Р Е Ш Е Н И Е
№ 809
гр.София 30.10.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр. дело № 2145/2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 218а б. “б” ГПК от 1952 г. /отм./, вр. § 2, ал. 3 ПЗР ГПК /ДВ бр. 59/ 2007 г./
Образувано е по жалба на Г. В. В. против въззивно решение № 6/15.02.2008 г. на Великотърновския апелативен съд, постановено на по гр.д. № 458/2007 г.
Касаторът твърди неправилност на атакувания съдебен акт поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Доводите за нарушение на чл. 197 ГПК /отм./ относно пропускане на срока за въззивно обжалване от насрещната страна, по съществото си са за недопустимост на въззивния съдебен акт. Иска отмяна на решението, постановено от апелативния съд и потвърждаване на първостепенния съдебен акт.
Ответникът по касация И. К. И. в качеството си на едноличен търговец „И” не възразява по реда на чл. 218г ГПК /отм./.
Съдебният състав, като взе предвид изложените касационни основания, доводите на страните и данните по делото съобразно приложимите нормативни актове, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК /отм./ от легитимна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Предявен е иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД.
С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил това на първата инстанция е отхвърлил иска на Г. В. против едноличния търговец.
За да постанови този резултат, съдът е установил от фактическа страна, че между едноличен търговец „И” в качеството на обещател и С. П. С. като купувач е сключен предварителен договор за продажба на един недвижим имот в гр. В., подробно индивидуализиран за сумата от 230 000 лв., платена изцяло още преди подписване на договора. Определен е срок за подписване на окончателен договор – 30.08.2006 г. Той не е спазен, като и до приключване на спора, не е финализирана окончателната продажба.
Купувачът С. е сключил на 01.09.2006 г. договор за цесия с Г. В. /ищец по делото/. Въззивнят съд е приел, че предмет на същия е правото на собственост върху недвижимия имот, предмет на предварителния договор. Стигнал е да заключението, че това е вземане, каквото цедентът не притежава, а от друга страна с цесия не могат да се прехвърлят вещни права. Направил е още и извод, че договорът „при конкретната фактическа обстановка” е без предмет, което го прави нищожен.
В заключение, искът, предявен от В. е отхвърлен, тъй като не е встъпил в правата на купувача по предварителния договор като цесионер.
Решението е неправилно.
Неоснователно е оплакването на касатора, че въззивният съд не е обсъдил възражението му, че въззивната жалба на едноличния търговец – ответник по иска, е била просрочена. Съдът е обсъдил данните по делото и е изложил подробни съображения, като е приел, че срокът по чл. 197 ГПК /отм./ е спазен. Те са правилни. Не е имало основание да се прилага чл. 51, ал. 4 ГПК /отм./ относно едноличния търговец. Първото обявление до него за постановеното от окръжния съд решение е изпратено на ул. „Д” № 19, вх. , ет. 4, ап. 12, гр. В., като призовкарят е отбелязал, че новия адрес е ул. „Д” № 4, ет. 7, ап. 27. Това е и адреса, посочен от самата страна и на който, тя е била надлежно призовавана във въззивното производство. На него е извършено надлежно връчване на обявлението за изготвяне на първоинстанционното решение и възможността то да бъде обжалвано. В 14-дневен срок, по пощата И. К. И. като представляващ Е. „И” е подал и въззивната жалба.
Оплакванията на касатора относно заключението на въззивния съд, че едноличният търговец – обещател бил изправна страна по предварителния договор, са ирелевантни за спора. Никоя от страните не твърди разваляне на предварителния договор поради неизпълнение; искът за обявяване на окончателен договор е предявен от купувача, за който не се спори, че е изправна страна и освен това, окончателна сделка няма нито при подаване на исковата молба, нито до постановяване на решението по същество на спора. Ето защо, без значение е дали едноличният търговец – обещател е бил поканен надлежно да продаде вещта по нотариален ред на първоначалния длъжник, след като, безспорно не го е сторил в уговорения срок, нито по-късно.
Доводите в касационната жалба, че цесията била надлежно съобщена на длъжника, за валидността на предварителния договор са също без значение, доколкото въззивният съд не е приел нещо различно от твърдяната от касатора фактическа обстановка.
Мотивът на апелативния съд да отхвърли иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е, че е с договорът за цесия не са прехвърлени правата на първоначалния кредитор – купувач по предварителния договор.
Това заключение е незаконосъобразно.
Първо следва да бъде изяснено, че предмет на цесия може да бъде, както вземането, така и правото, стига да са прехвърлими. В случая, няма подобна забрана по силата на закона, на договора или поради естеството на правата и вземанията по предварителния договор, сключен между С едноличният търговец И. И.
Въззивният съд неправилно е определил предмета на договора за цесия. Цедентът не е прехвърлил вещно право на собственост върху обещания му имот, а вземанията си по предварителния договор към длъжника Е. „ИКИ-93-И. ИВАНОВ. Това изрично е посочено в текста на договора от 01.09.2006 г. В него правото на собственост е свързано с подробното описание на вещта и с предмета на предварителния договор. Този извод се налага и при тълкуване волята на страните от последващото съдържание на договора за цесия, в който е изрично е указано, че на цесионера е прехвърлено и правото да се предяви иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, както и други искове за дължими обезщетения поради неизпълнение на задълженията на длъжника по предварителния договор. Прехвърлени са и обезпеченията на вземането – допуснато от съд обезпечение на бъдещ иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД чрез вписана възбрана.
В заключение, незаконосъобразно съдът е приел, че ищецът не активно материално-правно легитимиран да предяви иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Решението следва да бъде касирано и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който да се произнесе по всички елементи от фактическия състав на чл. 19, ал. 3 ЗЗД.
МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивно решение № 6/15.02.2008 г. на Великотърновския апелативен съд, постановено на по гр.д. № 458/2007 г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: