Р Е Ш Е Н И Е
№ 633
гр.София 23.06.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети юни през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 1528/2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 218а б. “а” ГПК от 1952 г. /отм./, вр. § 2, ал. 3 ПЗР ГПК /ДВ бр. 59/ 2007 г./
Образувано е по жалба на К. А. М., действащ чрез адв. И против въззивно решение № 72/31.01.2008 г. на Пазарджишкия окръжен съд, постановено по гр.д. № 946/2007 г.
Касаторът твърди неправилност на атакувания съдебен акт поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост и противоречие с материалния закон. Иска отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Пазарджишкия окръжен съд, евентуално решаване на спора от касационната инстанция чрез разпределение на дворното място по вариант 2 от заключението на вещото лице.
Г. Д. П. и А. И. П. възразяват по реда на чл. 218г ГПК чрез адв. В.
А. К. М. и А. Д. М. са вписани в списъка за призоваване, но не са страни в касационното производство. Те служебно са конституирани от въззивния съд, който, обаче не е постановил решение спрямо тези лица.
Съдебният състав, като взе предвид изложените касационни основания, доводите на страните и данните по делото съобразно приложимите нормативни актове, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК от легитимно лице и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
При служебно извършената проверка, касационната инстанция не откри пороци, водещи до нищожност на обжалваното решение.
Предявен е иск с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил това на първостепенния Пазарджишки районен съд е разпределил ползването на дворно място, в което има изградена сграда в режим на етажна съсобственост по вариант две от заключението на вещото лице, като площта, оцветена в жълто е предоставена на Г. П. и А. П. , тази в зелен цвят – „за ответника” /К. Маргаров/ и 4 кв.м., обозначени в розов цвят е оставил за общо ползване.
За да постанови този резултат, съдът е установил от фактическа страна, че Г. П. придобил по нот.акт № 147/2001 г. ? ид.ч. от процесното дворно място, а останалата ? ид.ч. се ползва от К. А. М., за което между страните няма спор.
Съдът е обсъдил три варианта, предложени от вещото лице в първата инстанция, като е изложил съображения, че третият съответства в най-голяма степен на правата на страните.
Решението е неправилно.
С решението по чл. 32, ал. 2 ЗС съдът администрира в отношенията между лицата, които притежават правото на ползване върху една вещ – в качеството им на собственици или на носители на ограниченото вещно право на ползване. Фактическите ползуватели, независимо от основанието за това не са надлежна страна по спора. Ето защо, неправилно въззивният съд се е произнесъл, като е разпределил ползването между П поради това, че първите са собственици на идеална част от дворното място, а ответникът М. упражнява фактическа власт. Последното е без значение и не дава основание да се получат права по чл. 32, ал. 2 ЗС.
Видно от нот. акт № 23/18.12.1996 г. К. А. М. е придобил по дарение жилищен обект от масивна жилищна сграда, ведно с ? ид.ч. от дворното място, в което тя е изградена, като дарителите А. К. М. и А. Д. М. са запазили изцяло за себе си правото на ползване върху дарения имот, докато са живи.
Следователно, те, а не К. М. са надлежни страни по материалното правоотношение. Искът по отношение на него следва да бъде отхвърлен /липсата на материално-права легитимация обуславя неоснователност на иска, а липсата на процесуално-правна легитимация е тази, която води до недопустимост на производството/.
В касационната жалба няма въведено подобно оплакване, но в случая е нарушена императивна материално-правна норма, поради което съдът и служебно следи за точното й приложение.
Не е налице и забраната по чл. 208, ал. 2 ГПК /отм./.
А. К. М. и А. Д. М. са надлежни страни по спора с П. за разпределение ползването на дворното място, но по отношение на тях няма предявен иск, нито пък е постановено решение от инстанциите по същество.
Вписването им в списъците за призоваване не ги включва в предмета на иска и на съдебното решение.
Предметът на иска /страни, основание и петитум/ се определят с исковата молба и в хода на процеса чрез допустимите способи за изменение по чл. 116 и чл. 117 ГПК /отм./ и промяна в страните поради законово правоприемство.
В случая, искът не е предявен срещу А. и А. М. нито с исковата молба, нито по-късно в някоя от хипотезите на чл. 117 ГПК /отм./. Въззивният съд ги е конституирал като страни, но по собствена инициатива и едва във втората инстанция. Това, обаче, е недопустимо, тъй като носителите на вещното право на ползване не са необходими другари на собственика К. М. в производство по чл. 32, ал. 2 ЗС – нито факултативни, нито задължителни. Те, както съдът вече изясни, са надлежна страна по материалното-правоотношение, но съдът не може да указва от или срещу кого да се предявява иска, нито служебно да конституира надлежната страна наред или вместо посочената в исковата молба. Още по-малко това е допустимо във втората инстанция – изключението е за лица, които и без това са обвързани от силата на присъдено нещо на решението в качеството си на необходими другари на надлежно конституирани страни, което е разяснено в ТР № 1/04.01.2001 г. по г.д. № 1/2000 г. на ОСГК ВКС.
Предметът на съдебното решение се определя от диспозитива на съдебния акт, включително чрез страните, които очертават неговите субективни предели.
В обжалваното решение, А. и А. М. не фигурират.
Липсва и произнасяне в мотивите, за да се приеме, че евентуално е допусната явна фактическа грешка.
Няма неясно или непълно решение спрямо тях, поради което след отмяна на въззивния съдебен акт, касационната инстанция следва да се произнесе в рамките на предявения иск от П. против К. М. Не дължи произнасяне по отношение на А. и А. М. , нито връщане на делото на въззивната инстанция за разглеждане на иск от П. против А. и А. М. , а и такъв по изложените по-горе основания за ненадлежно конституиране, би се явил недопустим в настоящия процес. Страните могат да реализират правата си в друг процес.
МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивно решение № 72/31.01.2008 г. на Пазарджишкия окръжен съд, постановено по гр.д. № 946/2007 г. и вместо него ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 32, ал. 2 ЗС на Г. Д. П. и А. И. П. против К. А. М. за разпределение ползването на УПИ * в кв. 194 по плана на гр. П. с административен адрес ул. „О” № 31
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: