване на устните състезания в първата инстанция.
В случая е без значение кой е полагал грижи за децата след прекратяване на брака, каквито доводи прави касатора В. , защото дори към момента на развода те са били пълнолетни и няма решение по чл. 106 СК от 1985 г. /отм./.
След като липсват предпоставките, предвидени по закон за възлагане на жилището в изключителен дял на В. , искането й се явява неоснователно. Решението на въззивния съд по чл. 288, ал. 1 ГПК /отм./следва да бъде потвърдено.
По жалбата срещу решението, постановено в производството по сметките:
В. В. не е мотивирала поради какво е несъгласна с крайното заключение въззивния съд. То е обусловено от различни фактически и правни изводи относно отделните 48 подобрения, за които е поискала обезщетение Величкова. Съдът е приел, че за част от дейностите няма доказателства, че са извършени от нея, за други, че не повишават стойността на имота. Признато е извършването на довършителни работи, подробно обсъдени в осем точки от въззивния съд, който е направил извод, че за тях се дължат само разноските. Приел е сумите, посочени от заключението на съдебно-техническа експертиза, като е присъдил суми по всяко перо, но само до размера на поисканото.
Проверката на касационната инстанция се изчерпва в рамките на заявените оплаквания. Служебно преценява дали са допуснати нарушения, водещи до нищожност или недопустимост на съдебния акт, за точното приложение на материалния закон и необходимостта от ползване на специални знания за изясняване на спора от фактическа страна.
При служебно извършената проверка в горните параметри, настоящият състав не откри пороци на въззивното решение.
Неоснователно е и оплакването срещу оценката на имота. Съдът правилно я е определил към датата на извършване на делбата, с което законът е точно приложен.
В заключение, следва да се приеме, че обжалваното решение не страда от пороците, въведени като основание в двете касационната жалба, поради което и следва да бъде оставено в сила.
МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 49/06.02.2008 г. на Благоевградския окръжен съд, постановено по гр.д. № 1148/2006 г. в частта, с която е постановил изнасяне на жилищен имот, находящ се в Благоевград, ул. „Н” № 25 на публична продан, на осн. чл. 288, ал. 1 ГПК /отм./ и претенцията на В. В. В., заявена по реда на чл. 286 ГПК /отм./ е отхвърлена за разликата над 3088 до 45 028 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: