Р Е Ш Е Н И Е
№ 778/09
гр.София 27.04.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 2021/2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 218а б. “а” ГПК от 1952 г. /отм./, вр. § 2, ал. 3 ПЗР ГПК /ДВ бр. 59/ 2007 г./
Образувано е по жалба на В. А. П., О. А. П.Стоилова, П. И. П. и О. А. П. против въззивното решение от 04.02.2008 г. на Софийски градски съд, постановено по гр.д. № 628/2004 г.
Касаторите твърдят неправилност на атакувания съдебен акт поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Искат отмяната му и уважаване на иска.
Ответникът по касация Р. С. П., С. С. В., В. С. В. в съдебно заседание чрез адв. Г изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Молят за присъждане на съдебно-деловодни разноски.
Съдебният състав, като взе предвид изложените касационни основания, доводите на страните и данните по делото съобразно приложимите нормативни актове, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК, отм. от легитимни страни и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
При служебно извършената проверка, касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Предявен е положителен установителен иск за собственост от П. И. П., В. А. П., О. А. П. и О. А. П. , всички от гр. С..
С обжалваното решение той е отхвърлен.
За да постанови този резултат, съставът на Софийски градски съд е установил, че процесният имот е възстановен с решение от 2001 г. на ПК „Витоша” на наследниците на С. Г. М. Това са ответниците по иска Р. П. , С. В. В. В.
Същата земя е закупена от А. П. през 1961 г. по реда на ЗРПВПВННИ от ТКЗС – С. По време на сделката имотът е в регулация, съставлявал е парцел **** от кв. 27 по плана на вилна зона ІІ част и е бил с неуредени регулационни сметки. След заплащането им, П. е признат за собственик и на придаваемите 122 кв.м.
С писмо от 14.07.1970 г. собственикът е уведомен, че му е разрешено да извърши строеж на вила в парцела. През 1977/8 г. в имота е изградена вилна сграда със застроена площ 40 кв.м., състояща се от масивен сутерен, изпълнен от бетон и камък, етаж, от дървена и тухлена конструкция и подпокривно пространство – дървена конструкция.
Съдът е установил, че липсват строителни книжа, но сградата е в съответствие с действалите към 1971 г. и след това, включително и към настоящия момент, градоустройствени планове.
Няма проведена последваща процедура по узаконяване. През 1978 г. строителят е поискал от ОНС сградата да бъде регистрирана на осн. § 3, ал. 1, вр. § 2, ал. 1 ППЗТСУ, като е заплатил и дължимата регистрационна такса.
П. е починал на 26.10.2001 г. и ищците са негови наследници по закон – съответно преживяла съпруга и деца.
При така установеното, въззивният съд е направил извод, че договорът от 1961 г., с който земята е закупена от ТКЗС попада в приложното поле на чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ. В случая, след като имотът към датата на влизане в сила на ЗСПЗЗ е включен в границите на урбанизираната територия, правата на купувачите са противопоставими на реституираните собственици, само ако са налице условията по чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ. В обжалваното решение е прието, че те не са се осъществили, защото търпимият строеж е по дефиниция незаконен. Даденото разрешение за строеж през 1970 г. е загубило действие, защото към него не е представен съгласно § 198 ППЗПИНМ /отм./ проект и поради неизпълнение на сградата в срок от 2 години. Няма последващо узаконяване по чл. 162 ЗТСУ /отм./ или § 48 ПЗР ЗИД ЗТСУ. Регистрацията по § 3, ал. 1 ППЗТСУ /отм./ няма подобен ефект.достоверението по § 16 ПР ЗУТ има правно значение в нотариалното производство за прехвърляне на собственост, но не прави търпимия строеж законен.
В заключение, прието е, че реституционния ефект по ЗСПЗЗ за ответниците е настъпил, поради което и предявения срещу тях петиторен иск е отхвърлен.
Решението е неправилно.
В съответствие с данните по делото и материалния закон въззивният съд е заключил, че последиците на чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ не се прилагат само в изрично предвидените в закона случаи. Спорният имот се намира в регулация към датата на влизане на сила на чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ, така, че извършените строителни дейности от приобретателите са пречка за реституция, ако към 01.03.1991 г. е изградена сграда при спазване на всички нормативни изисквания от трети лица или е започнал законно разрешения строеж при валидно отстъпено право на строеж.
Съдът е свързал законността на построеното, за което е установено, че е съобразено с градоустройствения план и строителните правила, щом е без строителни книжа, но още и с неговото формално узаконяване по административен ред.
Последното е само административен актq а и дори наличието му, при липсата на материалния условия за това, не прави построеното законно.
Под узаконяване се има предвид заснемане на извършения строеж, одобряване на проект за него, привеждане на строежа в съответствие с одобрения проект и издаване на акт.
В случая, няма доказателства, че строителното разрешение, по което е изградена сградата, е било придружено с проект, но от заключението на вещото лице е видно, че построеното изцяло съответства на строителните правила и норми към датата на издаване на разрешението, към датата на строителството, при действието на всички последващи нормативни актове по териториално и селищно
устройство, включително към датата на влизане в сила на ЗСПЗЗ и след това, както и при постановяване на съдебното решение.
Вярно е, че при неизграждане на строеж до две години от даденото строително разрешение, то губи действието си според § 198 ППЗПИНМ /отм./. Смисълът на тази норма е при промени върху терена, при изменения на териториалноустройствените планове или нормативните изисквания, върху собствеността върху терена, те да бъдат съобразени при строителството. В случая, обаче, подобни промени не са настъпили, така че, неспазването на двегодишния срок не се е отразило по същество на строителното разрешение.
Александър К. П. не се е възползвал от възможностите по ЗТСУ за узаконяване на построената в имота вила, но в случая, освен плащане на предвидената глоба и съставянето на формалните актове по чл. 312, ал. 4 ППЗТСУ, узаконяемостта не е свързана с даване на допълнителни предписания, отстраняване на нарушения и преустройства. Според заключението на съдебно-техническата експертиза вилната сграда е във височина според даденото разрешение за строеж – един етаж и половина с полувкопан сутерен. Застроената площ от 40 кв.м. също съответства на даденото разрешение. Сутеренът е изграден монолитно от бетон и камък, съобразен с теренните условия /наклон/. В южната част е вкопан, а в северна посока е на ниво терен с излаз към дворното място. Първият етаж се състои от кухненски бокс, столова, дневна, тоалетен възел с баня и стълбищна клетка към мазето. Изграден е от смесена конструкция. Вторият етаж е изцяло с дървена конструкция, където са разположени две спални и сервизни помещения. Покривът е двускатен. До вилната сграда е долепено открито помещение за лятна кухня с покривна бетонна плоча, която е продължение на стоманенобетонната плоча на сутерена, оформена над това помещение като тераса.
Този строеж е бил винаги в режим на търпимост. Извършването на такъв без строителни книжа, не е подлежал на събаряне и при действието на ЗПИНМ /арг. чл. 66е/, и при действието на ЗТСУ.
ЗУТ /чл. 16, ал. 1 / не само, че му придава положението на търпим строеж, но не изисква и неговото узаконяване за разликата от строежите в хипотезите на § 16, ал. 2 и 3 ПЗР. Неправилно в обжалваното решение съдът се е позовал на бездействие на ищците по време на висящия процес да узаконят вилната постройка. Това не е нужно, а и те са се снабдили с акт по чл. 16, ал.1 ПР ЗУТ.
В заключение, търпимият строеж – съобразен със строителните правила и норми, действали при изграждането му или към датата на влизане в сила на ЗСПЗЗ попада в приложното поле на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ и следователно изключва действието на чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ за терена, върху който е изградена сградата.
ЗУТ е нормативен акт с действие след релевантния за спора момент, но правилото на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ е в подкрепа на тезата, че законодателят е придал на сградата правното положение на законен строеж. И без узаконяването й, ако бъде принудително отчуждена, за нея се дължи обезщетение по общия ред; тя е годен обект на прехвърлителни сделки, като не са нужни последващи действия, а само удостоверение по § 16, ал. 1 ПР ЗУТ.
По изложените съображения, решението на въззивния съд следва да бъде касирано като неправилно и вместо него бъде постановено решение по същество от състава на Върховния касационен съд, като исковете на В. А. П., О. А. П.Стоилова, П. И. П. и О. А. П. бъдат уважени. Те се легитимират като собственици на парцел **** от кв. 27 по плана на действащия регулационен план на гр. С. в зона „Киноцентър ІІ част – разширение” с площ от 970 кв.м. и построената в него вилна сграда. Вещните права са придобили по наследство от А. К. П. , починал на 26.10.2001 г. и договор за покупко-продажба по ЗРПВВНИ от 1961 г., чието прехвърлително действие не е отпаднало по чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ поради застрояване на земята при условията на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ.
Ответниците се легитимират като собственици на терена с решение по чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ, което в случая е непротивопоставимо на приобретателя по договора от 1961 г. и неговите наследници.
Р. С. П., С. С. В. и В. С. В. следва да заплатят на касаторите сторените от тях съдебно-деловодни разноски по делото във всички инстанции – общо 1391,85 лв.
МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивно решение от 04.02.2008 г. на Софийски градски съд по гр.д. № 628/2004 г. и вместо него ПОСТАНОВИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р. С. П. от гр. С., кв. „Драгалевци” ул. „Мавровец” 14, С. С. В. от гр. С., кв. „Хаджи Димитър” бл. 111-а и В. С. В. от гр. С. бл. „Данаил Николаев” 10, лх. Б, ап. 44, че В. А. П. от гр. С., жк „Младост” бл. 502, ет. 7, ап. 102, О. А. П.Стоилова от гр. С., жк „Белите брези” 34, ап. 50, П. И. П. от гр. С., ул. „Ангел Кънчев” 11 и О. А. П. от гр. С., жк „Люлин” 10, бл. 147, ет. 5, ап. 19, са собственици по наследство от А. К. П. , починал на 26.10.2001 г. и договор за покупко-продажба оформен в нот. акт № 5* г. на нотариус при Софийски народен съд на следния недвижим имот: парцел **** от кв. 27 по плана на действащия регулационен план на гр. С. в зона „Киноцентър ІІ част – разширение” с площ от 970 кв.м. и построената в него вилна сграда.
ОСЪЖДА Р. С. П., С. С. В. и В. С. В. да заплатят на В. А. П., О. А. П.Стоилова, П. И. П. и О. А. П. сторените от тях съдебно-деловодни разноски по делото във всички инстанции общо 1391,85 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: