Р Е Ш Е Н И Е
№ 777
гр.София 22.10.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 1969/2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 218а б. “б” ГПК от 1952 г. /отм./, вр. § 2, ал. 3 ПЗР ГПК /ДВ бр. 59/ 2007 г./
Образувано е по жалба на Р. С. М. и В. С. М. против въззивно решение № 345/25.02.2008 г. Великотърновския апелативен съд, постановено по гр.д. № 549/2007 г.
Касаторите твърдят неправилност на атакувания съдебен акт поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Искат неговата отмяна и уважаване на претенцията им.
Ответниците по касация Р. И. и И. И. възразяват и молят за присъждане на съдебно-деловодни разноски
Съдебният състав, като взе предвид изложените касационни основания, доводите на страните и данните по делото съобразно приложимите нормативни актове, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК /отм./ от легитимни страни и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
При служебно извършената проверка, касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Предявени са искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил решението на първостепенния Габровски окръжен съд, е отхвърлил исковете.
За да постанови този резултат, съдът е установил от фактическа страна, че Р. И. и И. И. продали на Р. М. по време на брака му с В. М. свой недвижим имот за сумата от 13 000 лв. В нотариалния акт е записано, че сумата е платена и получена.
Тази сделка е обявена за нищожна като симулативна с влязло в сила решение по чл. 26, ал. 2 предл. последно ЗЗД.
При тези данни и липса на доказателства за плащане на покупната цена по нищожната сделка, съдът е приел, че купувачът по нея Р. М. не може да търси същата като дадена без основание.
Решението е правилно.
Вярно е, че даденото от страните по нищожна сделка е сторено без основание и подлежи на реституция.
В случая, обаче, ищците /сега касатори/ и купувачи по нищожната продажба, не са установили, че действително са дали уговорената по нея цена.
Договорът за покупко-продажба е обявен за изцяло симулативен. Следователно, изявленията на страните за плащане, съответно получаване на цена по сделката, са също симулативни. Ето защо, касаторите не могат да черпят права от изявлението на И. за получаване на сумата от 13 000 лв., записано в нотариалния акт.
В искова молба, подадена от продавачите И. срещу М. на 08.07.2002 г. няма признание за получаване на спорните 13 000 лв. като цена по нищожната сделка. Напротив, в нея се твърди, че те са получени по договор за заем. Ако това е така, то заемодателят М. може да търси връщане на дълга на договорно основание, но не и поради липса на основание.
Събраните по други дела гласни доказателства е недопустимо да се ценят в настоящото производство и правилно въззивният съд не ги е обсъждал. Освен това, в случая е важно да се установи неоснователното обогатяване на И. със сумата 13 000 лв., дадена като престация по нищожния договор от 2000 г., а не просто получаване на същите пари, но на някакво друго основание. Това е извън предмета на исковата претенция, поради което е и ирелевантно за спора.
В заключение, следва да се приеме, че обжалваното решение не страда от пороците, въведени като основание в касационната жалба, съобразено е с материалния закон, приложен към правилно установените по делото факти, които съдът е обсъдил в съответствие с разпоредбата на чл. 188, ал. 1 ГПК /отм./. Не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което да се е отразило върху правилността на обжалваното решение, поради което то следва да бъде оставено в сила.
Касаторите следва да заплатят на насрещните страни сторените от тях в настоящото производство съдебно-деловодни разноски – платен адвокатски хонорар в размер на 2000 лв.
МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 345/25.02.2008 г. Великотърновския апелативен съд, постановено по гр.д. № 549/2007 г.
ОСЪЖДА Р. С. М. и В. С. М., двамата от гр. Г., ул. „. градина” № 21, ет. 3, ап. 5 да заплатят на Р. И. И. и И. В. И., двамата от гр. Г., бул. „М” № 78, ет. 3, ап. 9 сумата в размер на 2 000 /две хиляди/ лв., сторени съдебно-деловодни разноски в производството пред Върховен касационен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: